Документалистът Боян Балев: Снимам по сватби, за да финансирам филмите си

Как се снимат снежни бури в планината, разказва авторът на „Белият Пирин – танц с облаците”

◊ ОТКЪДЕ ТРЪГНА ВСИЧКО И КОЙ Е ТОЙ

Запознахме се с Боян на фестивала за късометражни филми в Балчик това лято. Участваше в документалната конкурсна програма с лентата „Белият Пирин - танц с облаците”. И докато висяхме по дългите опашки, които водеха към жадувания кетъринг (разбирай, храната ни), или пък се чудехме дали да участваме в конкурса да заснемеш филм с телефон, или висяхме по фестивалните концерти, поразговорихме се как се правят филми в България.

Според един музикант по професия, който снима научно-популярни филми из българските планини, но не може да се издържа от това (поради не много лицеприятната ситуация няма да споменем кои български телевизии дават жълти стотинки за труда на кинаджията). И как се финансират такива филми изобщо...

Боян дълго се чуди какво интересно намирам в „един малък оператор в големия свят на документалното кино”, както нарече себе си в един имейл до мене. И специално ми благодари за проявения интерес. Аз пък благодаря на него, че ме запозна с интересния си кинаджийски живот. Макар и не толкова лесен. Но реален.


◊ ИНТЕРВЮ

- Завършил си музикална педагогика. Как се ориентира към снимането на документални филми?

- Започнах да снимам на 6 години с фотоапарат. Запали ме вуйчо ми Стоян. И тъй последователно преминах през руската „Смяна” 6, „Смяна” 8, немския апарат „Черто”... И тогава един ден след като вече сам си проявявах черно-белите снимки, получих за подарък от вуйчо си първия си „Зенит”. Вуйчо ми беше човекът, който ме научи, или по-точно ми показа, как се снима със сърце.

И винаги някъде в себе си съм таял желанието да снимам с камера. Минаха много години, докато случайно не попадна в мен камерата на моя приятелка и аз реших да опитам. Разбира се, първият ми материал беше отчайващ, но пък аз с отчайващо упорство продължих да снимам и да тормозя семейството и приятелите да гледат нещата ми.

Още помня първите си снимки с камера в Пирин. Валя проливен дъжд в продължение на няколко дни в района на хижа „Безбог”. Отвсякъде се спускаха водопади и пълзяха реки. Бях като омагьосан с камерата в ръка. Тогава реших да заснема водопадите в България - заснел съм вече около 250 на брой.

Търпеливо поправях грешките и вървях напред, докато достигнах и до първите си успехи – излъчиха мои филми по две от големите  кабелни телевизии у нас, а два мои филма са излъчвани и в туристическо предаване по една от националните ни телевизии.


- И къде е музиката в живота ти все пак?

- Свиря на пиано от 5-годишен. Пианото и фотоапаратът влязоха в живота ми кажи-речи по едно и също време. Завърших музикално училище и след това музикална педагогика в Шуменския университет. След това бях 7 години учител по музика. Продължих да водя различни групи и хорове дори и когато напуснах училище.


- Участва на фестивала за късометражно кино в Балчик с филма „Белият Пирин - танц с облаците”. Този филм обаче е по-скоро танц със зимните бури... Как се снима през снежната зима в планината?

- Ами снима се лесно, тоест ако планината ти позволи да я снимаш. Ако ли не – планината те поглъща или просто ти се мръщи.


- Казваш, че се снима лесно? Сигурен ли си? Не ми звучи много лесна тази работа...

- Ами истината е, че не се снима никак лесно, даже е много трудно през зимата... Защото вятърът горе е много силен, пронизващо студен. Със статив не може да се работи изобщо, защото просто вятърът го отнася на мига. Работиш или директно на снега, или от рамо, или от скала, ако се вижда такава наоколо. Работя с камера, която сякаш е създадена за мене - издържа при ураганен вятър и минус 25 градуса...

Ходя сам в планината, напук на всички правила, просто не искам да рискувам живота на други хора с мен. Обичам риска и адреналина. Самоук съм, но винаги е имало приятели, които са ми помагали в работата като оператор. Например Виктор Димчев. Без него щях да си остана на ниво „без ниво”.

И знаете ли по какво се различава един самоук оператор от един „академичен” - ами по това, че без да знае, той често нарушава правилата за снимане и понякога се получават интересни неща. И когато това се прави със сърце - заснетото оживява и се случва.


- Едва ли ще бъде толкова лесно за всеки, но ти си се калил явно в кинобитките с бурите. С какво се занимаваш сега - с музика или с кино?

- Живея в град Омуртаг, продавач съм в магазин. Музикант съм по душа, но да речем, че се опитвам да правя филми, които самофинансирам.


- И как успяваш да самофинансираш филмите си?

- Пълен съм с идеи, но съм с празни джобове. Как финансирам филмите си ли? Ами снимам по сватби. Смешно ли е, а?

Автор:

Момчил Цонев

Публикация:

21.10.2010 г. 11:38

Коментирай във Фейсбук

Етикети:

Документалистът

Посетено:

4474

Линк:

https://kulturni-novini.info/sections/34/news/10958-dokumentalistat-boyan-balev-snimam-po-svatbi-za-da-finansiram-filmite-si