Интервю
Виолета Бончева: Основната роля на поета е да се съпротивлява срещу неправдата
Изкуството съществува, за да ни прави по-чувствителни, мъдри, мислещи и опитни
◊ ВИЗИТКА
Виолета Бончева е поет и прозаик от Стара Загора. Премирана е многократно в България, Съединените щати и Кралство Испания. Нейни разкази и стихове са публикувани в Световна поетична антология, в Мексико, Аржентина, Испания, Гърция и др. Преводач е от испански език и дипломиран преподавател по испански език. Най-голямото приключение в живота й е тригодишното й пребиваване в гр. Монтерей, Мексико, по покана на мексиканския преводач Рейнол Перес Васкес и едномесечният й престой в Лайпциг при писателката Елена Енгелбрехт (Elena Engelbrecht). Член е на два творчески съюза. Автор е на следните книги: “Мокър етюд”, “Огледало”, “Повикан миг”, “Няма да има сбогуване”, “В пъпа на луната” (двуезична), “История на заболяването”, “Голямото сомбреро”. Неотдавна нейни стихове звучаха пред кърджалийска публика.
◊ ИНТЕРВЮ
- Виолета, знайно е, че болката на света преминава през сърцето на поета, но пък тя е, която го въздига високо над бита. И тъй като от нея започва полетът, затова ли той се стреми всячески да я удължава?
- Тъгата, неудовлетворението, болката – това са чувствата, които могат да се окажат в основата и на най-оптимистичното стихотворение. Това са двигателите на поетичната мисъл, провокациите към една свръхчувствителност, която мобилизира таланта и той, владеейки магията на поетичното изкуство, повежда читателя из своите светове, изповядвайки се, търсейки решение заедно с него.
Не бих казала, че поетът се стреми да удължава болката. Ако се преекспонира чрез някаква конкретна болка, удължавайки я по изкуствен начин – започва да звучи фалшиво.
- Понякога си мисля, че дори доста мазохистично иска да си дострада, като отдалечава от себе си малките ежедневни радости, като тривиална любов, например…
- Поетът страда дълго, но не съзнателно. Това се случва, когато се лута, когато търси упорито изход от проблема. Не знам защо трябва да се отдалечава от любовта съзнателно – в такъв случай тя не би могла да пробуди и минимум интерес у него, защото той просто играе с някого на любов.
- Що за същество е поетът? Известно е изречението на Горки: ”Очакваш да срещнеш човек, а пък той се оказва поет.”
- Защото на човека нищо човешко не му е чуждо – той може да допусне да се изкуши от всеки грях, но поетът – не. Той не може да бъде съмишленик на тероризма, да се наслаждава на мъчение и да участва в убийство. Поетът е „друго тесто” – ако някой иска да разбере какво – нека да чете повече поезия. Тогава ще разбере, че ролята на поета е да казва истината, да брани човешките ценности, любовта и мира, ако и това да звучи клиширано.
- Вероятно поетът е носител на съпротивата, като един от най-верните начини да се вкуси някакво удоволствие, особено естетическото?
- Основната роля на поета е да се съпротивлява срещу неправдата във всички области на живота. Съпротивата е една положителна черта. Поетът трябва да е актуален, информиран и независим. Естетическо удоволствие изпитва читателят, ако поетът е добър и го е провокирал със силни и хубави стихове.
- И като носител на тази особена екзистенциалност, поетът не се ли чувства по-добре в алтернативната реалност на литературата? И отчуждението му от другата, уж по-реалната, не го ли прави само неин наблюдател? Тогава не излиза ли, че е в невъзможност да влияе на живота?
- Ролята на поета е чрез своето творчество да подтиква читателя към размишление и действие, да провокира пориви, съпричастни на неговите, да препредаде мисълта си чрез стихове и заедно с читателите да реализира идеите си, да намери верния път, да действа. Ако поетът се отдалечи от реалния живот и препраща себе си в която и да е алтернативна литературна схема, той вече се е осъдил да не влияе на живота.
- Изобщо, каква е целта на литературата и на изкуството?
- Май вече го казах по-горе... Освен това, литературата разказва историята на света, на живота. Прави го по един вълшебен начин, тя е в основата на много други изкуства, като живописта и филмовото изкуство, например. Тя съществува, за да ни направи чувствителни и мъдри, по-опитни и мислещи.
- Като носител на оценъчно съзнание, творецът допринася ли за духовната промяна на неговите почитатели?
- Във всички случаи – иначе поетът ще е пълен бездарник, защото читателите не могат да бъдат обвинени, че са глупаци.
- С какво е свързано пряко съзиданието, раждането в творчеството и без какво не може? При теб как е?
- Съзиданието е свързано с дарбата – никоя жена не може да роди, без да е бременна. Съзиданието е символ на спираловидната посока нагоре, а нагоре, е небето, над него – Бог. Това е едно начало без край – това е един вълнуващ стремеж, едно неземно въжделение, едно съвършено чувство...
Автор:
Интервюто взе: Лияна Фероли
Публикация:
17.10.2010 г. 16:28
Етикети:
Посетено:
2302
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/34/news/10924-violeta-boncheva-osnovnata-rolya-na-poeta-e-da-se-saprotivlyava-sreshtu-nepravdata