Джеси Кънева, която сама си разказва истории:

"Всички отговори са ни дадени, трябва само ясно да зададем въпроса"

◊ ИНТЕРВЮ

- Коя е Джеси Кънева, "събрана" в едно изречение?
- Вероятно останка от отмиращия вид, дето си чете книжки в свободното време и предпочита радио (рядко) пред телевизор (денонощно).

- След кой житейски завой съзря възможността да изразяваш себе си чрез слово?
- О, не знам дали става дума за житейски завой. Просто в главата ми има няколко истории, които си стоят там от много години. И понякога се захващам да ги запиша. Работата е там, че като не включвам телевизора, трябва да разчитам на собствената си фантазия да ме забавлява. И така, в един момент човек забелязва, че сам умее да си разказва истории, поне толкова хубави, колкото телевизионните филми. И понеже сме от Европа - люлката на цивилизацията - смея да твърдя - и фантазията ни е по-качествена от тази на американските сценаристи.

- Визия и текст се "срещат" в работата ти и преди "Захар и шафран", където и илюстрациите са твое дело. За какво му е на журналиста да рисува и на художника - да пише?
- Не знам отговора на този въпрос. Вероятно трябва да бъде зададен на онзи ветеринарен доктор, дето е написал най-хубавите книги в съвременната българска литература. Или на актьора, дето пилотира самолет... или на другите, дето могат много неща и с всички тях са полезни поне на един... на някой... Навярно истинският отговор е: "Щото ще се пукна, ако не го правя!"

- Читателската рецепция често слага знак на равенство между автор и герой. Повече Ещер или повече Стела има у теб?
- О, Ещер е безпомощна. Надявам се да съм спряла да бъда нея още в тийнейджърска възраст. Честно да си призная, най-любим от всичките герои ми е старият пират, баща й.

- Героинята ти Стела подхранва духовните си търсения с четене на езотерична литература. Можем ли наистина да открием отговорите в астрологията, в кабала, фън шуй, дзен и т.н.?
- Не знам! Някои се кълнат, че отговорите са там. На мен много не ми се ще да е така: като се заплета в езотеричната литература, така се натъжавам, че ми иде да се гръмна... Предпочитам успокояващата мисъл, че всички отговори са ни дадени още със самото ни рождение и трябва само много ясно да си зададем въпроса, за да си отговорим на него. Сами.

- Когато делникът се обагри в тъмни краски повече от поносимото, къде "бяга" Джеси Кънева?
- О, имам си много убежища. Понеже сега със сина ми четем поредицата антична митология за американски тийнейджъри - "Пърси Джаксън" - и в този дух си мислех, че най-много по архетип ми е близка Персефона, дъщерята на Деметра. Мога да се радвам на дъжда, цветята и цвърчащите птичета, но мога и да се затворя много навътре и да си размишлявам за нещо часове наред.

- Какво е за теб провал и какво - успех?
- Предполагам, че същото както и за всички други хора: провалът е да се продъниш там, където много си искал да спечелиш. А успехът е да спечелиш много повече от онова, което си очаквал. Пак на същата писта. Искам да кажа, някои хора печелят много големи награди от живота, но в области, които изобщо не ги интересува. И тогава не го отчитат като успех, а като рутина, понякога досадна. Например - какво му пука на генерала, че има най-миличката жена на света, като той ден и нощ бленува кръв (ето например Хитлер), или на някоя многодетна майка й се "падне" пета бременност, от което й се плаче... докато други се редят на опашки пред клиниките "ин витро"... Успехът е успех само ако ти самият го отчетеш като такъв. Ако очакванията ти са по-високи или по-различни, онова, което придобиваш, е просто ежедневие...

- Ще четем ли още за съдбите на героите от "Захар и шафран"?
- Да, ама те вече отидоха другаде. Три хиляди години назад в миналото, за да разплитат връзките там.


. Дебютният роман на Джеси Кънева "Захар и шафран" е с марката на изд. "Паноптикум"

Автор:

Светла Иванова

Публикация:

10.10.2010 г. 13:31

Коментирай във Фейсбук

Посетено:

1834

Линк:

https://kulturni-novini.info/sections/34/news/10868-dzhesi-kaneva-koyato-sama-si-razkazva-istorii