Интервю
Настройки за четене
Стесни
|
Уголеми
Умали
Смени шрифта
|
Увеличи междуредовото разстояние
Намали междуредовото разстояние
|
Нощен режим
Потъмни фона
Изсветли текста
|
Стандартни
Армин Мобасери за тоалетната любов и пестенето на хартия
Немският режисьор от ирански произход представя филма си за първи път в бивша обществена тоалетна
Фотография: Кадър от филма "Хартиена любов".
Малката фотография: Армин Мобасери
◊ ВИЗИТКА
Армин Мобасери е иранец по произход, но е роден и израснал в Германия. Учи студийни изкуства и кинематография в Калифорнийския университет и в Берлин.
Филмът му „Хартиена любов” участва в конкурсната програма на Осмия международен фестивал за късометражно кино в Балчик, който приключи преди броени дни.
◊ ЗА ФИЛМА
„Хартиена любов” („Paper Love”, 2010) разказва за рисувани мъж и жена, които живеят своя двуизмерен живот върху ролка тоалетна хартия. Той я ухажва, но дали тя ще бъде съблазнена... Романтичната им любов е прекъсната неочаквано от външния свят. Там един човек влиза в тоалетната и откъсва парче тоалетна хартия, върху която са останали мъжът и жената. Любовната им история се превръща в трагедия в света на тоалетната хартия.
◊ ИНТЕРВЮ
- За първи път ли си в България и Балчик? Какви са твоите впечатления от нашата страна?
- Да, това е моето първо посещение в България. За съжаление, не успях да разгледам много добре Балчик, посетих най-вече „фестивалните” места в града. Но Балчик определено е прекрасно градче и се намира на прекрасно място.
- Успя ли да гледаш някои от другите филми в програмата? Заинтригува ли те някой?
- Да, разбира се. Най-голямо впечатление ми направиха румънският „Животът е труден” (Джебчия нахлува в колата на жена, която спира на светофар, опитвайки се да открадне портмонето й. Полицията пристига и той остава в колата. Когато потеглят, джебчията решава да научи жената как да шофира по-добре – бел.авт.), също така финландския „Над оградата” (Томи и Аино са брат и сестра, а също и добри приятели, обединени от любовта си към футбола. Марийо, майката на Томи и Аино, прави тежък живота на децата си с постоянните си купони – бел.авт.) и английския „Липса” (Прозорец се отваря над дете, което живее в раздирана от война страна и копнее по отминалия мирен живот – бел.ред.).
- Още един филм в Балчик се занимаваше с „хартиената” тема – „Бягството”. Тази анимация разказва за едно компютърно изображение на човек, който решава да се разпечата на хартия, за да избяга от компютърния екран...
- Да, гледах „Бягството” и много ми хареса. Напомни ми на дипломния филм на един мой приятел – „Драсканици” ("Scratch Page") на Ian Hutchinson. Идеята за дигиталния и хартиения образ е много изчистена и явно затова се използва толкова често. Както в „Бягството”, и в „Драсканици”, и в моя филм рисуваните фигури се сблъскват със света извън хартиената рамка. Може би и те ще се опитат да избягат в един момент, както се опитва и компютърният образ в „Бягството”. Но любовта между мъжа и жената в моя филм, това, че са заети един с друг, се оказва фатално за тях и те стават жертви на света отвън и неговото пренебрежение към техния живот.
- Хартиената любов в твоя филм е много романтична – звучи красива музика, мъжът и жената танцуват... Но това не е просто хартиена любов, това е любов върху тоалетна хартия... Искаш да ни внушиш, че романтичната любов е безсмислена, или искаш да я осмееш... или нещо друго?
- Всъщност вдъхновението за моя късометражен филм дойде от екологичната проблематика. Даже направих малко проучване за тоалетната хартия по света и се оказа, че ако целият свят използваше толкова много тоалетна хартия, колкото ние в западния свят, горите на нашата планета щяха да изчезнат още по-бързо... Това ме шокира силно. Иронично и шеговито казано, „Хартиена любов” е екологичен филм, който призовава хората да ценят най-важните природни ресурси и да не ги хабят за нещо толкова обикновено като ... избърсването на техните задни части. А това може да се прави по много по-хигиеничен и екологичен начин, като се използва вода, както правят много от жителите по света.
За първи път прожектирах „Хартиена любов” на изложба, която се състоя в бивша обществена тоалетна и встрани от екрана бях закачил инструкции как да си почистваме задните части с вода. Посвещението във финалните надписи на филма гласи „Съхранете хартията, съхранете любовта!” („Save paper, save love!”).
- Любопитно ми е. Твоят филм е немски, Армин Мобасери немско име ли е?
- Моят баща е иранец, оттам идва и моето име. Той отива да учи в Германия през 60-те. Там се запознава с майка ми, която е германка. Връщат се да живеят в Иран, но по време на революцията в Иран през 1979 г. те се връщат в Германия. Аз съм роден и израснах в Германия.
- Ако не се лъжа, използването на вода вместо тоалетна хартия е често срещано в ислямските страни. Има ли някакво иранско или ислямско „влияние” върху твоя „екологичен” филм?
- Да, използването на вода вместо тоалетна хартия е често срещано в мюсюлманските страни, там хигиената се счита за нещо много важно. Но тази практика се среща и в цяла Източна Азия, в Индия и Тайланд например. Аз научих за широкото използване на вода в тоалетната, когато преди доста години пътувах из Турция и Индия. Така че не може да се каже, че има някакво „иранско” или „мюсюлманско” влияние във филма ми, просто те са достатъчно умни, за да не използват тоалетна хартия. Човечеството използва вода за почистване на задните си части много отдавна, през по-голямата част от историята си. Да използваш тоалетна хартия си е доста нов и „декадентски” обичай, горе-долу от последните 100 години.
Малката фотография: Армин Мобасери
◊ ВИЗИТКА
Армин Мобасери е иранец по произход, но е роден и израснал в Германия. Учи студийни изкуства и кинематография в Калифорнийския университет и в Берлин.
Филмът му „Хартиена любов” участва в конкурсната програма на Осмия международен фестивал за късометражно кино в Балчик, който приключи преди броени дни.
◊ ЗА ФИЛМА
„Хартиена любов” („Paper Love”, 2010) разказва за рисувани мъж и жена, които живеят своя двуизмерен живот върху ролка тоалетна хартия. Той я ухажва, но дали тя ще бъде съблазнена... Романтичната им любов е прекъсната неочаквано от външния свят. Там един човек влиза в тоалетната и откъсва парче тоалетна хартия, върху която са останали мъжът и жената. Любовната им история се превръща в трагедия в света на тоалетната хартия.
◊ ИНТЕРВЮ
- За първи път ли си в България и Балчик? Какви са твоите впечатления от нашата страна?
- Да, това е моето първо посещение в България. За съжаление, не успях да разгледам много добре Балчик, посетих най-вече „фестивалните” места в града. Но Балчик определено е прекрасно градче и се намира на прекрасно място.
- Успя ли да гледаш някои от другите филми в програмата? Заинтригува ли те някой?
- Да, разбира се. Най-голямо впечатление ми направиха румънският „Животът е труден” (Джебчия нахлува в колата на жена, която спира на светофар, опитвайки се да открадне портмонето й. Полицията пристига и той остава в колата. Когато потеглят, джебчията решава да научи жената как да шофира по-добре – бел.авт.), също така финландския „Над оградата” (Томи и Аино са брат и сестра, а също и добри приятели, обединени от любовта си към футбола. Марийо, майката на Томи и Аино, прави тежък живота на децата си с постоянните си купони – бел.авт.) и английския „Липса” (Прозорец се отваря над дете, което живее в раздирана от война страна и копнее по отминалия мирен живот – бел.ред.).
- Още един филм в Балчик се занимаваше с „хартиената” тема – „Бягството”. Тази анимация разказва за едно компютърно изображение на човек, който решава да се разпечата на хартия, за да избяга от компютърния екран...
- Да, гледах „Бягството” и много ми хареса. Напомни ми на дипломния филм на един мой приятел – „Драсканици” ("Scratch Page") на Ian Hutchinson. Идеята за дигиталния и хартиения образ е много изчистена и явно затова се използва толкова често. Както в „Бягството”, и в „Драсканици”, и в моя филм рисуваните фигури се сблъскват със света извън хартиената рамка. Може би и те ще се опитат да избягат в един момент, както се опитва и компютърният образ в „Бягството”. Но любовта между мъжа и жената в моя филм, това, че са заети един с друг, се оказва фатално за тях и те стават жертви на света отвън и неговото пренебрежение към техния живот.
- Хартиената любов в твоя филм е много романтична – звучи красива музика, мъжът и жената танцуват... Но това не е просто хартиена любов, това е любов върху тоалетна хартия... Искаш да ни внушиш, че романтичната любов е безсмислена, или искаш да я осмееш... или нещо друго?
- Всъщност вдъхновението за моя късометражен филм дойде от екологичната проблематика. Даже направих малко проучване за тоалетната хартия по света и се оказа, че ако целият свят използваше толкова много тоалетна хартия, колкото ние в западния свят, горите на нашата планета щяха да изчезнат още по-бързо... Това ме шокира силно. Иронично и шеговито казано, „Хартиена любов” е екологичен филм, който призовава хората да ценят най-важните природни ресурси и да не ги хабят за нещо толкова обикновено като ... избърсването на техните задни части. А това може да се прави по много по-хигиеничен и екологичен начин, като се използва вода, както правят много от жителите по света.
За първи път прожектирах „Хартиена любов” на изложба, която се състоя в бивша обществена тоалетна и встрани от екрана бях закачил инструкции как да си почистваме задните части с вода. Посвещението във финалните надписи на филма гласи „Съхранете хартията, съхранете любовта!” („Save paper, save love!”).
- Любопитно ми е. Твоят филм е немски, Армин Мобасери немско име ли е?
- Моят баща е иранец, оттам идва и моето име. Той отива да учи в Германия през 60-те. Там се запознава с майка ми, която е германка. Връщат се да живеят в Иран, но по време на революцията в Иран през 1979 г. те се връщат в Германия. Аз съм роден и израснах в Германия.
- Ако не се лъжа, използването на вода вместо тоалетна хартия е често срещано в ислямските страни. Има ли някакво иранско или ислямско „влияние” върху твоя „екологичен” филм?
- Да, използването на вода вместо тоалетна хартия е често срещано в мюсюлманските страни, там хигиената се счита за нещо много важно. Но тази практика се среща и в цяла Източна Азия, в Индия и Тайланд например. Аз научих за широкото използване на вода в тоалетната, когато преди доста години пътувах из Турция и Индия. Така че не може да се каже, че има някакво „иранско” или „мюсюлманско” влияние във филма ми, просто те са достатъчно умни, за да не използват тоалетна хартия. Човечеството използва вода за почистване на задните си части много отдавна, през по-голямата част от историята си. Да използваш тоалетна хартия си е доста нов и „декадентски” обичай, горе-долу от последните 100 години.
Автор:
Момчил Цонев
Публикация:
07.07.2010 г. 17:30
Посетено:
1733
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/34/news/10415-armin-mobaseri-za-toaletnata-lyubov-i-pesteneto-na-hartiya