Интервю с американския писател Бърл Барер, носител на наградата "Едгар Алън По"

Щастлива случайност ме свърза с американския писател Бърл Барер. Невероятен като човек и личност, той съчетава в едно журналиста (преса, радио и ТВ), писателя, мениджъра, продуцента и специалиста по рекламен маркетинг и публични взаимоотношения. Носител е на наградата „Едгар” (на името на Едгар Алан По) за 1993 г. и два пъти е номиниран за наградата „Антъни” (Антъни Боучер) - през 1993 и 1994 г.

Прибавяйки към официалното признание и творческия принос към радио, телевизионните и печатни медии, кариерата на Бърл Барер достига своята връхна точка в Hollywood Reporter, London Sunday Telegraph, New York Times, USA Today, Variety, Broadcasting Electronic Media, в предаването на АВС „Добро утро, Америка”. Б. Барер е писал, продуцирал, а понякога и озвучавал за националното радио и телевизия предавания на такива пърформанс-артисти като Нил Даймънс, Боб Дилън, Франк Синатра, Били Джоуел, Чарли Саймън, Ерик Клептън, Муди Блус, Флитууд, Лайза Минели, Тимптейшън, Фор Топс и много други. Твори за такива радио и телевизионни компании като Warner/Electra/Atlantic, Media One, Management III и Seattle Pacific Industries, както и за много други национални и регионални компании като Penzoil, Safeway, Superlube, Black Angus Restaurants, The Aladdin Theatre за пърформанс-изкуство в Лас Вегас.
Барер пише сценарии и продуцира такива култови класически филми като „King of Hearts”, “Harold and Maude”, “Mahler” на Кен Ръсел, „F for Fake” на Орсън Уелс, „The Four Musketeers”, наградения с „Оскар” „The Man who Skied Down Everest”, както и анимационния „Allegro Non Tropo”. Той има значителен принос в създаването на спечелилия наградата PBS сериал “Images of Indians” на 20-s Century Art, Stained Glass Masters.


За приятелите на LiterNet ще бъде интересно да научат нещо повече за твоята биография.

Роден съм на 08.08.1947 година във Вала Вала, щата Вашингтон в семейство на журналисти. Творческата ми кариера е изградена на базата на проправяне на нови пътища в различни посоки - радио, телевизия, кино, литература, реклама, както и използването на съвременните информационни технологии (интернет и др.) за получаването на мултимедиен ефект, като по този начин се скъсява пътя от автора до читателя и зрителя, от производителя на дадена стока до масовия потребител. От стартирането ми на „сцената” на алтернативното рок-радио в Сиатъл до революцията в кабелната телевизия, от мултимедийния концерт и рекламния филм до премиерата на интегрираните преки контакти с клиентите чрез печат и интернет решения; заедно с Time-Warner и Paramount съчетаване в една платформа на новаторски стратегии в търсенето на по-голям въздействен ефект при филмите „Maverick” и „The Saint”, проучване и писане за масовия клиент през свързано с останалите направления издателство (едновременно тук и в Израел, Япония, Китай, Франция, Германия) заедно с изработването на уебсайт...

Кога за първи път посегна към белия лист?

Да, аз винаги съм обичал писането, още от времето, когато бях малко момче. Упражнявах се да рисувам прости рисувани истории, но понеже не умеех да рисувам, повечето от рисунките бяха... думи.

Кога беше твоята първа публикация?

Моята първа публикация беше „Избрано от Светия Коран: Превод и корекции от Шоуги Ефенди”, отпечатано от Джордж Роналд в Оксфорд през 1987 г.

А твоята първа книга?

“The Saint: A Complete History in Print, Radio, Television and Film”.

Кой от твоето семейство те подкрепяше най-много в твоите първи литературни опити? Има ли друг писател в твоето семейство?

Моята майка е била журналистка в Spokane Washington до нейната женитба. Тя винаги ме е подкрепяла. Всеки в моето семейство е писател. Сестра ми, Джен Куран, пише книги, нейните двама сина Лии и Тод Голберг са известни автори, както и дъщерите й Карен и Линда. Моят чичо Сид Копеланд работеше за Time Magazine и също е известен автор. Моят братовчед Шломо Барер е писател - той живее в Израел.

.......

Повече за автора и пълния текст на интервюто четете в бр. 6 на Електронно списание LiterNet.