Диагноза
Поезията: начин на злоупотреба
Ах, кого ли днес да възпеят?...
Злополучната поетеса от Русе, която се прочу тези дни (дори се появи в цялото си скромно величие в сутрешния блок на БНТ) с още по-злополучното си стихохваление за Генерала, ми припомни един друг подобен случай на блюдолизачество от близкото минало - одата за фанфари (или каквото там беше) на един министър на културата, посветена на Симеон. И особено лошото е, че политическа партия спонсорира книгата на тази госпожа. Нищо, че само тамошната партийна организация...
Разликата между двамата възпевачи е, че бре-поетесата стана известна покрай "стихотворението", докато министърът си беше популярна личност и преди това. Разликата е още - и тя е по-съществената и донякъде оневиняваща госпожата, - че тя изразява по своему с писанието си своята благодарност за помощта, оказана й за възвръщане на нейното зрение от ПП ГЕРБ, на която партия впоследствие е станала и редовен член.
Понеже мнозина днес говорят за девалвация на ценностите, ще припомня само, че такива оди и песнопения във всички жанрове се лееха като из попски ръкав и през Татово време - като се започне от сборниците "Априлски сърца" и се стигне до стенописа в една от залите на НДК, където на преден план сред плеяда от най-великите българи е изписана "незабравимата" Людмила. Така че ако има "девалвация" на нещо днес, тя е в това, че драстично намаляха подобни прояви на блюдолизачество. Значи, в случая нямаме прецедент, а по-скоро отглас от онези "славни" години на словоблудство и социалистическа (без)нравственост.
Тук ми идва наум, че и непредубеното око може да открие определена приемственост с онова безвремие, защото Генерала бе бодигард на Цар Тодор, а после и на Цар Симеон Втори. С други думи, защо да не бъде възпят и той от една благодарна женица, набедена и повярвала, че е именно поетеса?
Бедата не е в това. Бедата е, че писането на стихове днес се превърна в масово занимание, което заплашва да унищожи горите на България не по-малко от незаконната сеч. Но и тук явлението има своите корени: т.нар. асамблея "Знаме на мира", създадена и покровителствана от Людмила, поощряваше (уж заради естетическото възпитание на подрастващите) графоманията още от крехка детска възраст. Много от тогава пръкналите се "поети" и до днес славно каканижат и дори се имат за водещи стихотворци на България.
Спомнете си колко просто бе всичко през комунизма! Излизаше дори една книжна поредица под общото заглавие "..., това е много просто!" Отпред се слагаше само съществителното нарицателно за съответното "просто" нещо: транзистор, радио, телевизор, космическа ракета и каквото се сетите там. Идеята, разбира се, беше да се покаже, че сложните апарати и съоръжения са създадени от човека, от човешките ум и ръце; лошото беше, че повечето се наблягаше на ръцете - те, демек, са двигателите на прогреса. Това пряко кореспондираше с комунистическата идеология, внушаваща под път и над път тезата за превъзходството на работническата класа, на класата-хегемон, над останалите мързеливци от населението...
Никой не бива да се учудва, че днес берем плодовете на демократичната слободия, в която всеки има право на мнение или на писание, без значение дали има какво да каже или да напише. Или като го каже или напише - какво представлява. Понеже критериите са размити до неузнаваемост, а посредствеността е буйна и креслива, поезията, както гласеше една крилата фраза, "се е скрила в полите на Рила".
Така че случаят с госпожата от Русе е следствие на всичко това - нито повече, нито по-малко.
А блюдолизачеството си е също част от българската народопсихология...
Разликата между двамата възпевачи е, че бре-поетесата стана известна покрай "стихотворението", докато министърът си беше популярна личност и преди това. Разликата е още - и тя е по-съществената и донякъде оневиняваща госпожата, - че тя изразява по своему с писанието си своята благодарност за помощта, оказана й за възвръщане на нейното зрение от ПП ГЕРБ, на която партия впоследствие е станала и редовен член.
Понеже мнозина днес говорят за девалвация на ценностите, ще припомня само, че такива оди и песнопения във всички жанрове се лееха като из попски ръкав и през Татово време - като се започне от сборниците "Априлски сърца" и се стигне до стенописа в една от залите на НДК, където на преден план сред плеяда от най-великите българи е изписана "незабравимата" Людмила. Така че ако има "девалвация" на нещо днес, тя е в това, че драстично намаляха подобни прояви на блюдолизачество. Значи, в случая нямаме прецедент, а по-скоро отглас от онези "славни" години на словоблудство и социалистическа (без)нравственост.
Тук ми идва наум, че и непредубеното око може да открие определена приемственост с онова безвремие, защото Генерала бе бодигард на Цар Тодор, а после и на Цар Симеон Втори. С други думи, защо да не бъде възпят и той от една благодарна женица, набедена и повярвала, че е именно поетеса?
Бедата не е в това. Бедата е, че писането на стихове днес се превърна в масово занимание, което заплашва да унищожи горите на България не по-малко от незаконната сеч. Но и тук явлението има своите корени: т.нар. асамблея "Знаме на мира", създадена и покровителствана от Людмила, поощряваше (уж заради естетическото възпитание на подрастващите) графоманията още от крехка детска възраст. Много от тогава пръкналите се "поети" и до днес славно каканижат и дори се имат за водещи стихотворци на България.
Спомнете си колко просто бе всичко през комунизма! Излизаше дори една книжна поредица под общото заглавие "..., това е много просто!" Отпред се слагаше само съществителното нарицателно за съответното "просто" нещо: транзистор, радио, телевизор, космическа ракета и каквото се сетите там. Идеята, разбира се, беше да се покаже, че сложните апарати и съоръжения са създадени от човека, от човешките ум и ръце; лошото беше, че повечето се наблягаше на ръцете - те, демек, са двигателите на прогреса. Това пряко кореспондираше с комунистическата идеология, внушаваща под път и над път тезата за превъзходството на работническата класа, на класата-хегемон, над останалите мързеливци от населението...
Никой не бива да се учудва, че днес берем плодовете на демократичната слободия, в която всеки има право на мнение или на писание, без значение дали има какво да каже или да напише. Или като го каже или напише - какво представлява. Понеже критериите са размити до неузнаваемост, а посредствеността е буйна и креслива, поезията, както гласеше една крилата фраза, "се е скрила в полите на Рила".
Така че случаят с госпожата от Русе е следствие на всичко това - нито повече, нито по-малко.
А блюдолизачеството си е също част от българската народопсихология...
Автор:
Славимир Генчев
Публикация:
02.12.2009 г. 18:27
Етикети:
Посетено:
2345
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/32/news/9005-poeziyata-nachin-na-zloupotreba