Наистина ли е сладък забраненият плод?

Отговорът на въпроса е лесен: това ще стане ясно едва след като опиташ плода. Ако е сладък - добре. Но ако е горчив?
Последните политически събития у нас водят към един очевиден извод, който същевременно буди сериозно съмнение относно това дали процесът не е насочван съвсем умишлено: управляващата олигархична руско-турско-царска тройка наглед прави всичко възможно (защото наистина е във властта й да го направи) да попречи на Синята коалиция дори да вземе участие в изборите.

Първо, прие 8-процентов праг за коалиции (като същевременно си изми ръцете по най-тарикатски начин) и внесе в Закона за избор на народни представители мажоритарни кандидати, каквито може би само БСП и ДПС са в състояние да вкарат в парламента; второ, осуетява чрез машата на съда регистрацията на ръководството на СДС в лицето на Мартин Димитров; трето, чрез уж легитимния засега лидер на СДС Пламен Юруков и неговия отбор юнаци прави опит за регистрация в ЦИК чрез подписка за самостоятелно участие в изборите на... СДС.

Всичко това е дотолкова нагло и разбойническо като поведение, действия и практика, че редовият българин, който - поради вродения си инфантилизъм и народопсихологична слабост да прави нещата на инат - си казва: "А бе, тия ме карат зорлем да гласувам за СДС-то или за Синята коалиция!"

И тук се поражда съмнението: дали целта на управляващите не е именно тази - да мобилизират по такъв скандален начин избирателите на десните. Това впрочем изрече в прав текст самият Георги Първанов, който не може да бъде обвинен в симпатия към СДС и ДСБ.

Какво излиза? От една страна, тройната коалиция прави всичко възможно да спечели служебно и да управлява през следващия мандат; от друга страна, прави го по такъв начин, че да отблъсне от себе си колкото се може повече избиратели и да ги мотивира да гласуват за всички останали опозиционни политически партии, като ни внушава по този начин да виждаме в тяхно лице някакъв вид забранен плод.

Това политическо упражнение има следната прозрачна цел: тройната коалиция е напълно наясно, че каквото и да прави, няма да управлява България след изборите. Същевременно се страхува от едно бъдещо по-монолитно управление, което би могло да й потърси сметка за четиригодишното й безсрамно безчинстване в страната. Мобилизирайки сините избиратели, тя ще попречи на по-силно представяне на ГЕРБ, което би позволило на ББ да сформира самостоятелно правителство. Тройката знае много добре, че когато влязат във властта, днешните опозиционери трудно ще сформират монолитно мнозинство; затова създават съвсем умишлено ситуация, при която избирателите ще разпилеят гласове по ГЕРБ, "Атака" и Синята коалиция (защото е ясно, че тя ще вземе под някаква форма  участие в изборите и ще преодолее бариерата вследствие главно на умишлено заложената от управляващите мотивировка; спомнете си как бе направен опит да се попречи на съдебната регистрация на Симеон Втори и на НДСВ за изборите през 2001 г. и как тогава "царят" влезе в парламента с регистрацията на женската партия на една дама, дето не й помня вече името - Весела Драганова май беше).

Пладнешкият грабеж на тройната коалиция, на който бяхме свидетели и ние, и ужасеният Европейски съюз, ще остане ненаказан. Първо, няма как да се формира единна политическа воля в новото парламентарно мнозинство, за да бъде потърсена сметка за кражбите; второ, крадците ще доказват, дори и в съда, че всичко придобито от тях е придобито напълно законно, стига изобщо да се стигне до съдебно преследване (лично аз се съмнявам). 

Нека имаме едно наум: тройната коалиция иска да се оттегли от властта за сметка на уж забранявания сега плод, който обаче няма да се окаже сладък. Този "плод" няма да е в състояние да накаже по какъвто и да е начин днешните руско-турско-царски обирджии и надеждите на хората да видят в затвора било политици, било мафиоти и всякакви други разбойници ще си останат излъгани.

Българи, помнете: днешните управници не искат да управляват през новия мандат. Те тикат щафетата в ръцете на опозицията, но така, че да не пострадат по никакъв начин при нейното бъдещо управление.

И това ще стане, като гласуваме масово. За опозицията. Просто ни принуждават да го направим. И ние ще го направим.

Забраненият плод ще се окаже горчив, уви. Но поне няма да бъде червив.