Диагноза
На лъжата краката са... жълти
По следите им ще ги познаете!
Словосъчетанието "жълт печат" отдавна циркулира в общественото пространство, но не всички може би са наясно какъв е неговият произход. Баща на този вестникарски "жанр", способствал в немалка степен за изграждането на представата, според която журналистите са само търсачи на евтини сензации, професионални лъжци, манипулатори и безпардонни нахалитети, е американският медиен магнат Уйлям Рандолф Хърст. Той печатал в десетките си издания притурки на жълта хартия, където експлоатирал болното хорско любопитство и гъделичкал низките страсти, угаждайки им със сензационни вести от всички нива и ниши на живота.
Но жълтата преса не е ново явление и в българската журналистика. Тя има свои достойни предтечи. Писателят Михаил Кремен в знаменитата си творба "Романът на Яворов" нарича жълтите вестници от началото на 20. век "независими" (т.е. също в кавички!), като отбелязва, че сами се кичели със званието "вестници за народа". В техните преизпълнени с подробности страници се чернеели с грамадни букви заглавия и подзаглавия от рода на "Градът на мъртвите", "Новият Батак", "Жертвите на кръвопийците", "Сълзите на Саафет"... Те се натрапвали между търговски реклами, сред карикатурите и рисунките на първа страница, над криминалните романчета и разкази в подлистници като "Кръв в тъмнината", "Женитбата на младата милионерка", "Полуделият хазаин"...
Кремен свидетелства, че сериозните и по-малко четени вестници се пращали на абонатите си по пощата или се разнасяли по домовете от специални хора.
Сензационните се разпростанявали чрез вестникопродавците.
Политическите информации в тях също носели белезите на жълтата преса. Местните новини се "украсявали", а чуждестранните - изопачавали и дори измисляли, като нерядко се печатали противоречиви новини на различните страници. Неверните информации уж се поправяли (ако се наложело само!) на другия ден. След дъжд - качулка!
Да не говорим за езика: той бил смесица от словесна нищета, кухо празнодумство, пресилени, неуместни фрази - ярък израз на малокултурността и на лошия вкус на "дописниците".
Цитирам М. Кремен: "Тия самонадеяни хора бяха в повечето случаи полуинтелигентни младежи с амбицията да станат един ден големи журналисти. Доскорошни двойкаджии по български език, те бяха се заловили с професия, за която лековерно се смятаха за призвани. Но и главните им редактори мислеха, че такова велеречиво и бъбриво перо, плъзгащо се по повърхността, но налучкало гъдела на сензацията, е най-подходящо за информационния вестник."
Всъщност жълтите вестници са кривото огледало на епохата.
"Пълен със съдбоносни обществени събития, но и кипящ от калейдоскопно сменящи се всекидневни произшествия, животът се изправяше с цялото си многообразие пред това пакостно огледало и се отразяваше в него изкълчен, окарикатурен, гротесков."
Тези анализи сякаш са писани за днешните жълти вестници, които дори нямат нужда да излизат на жълта хартия, защото са жълти по произход, призвание и участ. Те не са възникнали естествено като Хърстовите издания, за да задоволяват болното хорско любопитство и низките страсти, които се ширят по цял свят, а за да насадят такъв пошъл дух в обществения живот, да принизят вкусовете, да профанизират процесите, да окалят всичко и всички, да притъпят сетивата, да размият причини и следствия, да опошлят усилията на милиони българи да заживеят почтен и нормален живот.
Те внушават на хората чрез наглед безгрижния си уличен език, че нищо няма смисъл, че никога няма да се оправим, че няма нищо свято, че на никого не му пука, че всички са от един дол дренки, че всичко е загубено, че нищо не зависи от отделния човек.
И всичко това - под удобното прикритие на принципа за свободата на словото и правото на информация!
На лъжата краката са не само къси. Те са и жълти. По следите им ще ги познаете!
Но жълтата преса не е ново явление и в българската журналистика. Тя има свои достойни предтечи. Писателят Михаил Кремен в знаменитата си творба "Романът на Яворов" нарича жълтите вестници от началото на 20. век "независими" (т.е. също в кавички!), като отбелязва, че сами се кичели със званието "вестници за народа". В техните преизпълнени с подробности страници се чернеели с грамадни букви заглавия и подзаглавия от рода на "Градът на мъртвите", "Новият Батак", "Жертвите на кръвопийците", "Сълзите на Саафет"... Те се натрапвали между търговски реклами, сред карикатурите и рисунките на първа страница, над криминалните романчета и разкази в подлистници като "Кръв в тъмнината", "Женитбата на младата милионерка", "Полуделият хазаин"...
Кремен свидетелства, че сериозните и по-малко четени вестници се пращали на абонатите си по пощата или се разнасяли по домовете от специални хора.
Сензационните се разпростанявали чрез вестникопродавците.
Политическите информации в тях също носели белезите на жълтата преса. Местните новини се "украсявали", а чуждестранните - изопачавали и дори измисляли, като нерядко се печатали противоречиви новини на различните страници. Неверните информации уж се поправяли (ако се наложело само!) на другия ден. След дъжд - качулка!
Да не говорим за езика: той бил смесица от словесна нищета, кухо празнодумство, пресилени, неуместни фрази - ярък израз на малокултурността и на лошия вкус на "дописниците".
Цитирам М. Кремен: "Тия самонадеяни хора бяха в повечето случаи полуинтелигентни младежи с амбицията да станат един ден големи журналисти. Доскорошни двойкаджии по български език, те бяха се заловили с професия, за която лековерно се смятаха за призвани. Но и главните им редактори мислеха, че такова велеречиво и бъбриво перо, плъзгащо се по повърхността, но налучкало гъдела на сензацията, е най-подходящо за информационния вестник."
Всъщност жълтите вестници са кривото огледало на епохата.
"Пълен със съдбоносни обществени събития, но и кипящ от калейдоскопно сменящи се всекидневни произшествия, животът се изправяше с цялото си многообразие пред това пакостно огледало и се отразяваше в него изкълчен, окарикатурен, гротесков."
Тези анализи сякаш са писани за днешните жълти вестници, които дори нямат нужда да излизат на жълта хартия, защото са жълти по произход, призвание и участ. Те не са възникнали естествено като Хърстовите издания, за да задоволяват болното хорско любопитство и низките страсти, които се ширят по цял свят, а за да насадят такъв пошъл дух в обществения живот, да принизят вкусовете, да профанизират процесите, да окалят всичко и всички, да притъпят сетивата, да размият причини и следствия, да опошлят усилията на милиони българи да заживеят почтен и нормален живот.
Те внушават на хората чрез наглед безгрижния си уличен език, че нищо няма смисъл, че никога няма да се оправим, че няма нищо свято, че на никого не му пука, че всички са от един дол дренки, че всичко е загубено, че нищо не зависи от отделния човек.
И всичко това - под удобното прикритие на принципа за свободата на словото и правото на информация!
На лъжата краката са не само къси. Те са и жълти. По следите им ще ги познаете!
Автор:
Славимир Генчев
Публикация:
12.03.2009 г. 10:47
Посетено:
1964
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/32/news/7466-na-lazhata-krakata-sa-zhalti