София – квартал на Брюксел

Добри хора сме ние, българите. Добри и отговорни. И най-важното, умеем да влизаме в положение.

Европа ни затваря реакторите. Ние влизаме в положение.

Европа ни спира еврофондовете. Ние влизаме в положение.

Русия ни затваря газовото кранче. Пак влизаме в положение.

Гърция ни блокира границите. Ние сме отговорни хора. Влизаме в положение.

Ама може да живеем на тъмно, без ток и газ. Нищо! Понасяме отговорно и стоически.

Може да изгорят много фирми, кандидатствали по проектите за европарите. Нищо! Понасяме го отговорно и стоически.

Може цялата икономика да се срине и България да фалира. Нищо! Правителството си знае работата.

Надигаме плахо главица да възроптаем на Европата и на Русията, че не може то така. Отговорни господа застават на трибуната на политическата сцена и заявяват, че може. Още нещо заявяват те. Даже твърдят, че София станала квартал на Брюксел. Въх, пък ний да не знаем!    

Какво излиза? Излиза, че колкото по-отговорно си търпим, толкова по-европейци ставаме. Нещо повече! По-европейци от самите европейци сме, щом София е вече квартал на Брюксел. Ами Мадрид все още не е квартал на Брюксел, нито Париж, нито някой друг град. Само нашата мила София е удостоена с тази чест. Знаят еврочиновниците как да се отблагодаряват за отговорно поведение. Сега не се учудвам, че най-продаваният зарзават в България е брюкселското зеле.

Нищо чудно утре в европейския парламент да добавят в менюто на депутатите и кофичка българско кисело мляко. Защото отговорностите трябва да се поделят братски. Дано не се сбием за комисионата. Сигурно няма да е малка.

Между впрочем, чувате ли мелодията? Да, да, същата! Одата на радостта. На Бетовен. Чува се все по-ясно. Трудно ми е да определя откъде точно идва – от Брюксел ли, от София ли. Но когато хората се радват, какво значение има това. Пък дори да идва от Факултета.