Диагноза
Мирно протестиращата Елена Джелебова
Нямало, казват... Как да няма?
Нямало, казват, Елена Джелебова. Измислена била от пан Черни. Как да няма? Аз съм Елена Джелебова. И изобщо не съм измислена. Аз, Елена Джелебова, твърдя, че България все повече заприличва на кенеф. Най-обидно е държавата ти да се превърне в кенеф. В селски нужник не е толкова обидно. Селските нужници с две керемиди, яма и две тухли за стъпване са естествена част от селския пейзаж. Селските кенефи поне редовно идва да ги изсмуква онзи смърдящ оранжев камион, който се нарича “медарка”. Докато турските клекала са неестествена част от много ресторанти, заведения и градски къщи у нас. Чехите са им се нагледали по модерното българско черноморие. Турските клекала символизират нашата българска робска душевност отпреди век и половина. Робската душевност, която и до днес ни прави негодни да протестираме. Защото да клечиш, е нужно усилие. Не е като да седнеш на спокойствие и да четеш книжка. Турските кенефи са свързани с канализацията. Тях медарката не ги почиства. Там виреят само плъхове. Плъховете си имат партии – БСП, ГЕРБ, СДС... и прочие. Не пропускайте нито една. Всички те обичат канализациите. Нали ги видяхте на инсталацията – червени, сини, всякакви тръби. Как да не съществува госпожица Джелебова. Съществува и още как! Аз съм тази госпожица. И съм все още девствена. Търся си мъж от Западна Европа. Ама да не е овчерин или прекупвач на добитък. Некой по-интелектуален, ако може. Че ми писна от тези кенефи. Може да съм Джелебова, но и аз си имам достойнство.
България е превърната в кенеф от двайсетина години насам. Кенеф на Европата и кенеф на властимащите. Познайте ние къде сме? Из дупките, точно така. На дъното. Тук европейците изакват своите ненужни стари железа. С които дружно мрем по 1200 души на година. Тук река Дунав довлича акитата на милиони немци, австрийци, словаци, унгарци и сърби. И ги влива под носа на модерното българско Черноморие. После чехите и немците идват на почивка и се плацикат в тази вода. Давид Черни може би е почернял именно от Черно море. Разбрахте ли сега защо морето се нарича черно? Щото е очернено от гнилоча на акащите европейци и българските бизнесмени застроители. “Спасете Иракли” пишеше и днес на един от лозунгите пред НС. Няма да го спасят. Никой нищо няма да ви спаси. Европейците са много далече. А и не е тяхна работа да ви го спасяват. Вие, тоест ние сме из дупките. Серго, Ахмедчо, Симеончо и придворните им църкат с муцунки и мърдат с мустачки. На тях им е добре. Много им е добре. Кефят се на слънцето. Застрояват. Вие не се бойте. И на вас ще ви видим сметката.
Нà ви едни пари, казаха европейските плъхове на българските. Постегнете си малко кенефа. Турнете му чиния. Ароматизирайте го. Теракот, ала бала. ОК, казаха нашите плъхове. Дайте насам париците. Немате никакви грижи. И парите тръгнаха по канализациите. À през червените тръби, à през сините. Изакаха се след това нашите плъхове на воля. Че след толкова много гушене то не може да не се изакаш. Показаха на цялата загрижена Европа колко красиво са се изакали и си отидоха в шибаните канализационни палати. За да си почиват. На Европа обаче не й харесва някой да й лапа от париците, определени за модернизиране на кенефа и се ядоса най-европейски. Вие там в кенефа, мрете, като не сте нормални. Ние повече финансии нема да ви даваме. И ни остави на собствените ни плъхове. Какво повече от това да стори?
Европейците в хотел “Радисън” гледаха към “Цар Освободител” и се чудеха защо тези полицаи удрят толкова жестоко всички наред. Полицейски произвол, държавно насилие, мутренски отряди в униформи има днес, имаше и преди двайсет години. Никаква разлика. Чужденците няма как да знаят, че полицаите бият толкова справедливо заради хипотетичната бомба, която се привидяла на някои. Няма как да знаят и че в същата минута, в която почва млатенето с палките и разкатаването на тълпата, внезапно спира излъчването на живо на РЕТВ.БГ. Спира след обаждането на кмета, който не отговори конкретно на нито един въпрос и само дрънкаше глупост след глупост. Бомба имало. Главата на Бойко е бомба. Бум – и конфети от глупост се посипват по нас. Главите на Пирински, Станишев и сие също са бомби – Бум – и шрапнели от мерзост, подлост и лицемерие ни засипват като слуз. Мирен протест. Това е оксиморон като близката далечина, в която ни се привижда нормален европейски живот. Привижда ни се излизане от кенефа най-накрая. То ако с мирен протест ставаше тая работа, хан Аспарух щеше мирно да протестира пред византийците. А той, вагабонтинът, ултрас се извъдил. Като и онзи, Левски, след него. Ултраси и провокатори били те. Терористи с бомби.
Еваларката, пан Черни, благодарим ти, че ме назова пред Европата – аз съм Елена Джелебова. И не лъжете повече, че нямало такъв човек. Чухте ли, плъхове оядени? Чувате ли ме добре? Може да нямаме опит колкото гръцките и френските младежи, но ще го натрупаме. Тая рая нема само наготово да чака – ще ви дойде на крак. И тогава ни Бойко, ни Гойко, никой няма да ви спаси. Пътници сте вече. Тръгнете си сами по-скоро! Оставете кораба да потъне на спокойствие. Зарежете кенефа, нема ядене вече в него! След вас ще си построим нова държава. Чистичка, подреденичка, с хубави градинки, възпитани полицаи и ухаещи на рози вецета. Докато плъховете не си тръгнат, аз ще съм с тази самоличност. Ще бъда докрай Елена Джелебова. Защото не заслужавам да съм Николай Фенерски в мизерията. Двайсет години от живота на Николай Фенерски минаха в унижението. Двайсет години той се опитва да бъде себе си. Да не влиза в никакви роли. Край. Ще бъде отново Николай Фенерски, когато си възвърне достойнството.
България е превърната в кенеф от двайсетина години насам. Кенеф на Европата и кенеф на властимащите. Познайте ние къде сме? Из дупките, точно така. На дъното. Тук европейците изакват своите ненужни стари железа. С които дружно мрем по 1200 души на година. Тук река Дунав довлича акитата на милиони немци, австрийци, словаци, унгарци и сърби. И ги влива под носа на модерното българско Черноморие. После чехите и немците идват на почивка и се плацикат в тази вода. Давид Черни може би е почернял именно от Черно море. Разбрахте ли сега защо морето се нарича черно? Щото е очернено от гнилоча на акащите европейци и българските бизнесмени застроители. “Спасете Иракли” пишеше и днес на един от лозунгите пред НС. Няма да го спасят. Никой нищо няма да ви спаси. Европейците са много далече. А и не е тяхна работа да ви го спасяват. Вие, тоест ние сме из дупките. Серго, Ахмедчо, Симеончо и придворните им църкат с муцунки и мърдат с мустачки. На тях им е добре. Много им е добре. Кефят се на слънцето. Застрояват. Вие не се бойте. И на вас ще ви видим сметката.
Нà ви едни пари, казаха европейските плъхове на българските. Постегнете си малко кенефа. Турнете му чиния. Ароматизирайте го. Теракот, ала бала. ОК, казаха нашите плъхове. Дайте насам париците. Немате никакви грижи. И парите тръгнаха по канализациите. À през червените тръби, à през сините. Изакаха се след това нашите плъхове на воля. Че след толкова много гушене то не може да не се изакаш. Показаха на цялата загрижена Европа колко красиво са се изакали и си отидоха в шибаните канализационни палати. За да си почиват. На Европа обаче не й харесва някой да й лапа от париците, определени за модернизиране на кенефа и се ядоса най-европейски. Вие там в кенефа, мрете, като не сте нормални. Ние повече финансии нема да ви даваме. И ни остави на собствените ни плъхове. Какво повече от това да стори?
Европейците в хотел “Радисън” гледаха към “Цар Освободител” и се чудеха защо тези полицаи удрят толкова жестоко всички наред. Полицейски произвол, държавно насилие, мутренски отряди в униформи има днес, имаше и преди двайсет години. Никаква разлика. Чужденците няма как да знаят, че полицаите бият толкова справедливо заради хипотетичната бомба, която се привидяла на някои. Няма как да знаят и че в същата минута, в която почва млатенето с палките и разкатаването на тълпата, внезапно спира излъчването на живо на РЕТВ.БГ. Спира след обаждането на кмета, който не отговори конкретно на нито един въпрос и само дрънкаше глупост след глупост. Бомба имало. Главата на Бойко е бомба. Бум – и конфети от глупост се посипват по нас. Главите на Пирински, Станишев и сие също са бомби – Бум – и шрапнели от мерзост, подлост и лицемерие ни засипват като слуз. Мирен протест. Това е оксиморон като близката далечина, в която ни се привижда нормален европейски живот. Привижда ни се излизане от кенефа най-накрая. То ако с мирен протест ставаше тая работа, хан Аспарух щеше мирно да протестира пред византийците. А той, вагабонтинът, ултрас се извъдил. Като и онзи, Левски, след него. Ултраси и провокатори били те. Терористи с бомби.
Еваларката, пан Черни, благодарим ти, че ме назова пред Европата – аз съм Елена Джелебова. И не лъжете повече, че нямало такъв човек. Чухте ли, плъхове оядени? Чувате ли ме добре? Може да нямаме опит колкото гръцките и френските младежи, но ще го натрупаме. Тая рая нема само наготово да чака – ще ви дойде на крак. И тогава ни Бойко, ни Гойко, никой няма да ви спаси. Пътници сте вече. Тръгнете си сами по-скоро! Оставете кораба да потъне на спокойствие. Зарежете кенефа, нема ядене вече в него! След вас ще си построим нова държава. Чистичка, подреденичка, с хубави градинки, възпитани полицаи и ухаещи на рози вецета. Докато плъховете не си тръгнат, аз ще съм с тази самоличност. Ще бъда докрай Елена Джелебова. Защото не заслужавам да съм Николай Фенерски в мизерията. Двайсет години от живота на Николай Фенерски минаха в унижението. Двайсет години той се опитва да бъде себе си. Да не влиза в никакви роли. Край. Ще бъде отново Николай Фенерски, когато си възвърне достойнството.
Автор:
Елена Джелебова (Николай Фенерски)
Публикация:
15.01.2009 г. 11:13
Етикети:
Посетено:
4378
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/32/news/7146-mirno-protestirashtata-elena-dzhelebova