Диагноза
България? Как къде? В Африка!
Дали пък е случайно?...
Напоследък имах няколко изненадващи срещи с българи, български турци и... цигани... Знаете ли, че най-хубавите думи за българския език не съм чувала нито от руснак, нито от поляк, нито от българин, а тъкмо от... едно турче. Тук, в Англия. "Много хубав език е българският език - каза, и продължи - като ми приказват на български, и сякаш ми галят ухото”...
Видях се с това турче преди месец. Поводът? Сбиване. Един местен пияница ги нападнал, овикал, опсувал, хвърлил тоягата си по тях и те като се втурнали да се защитават, оня взел, че се спънал и паднал... Оттам насетне полиция, камери за наблюдение, записи, следствие, разпити, повдигане на обвинения, съд...
Ден след това се наложи да отскоча до друг град, в съвършено различна посока. Там наше момче Янко, добруджанче от Добрич, от милия ми квартал "Изгрев", роден през далечната 1980, което ще рече, че когато съм си карала разпределението там в качеството на участъков лекар, Янко е бил поотраснало хлапе, но пак е търчало из гьоловете на "Изгрев"-а... Та не видиш ли, дошъл този Янко не другаде, а в далечния Албион. Български език не знае да говори и пише с огромни трудности и грешки, не е за разправяне, та трябваше сама аз да се червя пред полицията и да обяснявам, че момчето е "dislexic" и затова трябва кака му Севда да пише вместо него... А поводът? Шофиране на кола без застраховка... Но на Янко сърце му широко, не му пука много-много от това, че полицията ще предаде нещастното Пежо 404 за вторични суровини, а най-вече се тревожеше за съдбата на приятелката си. Приятелката е 20-годишна мома англичанка, която още в 2 ч. на обяд бе навирила тенекиената опаковка с бира, а в другата ръка - бутилче водка... Гугукат си с нея сладко “английски”, тя даже му "превежда" - "Don't worry, come down"... Нейсе приключихме, а на изпроводяк Севда ми вика: "Благодарим ти, како, ако има нещо пак да си ти..."
На следващата нощ ме викнаха пък в още по-различен и далечен град. Къде и защо? Ами много просто - трима българи-юначаги, пишман бригадири, се правели на Джеймс Бонд през него ден и с разни клещи и отвертки се опитвали да поотскубнат туй и онуй етикетче от няколко чифта маратонки, якета и пуловери и тъкмо да ги изнесат от магазина, ни лук яли, ни лук мирисали - и ги закопчали. Право в участъка. Защо крадохте бе? Ама как ще сме крали, въобще не сме, само дето имахме тези отвертки и клещи, ама те бяха за колата...
Нейсе.
Защо ви разправям тия неща? Чудя се какво впечатление имат тукашните за нас, българите. Цигани ли сме или само така ни се струва? От една страна и сравнение не може да става между мискините, описани по-горе, и дузината българи, които опъваха денонощно във фермата “Лътън” на полето с ягоди. Тези българчета бяха пристигнали през април от различни краища на България (Пазарджик, Ямбол и Сливен) да заработят за следването си и се разминаха на косъм със смъртта, когато през август носещият се с бясна скорост техен автобус се обърна на слизане от Алтън Тауърс. Този път не друго и никакъв мургав цвят на кожата, а пропуски в познанията по география на англичаните поставиха България в африканския континент.
LONDON (Reuters) - By Peter Griffiths
Three people were in critical condition on Tuesday after their coach plunged down an embankment following a day trip to the Alton Towers theme park, killing one passenger.The passengers, from Poland, Latvia, Lithuania, Romania and South Africa, were on a coach trip from Peterborough that had just left Alton Towers. The driver, from Lincolnshire, was seriously injured.
И още една случка за илюстрация на темата “цигани ли сме или само така ни се струва”, този път от края на януари.
Така се случи, че в началото на годината ни насрочиха двудневно обучение в Ливерпул с Министерството на вътрешните работи, или Хоум Офис, както му викат. Сред 16-те обучаващи се аз бях единствената християнка. Единствената европейка. Единствената грамотна... Като се изключи полуграмонтият лектор. Е, да говорим ли повече?
Не щеш ли, оказа се, че сред “обучаващите се” има и негър от Мозамбик. По-точно тъмнокож, тук е забранено да се употребява думата “негър”, не знам дали и в България е дошла вече тази мода. Както и да е. Много приятен човек, с маниери, добре сложен, като се представяхме, той каза, че се казва Люк Бебе и работи като преводач от езика зулу... Сещайте се, там приказката за снахата и свекървата, ама с две думи – това, че говори на езика зулу, ми подсказа, че сигурно ще да е и от племето зулу. Няма лошо, но като настъпи междучасието, той се доближи до мен и на кристален български език ми каза: “Добър ден, как сте?”! Боже!
Оказа се, че господин Бебе е учил политикономия, научен комунизъм и всичките ония глупости по време на Бай-Тошова България през 70-80-те години във Варненския Икономически институт. И то не само, че ги учил тези науки здравата, но научил и езика ни перфектно. Учил и руски, но вече го бил позабравил. Което не попречило на управата на университета да го удостои с “награда” – екскурзия до Съветския Съюз за отлични оценки. Та така с този г-н Бебе, благодарение на него имах възможност да се поразговоря и аз на родния си език. Даже участвахме в ролева игра (пиеса) заедно и аз му бях “клиентка”. Такива ми ти работи. Уж обучението ми в Хоум офис трябваше да бъде на руски, а то какво се оказа – не само че кьорава рускиня нямаше там, но дори се беше появил цял-целеничък негър, който говореше български... Преди пиесата да започне, останалите кандидати почнаха да се въртят по столовете си и да шушукат в недоумение – ама как така тази бяла европейка и този чернокож говорят на един език? Някой от тях излезе с мъдрото заключение, че това е така, защото България е в Африка, и всички се успокоиха.
На прощаване си разменихме адреси. Оказа се, че г-н Бебе знае български език не само благодарение на университета, но и на факта, че е бил женен за българка. Тя обаче, като стъпили на английска земя, “го развела” и сега бил самотен... М-да... Та си стягал багажа обратно за Африка.
Чудя се всички тия работи по-горе - плод на случайност ли бяха?...
--------------------
* Имената на лицата и географските места не отговарят на действителните (б.м., А.К.).
Видях се с това турче преди месец. Поводът? Сбиване. Един местен пияница ги нападнал, овикал, опсувал, хвърлил тоягата си по тях и те като се втурнали да се защитават, оня взел, че се спънал и паднал... Оттам насетне полиция, камери за наблюдение, записи, следствие, разпити, повдигане на обвинения, съд...
Ден след това се наложи да отскоча до друг град, в съвършено различна посока. Там наше момче Янко, добруджанче от Добрич, от милия ми квартал "Изгрев", роден през далечната 1980, което ще рече, че когато съм си карала разпределението там в качеството на участъков лекар, Янко е бил поотраснало хлапе, но пак е търчало из гьоловете на "Изгрев"-а... Та не видиш ли, дошъл този Янко не другаде, а в далечния Албион. Български език не знае да говори и пише с огромни трудности и грешки, не е за разправяне, та трябваше сама аз да се червя пред полицията и да обяснявам, че момчето е "dislexic" и затова трябва кака му Севда да пише вместо него... А поводът? Шофиране на кола без застраховка... Но на Янко сърце му широко, не му пука много-много от това, че полицията ще предаде нещастното Пежо 404 за вторични суровини, а най-вече се тревожеше за съдбата на приятелката си. Приятелката е 20-годишна мома англичанка, която още в 2 ч. на обяд бе навирила тенекиената опаковка с бира, а в другата ръка - бутилче водка... Гугукат си с нея сладко “английски”, тя даже му "превежда" - "Don't worry, come down"... Нейсе приключихме, а на изпроводяк Севда ми вика: "Благодарим ти, како, ако има нещо пак да си ти..."
На следващата нощ ме викнаха пък в още по-различен и далечен град. Къде и защо? Ами много просто - трима българи-юначаги, пишман бригадири, се правели на Джеймс Бонд през него ден и с разни клещи и отвертки се опитвали да поотскубнат туй и онуй етикетче от няколко чифта маратонки, якета и пуловери и тъкмо да ги изнесат от магазина, ни лук яли, ни лук мирисали - и ги закопчали. Право в участъка. Защо крадохте бе? Ама как ще сме крали, въобще не сме, само дето имахме тези отвертки и клещи, ама те бяха за колата...
Нейсе.
Защо ви разправям тия неща? Чудя се какво впечатление имат тукашните за нас, българите. Цигани ли сме или само така ни се струва? От една страна и сравнение не може да става между мискините, описани по-горе, и дузината българи, които опъваха денонощно във фермата “Лътън” на полето с ягоди. Тези българчета бяха пристигнали през април от различни краища на България (Пазарджик, Ямбол и Сливен) да заработят за следването си и се разминаха на косъм със смъртта, когато през август носещият се с бясна скорост техен автобус се обърна на слизане от Алтън Тауърс. Този път не друго и никакъв мургав цвят на кожата, а пропуски в познанията по география на англичаните поставиха България в африканския континент.
LONDON (Reuters) - By Peter Griffiths
Three people were in critical condition on Tuesday after their coach plunged down an embankment following a day trip to the Alton Towers theme park, killing one passenger.The passengers, from Poland, Latvia, Lithuania, Romania and South Africa, were on a coach trip from Peterborough that had just left Alton Towers. The driver, from Lincolnshire, was seriously injured.
И още една случка за илюстрация на темата “цигани ли сме или само така ни се струва”, този път от края на януари.
Така се случи, че в началото на годината ни насрочиха двудневно обучение в Ливерпул с Министерството на вътрешните работи, или Хоум Офис, както му викат. Сред 16-те обучаващи се аз бях единствената християнка. Единствената европейка. Единствената грамотна... Като се изключи полуграмонтият лектор. Е, да говорим ли повече?
Не щеш ли, оказа се, че сред “обучаващите се” има и негър от Мозамбик. По-точно тъмнокож, тук е забранено да се употребява думата “негър”, не знам дали и в България е дошла вече тази мода. Както и да е. Много приятен човек, с маниери, добре сложен, като се представяхме, той каза, че се казва Люк Бебе и работи като преводач от езика зулу... Сещайте се, там приказката за снахата и свекървата, ама с две думи – това, че говори на езика зулу, ми подсказа, че сигурно ще да е и от племето зулу. Няма лошо, но като настъпи междучасието, той се доближи до мен и на кристален български език ми каза: “Добър ден, как сте?”! Боже!
Оказа се, че господин Бебе е учил политикономия, научен комунизъм и всичките ония глупости по време на Бай-Тошова България през 70-80-те години във Варненския Икономически институт. И то не само, че ги учил тези науки здравата, но научил и езика ни перфектно. Учил и руски, но вече го бил позабравил. Което не попречило на управата на университета да го удостои с “награда” – екскурзия до Съветския Съюз за отлични оценки. Та така с този г-н Бебе, благодарение на него имах възможност да се поразговоря и аз на родния си език. Даже участвахме в ролева игра (пиеса) заедно и аз му бях “клиентка”. Такива ми ти работи. Уж обучението ми в Хоум офис трябваше да бъде на руски, а то какво се оказа – не само че кьорава рускиня нямаше там, но дори се беше появил цял-целеничък негър, който говореше български... Преди пиесата да започне, останалите кандидати почнаха да се въртят по столовете си и да шушукат в недоумение – ама как така тази бяла европейка и този чернокож говорят на един език? Някой от тях излезе с мъдрото заключение, че това е така, защото България е в Африка, и всички се успокоиха.
На прощаване си разменихме адреси. Оказа се, че г-н Бебе знае български език не само благодарение на университета, но и на факта, че е бил женен за българка. Тя обаче, като стъпили на английска земя, “го развела” и сега бил самотен... М-да... Та си стягал багажа обратно за Африка.
Чудя се всички тия работи по-горе - плод на случайност ли бяха?...
--------------------
* Имената на лицата и географските места не отговарят на действителните (б.м., А.К.).
Автор:
Ани Койчева
Публикация:
13.10.2008 г. 23:02