"Антология на живите"? Умряла работа

Шумна премиера! Поетически манифести! Абе, книжлето "Антология на живите" направо си привлече вниманието на бедния български читател. Медиите радостно тиражираха брошурката с уж скандални стихоплетства. Е, вярно, дори Бареков се посвени да цитира редове като: "Моята цел е гъзо да ви пръсна" или "Със спермената салфетка тя избърса си сълзите", ама то си е за негова сметка. "Задръстен тип!", ще кажат поетичните отворковци, а някой ще добави: "Няма значение, момиче, момче, при всяко положение Бичето ебе". Гениална поанта, да. Ще я запишем със златни букви в пантеона на Поезията. Ама друг път. "Антология на живите". Интересно заглавие. Котира се добре. Четох, слушах, гледах. И прецених, че разни живуркащи поети ми губят времето.

Учуден съм защо изобщо се обръща такова внимание на един не-артефакт. Очевидно е, че се търси провокацията. Очевадно някой иска да си направи PR, за да се шуми около неговото име, за да бъде конвертируем в медийните среди още известно време, за да се пласира по-добре на сценарния пазар. "Предвожданото" от М. Карбовски "младо" поколение нито е представителна извадка на съвременните пишещи хора, нито е младо. Вече. Описването на физиологичните нужди е старо като света. Справка - Рабле. Но нерде Карбовски, нерде Рабле... Виждал съм и друго (слава богу на видео) - изложба, третираща дефекационните проблеми, на която посетителите получават чинийка с отходни вещества. Да се почерпят. В името на изкуството. Да ви е сладко, както се казва. Нещо подобно ни сервира и претенциозния стихосбиротък "Антология на живите". Набор от клозетни прозрения. Спомени от пубертета. Бравос. Да се бунтуваш срещу "старите", като ги замерваш с фекални сурогати или оспермени салфетки е жалка работа. А и вятърът е насрещен - духа в лицата позакъснелите "бунтари". Номерът с оварваряването на езика и разчупването на комуникативната норма тук не работи. За да разчупиш старото, трябва да поставиш основата на нещо качествено ново. И наистина качествено. Другото е - мижи, да те лажем.

Хубавото и лошото у нас е, че всяко чудо за три дни. Но всеки три дни - ново чудо. Какво ли ни остава да видим още? Писане с йероглифи? Празен лист като анонс за идеалното стихотворение? Или ритуално самоубиващи се поети? Всъщност, книжката "Антология на живите" е такова ритуално поетично самоубийство. Ако!

Лично аз не отричам журналистическото перо на Карбовски. Там има фаца. Не подкрепям и призивите за аутодафе на визираната анти-логия на живите. Не отричам и правото на всеки да разбира поезията както си иска. Само моля не ми натрапвайте своята версия като единствена и меродавна. Не ми навирайте в очите глупости, на които трябва да се възхищавам. Да го кажем така: Нека цъфтят всички цветя. Ако ти стиска, напъни се и цъфни. Стига да не направиш нещо друго. От зор.