Хубавият град София

- Господа, имам две новини! Първата е хубава, а втората...

- С хубавата почни, шефе!

- Правилно, момци! Лошата е все още само предположение...

Юнаците от Федерацията по джуджара-джуджу впериха очи в Шефа – голям като гардероб, той изглеждаше по-висок и по-едър от тях, но не беше; просто седеше на по-висок стол.

- Намерих къде да проведем световното първенство!

Радостни възгласи изпълниха помещението.

- Държавата се казва Бъ... бъл... България – заекна Шефа, - а градът - София, или нещо подобно. Май бил столица.

- Тия сигурно хабер си нямат от джуджара-джуджу – предположи някой.

- Напротив – възрази Шефа. – В отговора, който получихме, личи добро познаване на играта. Това стрелба по улици, кафенета и ресторанти, преследване с всъдеходи, газене на пешеходци и други такива им било ежедневие...

Шефа извади разпечатка от електронно писмо и зачете: “След като проведохме тук толкова състезания от различни спортове, валидни за големи, средни и малки европейски, арабски, азиатски и световни купи, за нас ще бъде удоволствие да приемем най-добрите състезатели по джуджара-джуджу в нашия красив град. София има уникално географско разположение, тя е една от малкото – да не кажем единствената -столица в света, разположена в близост до планина, която е нейният естествен бял дроб... Тук ще се чувствате като у дома си!”

- Ехеееееееееееееее! Ми то не е за вярване! Да няма грешка? Я дайте картата! – развикаха се момците.

Най-големият проблем на играчите по джуджара-джуджу беше, че в никой град по света не им разрешаваха да провеждат официални първенства. Спортът бе свързан с множество странични ефекти, вследствие на които загиваха хора, възникваха пожари, наводнения, грабежи, масови изнасилвания и други катастрофични събития. Досега бяха провеждали локални, регионални и международни състезания само в пустини, прерии, тундри и мъртви сибирски полета.

Иначе спортът бе добил голяма популярност сред младите хора от различни социални слоеве; практикуваха го и доста индивидуални участници, които не бяха членове на организирани спортни клубове, но техните изяви – безразборна стрелба в училища, магазини и обществени сгради - не се подкрепяха от организираната спортна членска маса.

- Знаете кое е типично за нашия спорт – продължи Шефа. – В него са заложени невероятно трудни правила, като целта е те да не се спазват в никакъв случай. Това най допадало на домакините; тяхната държава изцяло била устроена по подобен начин: приемали извънредно сложни и объркани закони, които после нарушавали с непозната и за нас спортна злоба!

- Мноо яко! Супер! Върхо! - викнаха спортистите. - А коя е лошата новина?

- Ами... – логопедичният дефект на Шефа отново се прояви с пълна сила. - По... по... по... по... непотвърдена информация Федерацията по разбиване на сняг, смет, пух и прах също била отправила питане до София дали не би поела домакинство на тяхно световно първенство. И то по същото време!

Настъпи мъртвило. Лицата на шампионите се изопнаха - безизразни, непроницаеми. Само най-дребният по детски възкликна:

- Шефе, кво толкова им е лошо на тундрите и пустините, мааму?! Ми то с ония изчадия шега не бива... баш в София!