Диагноза

Моно Лизо

Мутросезонът (1)

Моньо Лисков – Лисицата, важен свидетел по делото срещу престъпния бос Мето Прошков – Санмерсито, вече втора година не се явяваше да свидетелства. Вместо това пращаше на уважаемия съд медицински заключения, доказващи десетки тежки болежки, които го принуждавали да се лекува в далечни страни. Обвинението разполагаше само с една негова снимка отпреди две години, направена на китно островче нейде из Южните морета. Лисицата позираше в цял ръст по бански между две големооки блондинки с много антилигентни физиономии.

Един ден водещият прокурор прочете във вестника любопитен материал за мистерията на Мона Лиза. Белгийски лекар например открил у модела повишено ниво на липиди в кръвта. Някакъв ревматолог установил, че италианката страдала от хиперлипемия, причинена от преяждане и уседналост, пардон – заседяване. При това заболяване нивата на холестерола били много високи и предизвиквали странични ефекти. Лявата ръка на Джокондата била подута... заради натрупвания на подкожини мазнини!

Прокурорът поразрови из Мрежата и откри и други любопитни факти. Оказа се, че това не било първото заболяване на Мона Лиза. Екип от учени обявил, че устните й са така стиснати, защото се лекувала с живак заради сифилис, а от живака зъбите почернявали. Американски дентист обявил, че стиснатите устни са характерни за хора без предни зъби. Френски лекар твърдял, че Мона Лиза била частично парализирана, затова едната й ръка е отпусната, а другата – напрегната...

- Чудно как е останала жива, за да може Леонардо да я нарисува – рече прокурорът на секретарката си и двамцата доста се посмяха.
   
В главата на прокурора обаче се заформи хитър план. „След като по картина могат да се направят такива заключения, какво остава по съвременна снимка?!”, рече си той и нареди да бъдат издирени координатите на гореспоменатите специалисти, за да им пратят по една снимка на Лисицата.

- Сега вече ще го изоблича, за смях ще го направя! – хвалеше се той. - Ще се окаже здрав като бик и почти толкова умен...
    
След две седмици в прокуратурата пристигна писмо, адресирано до него. Цялото беше окичено с марки и печати, та чак сърцето на прокурора рипна. С разтреперани ръце разряза плика, извади листа и се приближи до прозореца, за да вижда по-добре.

„А бе, будала! – направо започваше писмото без никакви куртоазии. – Как та не е грех да трошиш народната пара за таквиз екпертизи, изеднико?! Какво доказателство мо'ат да бъдат они пред независимио български съд, бре? Кат научих к'ви ги вършиш, пратих моите ора да го намерят тоа Леонардо ли е, Леопардо ли е, да Винчи ли е, не Винце ли е, и да ми го докарат жив-умрел на Каменарските острови. Рекох да му рекат, че че му изпием и винцето, и кръвчицата, ако не до'е да ме нарисува кат онаа кака. И то с таквиз болести, дето и дофторите ги не знаат! Па че ти пратим тоя портрет, па нека по него гадаат от к'во съм болен твоите професори и дръвници!

За смех щел да ме направи он мене! Ми аз че се прочуем по цел свет като Моно Лизо от Гран Каменария, а и ти покрай мене...”

- Боже, колко са прости българските мафиоти, Боже! – въздъхна прокурорът. – Даже не знаят, че Леонардо от векове е покойник!

Но после се сепна. В писмото пишеше – „Да ми го доведат жив или мъртъв!”

Че те като нищо можеха да го изровят! Трябваше бързо да предупреди италианските си колеги...
Автор: Славимир Генчев
22.04.2008 г. 13:59
Посетено: 956
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/32/news/5704-mono-lizo