Диагноза
Парад на боклуците
Из репортерските неволи на един Петър Краевски
Пиша аз. Пиша какво ли не. Пиша, та се късам! От вчера чаткам на компютъра, разпечатвам, мачкам листовете на топка и с един шут - в коша! Вкарах толкова топки, че ако бях футболист, щях да взема златната обувка, а ако бях порно-актьор, щях да взема Оскар или съответния там еквивалент, ако го има. Та като напълних коша с хартиени топки, формат A4, внезапно се сетих за оня плосък майтап: "Какво е общото между порно филмите и българското първенство по футбол? Лош сценарий, лоши изпълнители и тъп край". Смях. Общо взето, и двете неща са за боклука. Също като политиката по родните ширини. Да ви призная, ако моето кошче можеше да говори, то би разказало невероятни страхотии. Ето, вчера например изхвърлих поучителна история с депутат. Ще я извадя от боклука и ще ви я разкажа.
Изтъкнат политик всеки ден изхвърлял кошчето си за смет точно в осем часа сутринта. Точно в осем всяка сутрин пред неговия мезонет като по часовник минавал бай Пешо боклукчията с големия камион. Бай Пешо изпразвал контейнера с кварталните нечистотии и ги отнасял с камиона в незнайна посока. И така всеки ден. Веднъж обаче политикът нещо се залисал и вместо в осем часа, слязал да си изхвърли боклука в осем часа и една минута. Бай Пешо боклукчията тъкмо се канил да вдигне контейнера с хидравличното устройство на камиона, когато оня по свойски го попитал:
- Закъснях ли? Закъснях ли?
- Не много! - отвърнал бай Пешо и посочил контейнера. - Скачай вътре!
Тук читателят трябва да се разсмее от сърце, ама няма как, защото това текстче отново полетя към коша.
Защо ви разказах тази банална история? Защото за различните хора различни неща са боклук. Боклукът има различни социални измерения. За да се преборим с него, боклука, трябва да го опознаем в дълбочина. Да стигнем до дъното на кофата. Да се почувстваме част от сметта. А това не е толкова трудно, защото, както е казал класикът: “Всички сме до гуша в боклука, но някои гледат звездите”. Простете за перифразата, но не ми се щеше да си цапам текста с оная отходна думичка в множествено число. Извод: едно е да гледаш звездите, а съвсем друго – да видиш звезди посред бял ден. За това не е нужно да гледаш Вип Брадър или шоуто на Азис, пу-пу, що ли получих лош дъх в устата? (Простете за отклонението). Достатъчно е да си платиш всички данъци и такси, включително и такса смет, и накрая да разбереш, че плащаш за тоя, дето духа, дето клати гората, дето гони Михаля (а защо не и Михалица), и прочее провербални умотворения все в смисъл, че някой упорито полага безсмислен труд.
Но стига теории. Емпирика му е майката. Предложих си да изследвам боклука на терен. Приех това предложение единодушно, отпих глътка Пе Ге Ре (пловдивска гроздова) и се телепортирах в центъра на нещата – до кофа за боклук в столичния квартал Факултето. Кофа, килната и разкривена, самата тя – боклук. Надзърнах в нейната зловонна паст и съзрях напукана тоалетна чиния с жълтиникаво-кафяви напластявания. От миризмата ли, от алкохола в кръвта ми ли, но тя проговори с човешки глас:
- Мараба, комшу! Аз бях тоалетна чиния. Цял живот събирах най-интимни боклуци на хората! Кой ли не ми е сядал на главата! Осмърдяхте ми душата, ей, хвалипръцковци! И за благодарност какво? Извърлихте ме на боклука. Не съм мръднала оттука цял месец. Закеркеденчила съм се между стените на това боклукчийско гето и си смърдя. Ама не съм само аз. Ние, боклуците, ставаме все повече! Ако продължава така, скоро ще издигнем лозунг: “Боклуци от всички страни, съединявайте се!” и ще тръгнем към парламента – боклук до боклука, за да се присъединим към нашите братя там! Венсеремос!
Страшна работа! Тоалетна чиния – революционерка! Подплашен като белогвардеец пред Първа конна, незабавно се телепортирах в квартала на класата, която щеше да е средна, ако не й показваха среден пръст – ЖК „Младост”. Естествено, не бях преценил траекторията във времево-пространствения континуум и се натресох в един контейнер за боклук. Когато се опомних, открих, че в мен се беше втренчил полуразтворен чадър с дупка, голяма като устата на Бойко Борисов. Леле, какво казах! Пардон, взимам си думите назад. Нека дупката е голяма като устата на средностатистически политик, така е по-безопасно, да. Та внезапно тази странна уста изплю тапа от евтино шампанско и проговори:
- Живо-здраво, младеж! Кво ме гледаш? Аз бех чадър. Български. Калибър 7,62. Скорострелен. Уцелвах дисидент от сто метра. Ех, какво време беше! Времето, когато нямаше нищо по-хубаво от лошото време! После дойде демокрацията и влязох в сенчестия бизнес. Оттам отидох в политиката. Преквалифицирах се в политически чадър. С моя помощ политиците никога не оставаха на сухо, ама винаги излизаха сухи. Накрая ме изхвърлиха на боклука. Диванета. Но аз няма да оставя нещата така. Ония смешници ще ги пратя тука, в контейнера! Задават се избори, нали?
Не знам за вас, но това откровение ми дойде множко. Коригирах мерника с една ракия на екс и тутакси се телепортирах за трети път. В квартал „Лозенец”. Кварталът на баровците. Въздъхнах облекчено, но почти веднага усетих прокрадваща се миризма от френско сирене, гниещ черен хайвер и мухлясващи трюфели. Отворих очи. Бях в излъскана кофа сред нахапани хранителни отпадъци и пъстри кашони за офис техника. Нещо под мен се размърда и проговори:
- Хелоу бре, мискин! Къде се буташ?! Не гледаш ли - аз съм високотехнологичен боклук! Доскоро бях опаковка на плазмен екран за компютър. Красях най-скъпата витрина на “Витошка”! Погледни ме - какво лустро, какви цветове, какъв гланц... Обаче като ме купиха и ме изпразниха от съдържание. Вече знам – външността е измамна! Силикон, брилянтин, пудра, червило – всичко това е вятър и мъгла! Нямаш ли съдържание, то ти си истински боклук, вервай ми! Е, боклук в „Лозенец”, но все пак – боклук!
Скочих на крака и бягах от себе си в продължение на двайсет минути. Когато се отдалечих достатъчно, погледнах на нещата отстрани и седнах да пиша.
Пиша аз. Пиша какво ли не. Пиша, та се късам! Пиша как здравата съм се заровил в боклука. Пиша, че проблемите с боклука няма да се решат, докато разни боклуци влизат в политиката. Пиша, че ако не друго, то поне искам да ви подтикна да си направите почистването вкъщи, в общината, в държавата. Че на следващите избори освен изхвърлянето на ненужните вещи и политици, трябва да направим качествено прочистване вътре в чистофайните ни душички. Защото доста неща са се насъбрали. Доста мръсни думички...
Точка.
Това написах. Ако колегата Чобанов е достатъчно луд, ще го публикува в LiterNet. А вие може да изхвърлите прочетеното в коша, демек в recycle bin-а... Вече го направихте? Бравос! А после кой правел боклук, па макар и виртуален! Засрамете се, ей!
Автор:
Петър Краевски
Публикация:
12.02.2008 г. 10:50
Посетено:
1031
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/32/news/5305-parad-na-boklutsite