Диагноза
"Новата Европа" по Би Би Си 2
Прочетено & видяно
◊ ОГЛЕДАЛОТО
“...София не е пищен град. Българите не изглежда да си падат по излишъка. Болшинството централни улици на града са тесни, с три платна, повече наподобяващи на тихи улички в провинциален град. Няколко държавни коли профучават, но помпозност няма, а мъже в костюми и вратовръзки са толкова рядко, че едва могат да бъдат забелязани. Дрехите не са нито износени, нито шик, магазините са горе-долу в крак с модата, но им липсва нюх, хората са задоволени, но не го демонстрират. Което ме прави да чакам с нетърпение срещата с човека, описан в моя пътеводител Rough Guide като най-полемичния “обратен” в България. Азис (...) Той е циганин, един от 380 000-те в страна със седем и половина милиона население (...)
Произлeзли от Индия, циганите са се отправили към Европа преди около 600 години, но така и не са се интегрирали с местното население. На тях се гледа като на авантаджии, които отхвърлят социалната ситема, но с удоволствие се ползват от финансовите й придобивки. Съвременните данни будят единствено песимизъм. Около 85 процента от циганите на България са безработни, а само десет процента от децата имат средно образование (...)
Постройките са изпоцапани с драсканици, с подпухнали или олющени мазилки. Несъбран боклук е разпилян наоколо, а мътни локви от помия се ширят около задръстената канализация. Жителите са насядали между блоковете около купчини отпадъци, раздухвани и носени от вятъра. На фона на силното залязващо слънце тези силуети наподобяват корабокрушенци от апокалиптична катастрофа.”
Прочетохте редове, посветени на България, от току-що излязлата от печат книга “Новата Европа” на Майкъл Палин. Едноименният филм на същия автор я допълва, а броят на зрителите по програма Би Би Си 2, която показа филма в продължение на четири седмици, е 10 млн. души.
Замислен като пътепис за 21-те чеда на посткомунистическия Изток, филмът “Новата Европа” е заснет през лятото и есента на 2006-та.
Палин започва своята разходка от Словения, спуска се към Хърватска, пътува с яхта до Албания, язди муле през Босна, кара лодка по реката Сава в Сърбия и накрая прескача до Македония. След неудачни снимки, в резултат на внезапно разразила се буря на Охридското езеро, 65-годишният пътешественик стъпва на твърда земя и първата гледка, която се изпречва пред очите му е един паметник.
“Това са Клемент и Нохум, гордостта на Македония. Нохум е създаделят на кирилицата, т.е. на руската азбука”, казва Майкъл Палин зад кадър и потегля нататък. От Македония авторът (отново на муле) се отправя към Рила планина в България, където, както чистосърдечно си признава, “има само два дни на разположение”, преди да потегли “към Турция и Кападокия.”
След пищна панорамна снимка на “панритмичния танц на поклонници на Бялото братство” и издържания разказ на българина Димитър за дъновистите, направен на приличен английски, Майкъл Палин се понася в зелена военна джипка нейде из Родопа планина. Чува се родопска песен и кадърът спира дотук.
Следващият кадър ни отвежда във вилата и овощната градина на “селянина Китанов”. Той не само, че не говори на никакъв “селски” диалект, но е нахлупил модерна широкопола шапка и реди учени думи за това, как “да имаш вила беше задължително по време на комунизма, ама аз не съм комунист”. Пасторалната картина на вила, магаре, казан ракия, трима старци, Китанов и пършива котка се затваря в рамка, а Майкъл Палин вдига наздравица и продължава към следващата “дестинация”.
В София, или “Сàфия”, както той нарича столицата ни, Палин прекосява градинката пред Народния театър, зазяпва се по играчите на шах, заслушва се в музиката на двама улични духови музиканти, вози се на два пъти с трамвай и даже чете вестник, и накрая се озовава пред площад Александър Невски. Но в катедралата той не влиза. “Това е руска катедрала, строена в чест на руската аристокрация”, казва и продължава към... Пловдив.
Нов кадър: голи черни цигански гърбове с татуировки, конски триколки, надбягване с коне. Столипиново: панелни блокове, сателитни чинии, контейнери за отпадъци, бараки за продажба на цигари, бира, бездомни кучета и локви. Следваща сцена – пак Столипиново, циганска веселба, циганки танцуват под съпровод на зурни, тъпани и акордеони, една размахва пищов-самоделка. Край.
Майкъл Палин и спътничката му Мира Стълева се подрусват върху конска каручка, карана от циганин, малко циганè се юрва от улицата и с вещина се оказва върху теглича. “Къш!” - виква Майкъл Палин и циганèто послушно слиза. Мира Стълева разказва как кметството дава апартаменти на циганите, а те вкарват коне вътре.
Следващ кадър: интервю с Азис на фона на негова песен, зрителки кършат снаги, Азис се държи на положение, отговаря културно, оставя впечатление на звезда или поне успешно имитира такава от неизвестна величина. С това свършва “турнето” на английския пътешественик Майкъл Палин в България. Край Пловдив той хваща на автостоп един тир и поема по шосето E11 към Цариград.
Турция го посреща с модно дефиле, на което моделите са “доведени” от Беларус, дизайнерката е във фередже, а подиумът - турска баня.
От делтата на Дунав през Трансилвания и гробищата на Молдова, Майкъл Палин се отправя към Лвов и Киев, където разговаря с дъщерята на Юлия Тимошенко и нейния английски съпруг. От Симферопол след 4 часа път с тролей той стига в Ялта. Архивни снимки на Сталин, Чърчил и Рузвелт показват Чърчил в цялото му великолепие. Латвия и Литва се запомнят с един празник на езически богове, който Палин посещава, както и с клиниката с пиявици и вендузи, където пътешественикът се подлага на кратка “терапия”.
Следва Калининград, руският дух, руската гордост, млади момичета в бяло, площад с балони, военни песни, марш, Русия! Екскурзоводката Аня няма “свой отговор” на въпроса бил ли е Сталин добър или лош. Натам Чехия и Словакия – Карлови Вари, кални бани с мис Чехия 2000, прием-бал на чешките аристократи и следваща държава е Унгария. Сецесион, тържество на архитектурата, унгарски вина, избата, от която кралица Виктория е “пазарувала” и отново... модно дефиле. Този път сам Майкъл Палин е участник в него и играе ролята на... дявол. Вечеря в ресторант, унгарски цигани свирят музика, Майкъл Палин разговаря с тях за загубените земи на Унгария, загубената мощ и слава, за националната депресия и самоубийствата.
И идва ред на Германия, последната държава от списъка във филма, но първа в историческо значение. Разходка с трабант, преустроен в лимузина, Берлинската стена, разговор с оцелели от Аушвиц, разходка до Балтийско море и изоставения хотелски гигант – мечта на нацистите, превърната в зловещ паметник...
◊ ФОРУМЕН ОТЗВУК
“Къде са онези селца с носии, музика и ръченица? България е така редактирана и окастрена от редакторите. И наместо това какво видяхме – Бялото братство, подобие на което си имаме и тук в Англия, и цигани, надбягващи се с конски талиги на фона на сателитни чинии, които приемат навярно всички телевизионни предавания, но не и Източната Европа на Майкъл Палин. Добре, харесва им конят да живее с тях в апартамента, но циганите са навсякъде, включително в Барселона и в Оксфорд.”*
Бележка от един зрител. Зърнах я във форума на Би Би Си и я запазих.
Къде са наистина?
...Онези селца, музика и носии?
* Where were all the regions and their costumes, folk and rachenitza musik? So much was edited out, Bulgaria got the short end of the Editorial Stick. But alas what did we see? The White Brotherhood doing some thing very close to the maypole dancing as is done in England, and gypsies having a horse race in the street with satellite dishes to pick up the BBC News and probably not Michael Paling’s Eastern Europe. O.K. so they like to have the horse in the apartment with them but they are in every country including Barcelona and Oxford. Two International famous European cities in both Spain and England.
“...София не е пищен град. Българите не изглежда да си падат по излишъка. Болшинството централни улици на града са тесни, с три платна, повече наподобяващи на тихи улички в провинциален град. Няколко държавни коли профучават, но помпозност няма, а мъже в костюми и вратовръзки са толкова рядко, че едва могат да бъдат забелязани. Дрехите не са нито износени, нито шик, магазините са горе-долу в крак с модата, но им липсва нюх, хората са задоволени, но не го демонстрират. Което ме прави да чакам с нетърпение срещата с човека, описан в моя пътеводител Rough Guide като най-полемичния “обратен” в България. Азис (...) Той е циганин, един от 380 000-те в страна със седем и половина милиона население (...)
Произлeзли от Индия, циганите са се отправили към Европа преди около 600 години, но така и не са се интегрирали с местното население. На тях се гледа като на авантаджии, които отхвърлят социалната ситема, но с удоволствие се ползват от финансовите й придобивки. Съвременните данни будят единствено песимизъм. Около 85 процента от циганите на България са безработни, а само десет процента от децата имат средно образование (...)
Постройките са изпоцапани с драсканици, с подпухнали или олющени мазилки. Несъбран боклук е разпилян наоколо, а мътни локви от помия се ширят около задръстената канализация. Жителите са насядали между блоковете около купчини отпадъци, раздухвани и носени от вятъра. На фона на силното залязващо слънце тези силуети наподобяват корабокрушенци от апокалиптична катастрофа.”
Прочетохте редове, посветени на България, от току-що излязлата от печат книга “Новата Европа” на Майкъл Палин. Едноименният филм на същия автор я допълва, а броят на зрителите по програма Би Би Си 2, която показа филма в продължение на четири седмици, е 10 млн. души.
Замислен като пътепис за 21-те чеда на посткомунистическия Изток, филмът “Новата Европа” е заснет през лятото и есента на 2006-та.
Палин започва своята разходка от Словения, спуска се към Хърватска, пътува с яхта до Албания, язди муле през Босна, кара лодка по реката Сава в Сърбия и накрая прескача до Македония. След неудачни снимки, в резултат на внезапно разразила се буря на Охридското езеро, 65-годишният пътешественик стъпва на твърда земя и първата гледка, която се изпречва пред очите му е един паметник.
“Това са Клемент и Нохум, гордостта на Македония. Нохум е създаделят на кирилицата, т.е. на руската азбука”, казва Майкъл Палин зад кадър и потегля нататък. От Македония авторът (отново на муле) се отправя към Рила планина в България, където, както чистосърдечно си признава, “има само два дни на разположение”, преди да потегли “към Турция и Кападокия.”
След пищна панорамна снимка на “панритмичния танц на поклонници на Бялото братство” и издържания разказ на българина Димитър за дъновистите, направен на приличен английски, Майкъл Палин се понася в зелена военна джипка нейде из Родопа планина. Чува се родопска песен и кадърът спира дотук.
Следващият кадър ни отвежда във вилата и овощната градина на “селянина Китанов”. Той не само, че не говори на никакъв “селски” диалект, но е нахлупил модерна широкопола шапка и реди учени думи за това, как “да имаш вила беше задължително по време на комунизма, ама аз не съм комунист”. Пасторалната картина на вила, магаре, казан ракия, трима старци, Китанов и пършива котка се затваря в рамка, а Майкъл Палин вдига наздравица и продължава към следващата “дестинация”.
В София, или “Сàфия”, както той нарича столицата ни, Палин прекосява градинката пред Народния театър, зазяпва се по играчите на шах, заслушва се в музиката на двама улични духови музиканти, вози се на два пъти с трамвай и даже чете вестник, и накрая се озовава пред площад Александър Невски. Но в катедралата той не влиза. “Това е руска катедрала, строена в чест на руската аристокрация”, казва и продължава към... Пловдив.
Нов кадър: голи черни цигански гърбове с татуировки, конски триколки, надбягване с коне. Столипиново: панелни блокове, сателитни чинии, контейнери за отпадъци, бараки за продажба на цигари, бира, бездомни кучета и локви. Следваща сцена – пак Столипиново, циганска веселба, циганки танцуват под съпровод на зурни, тъпани и акордеони, една размахва пищов-самоделка. Край.
Майкъл Палин и спътничката му Мира Стълева се подрусват върху конска каручка, карана от циганин, малко циганè се юрва от улицата и с вещина се оказва върху теглича. “Къш!” - виква Майкъл Палин и циганèто послушно слиза. Мира Стълева разказва как кметството дава апартаменти на циганите, а те вкарват коне вътре.
Следващ кадър: интервю с Азис на фона на негова песен, зрителки кършат снаги, Азис се държи на положение, отговаря културно, оставя впечатление на звезда или поне успешно имитира такава от неизвестна величина. С това свършва “турнето” на английския пътешественик Майкъл Палин в България. Край Пловдив той хваща на автостоп един тир и поема по шосето E11 към Цариград.
Турция го посреща с модно дефиле, на което моделите са “доведени” от Беларус, дизайнерката е във фередже, а подиумът - турска баня.
От делтата на Дунав през Трансилвания и гробищата на Молдова, Майкъл Палин се отправя към Лвов и Киев, където разговаря с дъщерята на Юлия Тимошенко и нейния английски съпруг. От Симферопол след 4 часа път с тролей той стига в Ялта. Архивни снимки на Сталин, Чърчил и Рузвелт показват Чърчил в цялото му великолепие. Латвия и Литва се запомнят с един празник на езически богове, който Палин посещава, както и с клиниката с пиявици и вендузи, където пътешественикът се подлага на кратка “терапия”.
Следва Калининград, руският дух, руската гордост, млади момичета в бяло, площад с балони, военни песни, марш, Русия! Екскурзоводката Аня няма “свой отговор” на въпроса бил ли е Сталин добър или лош. Натам Чехия и Словакия – Карлови Вари, кални бани с мис Чехия 2000, прием-бал на чешките аристократи и следваща държава е Унгария. Сецесион, тържество на архитектурата, унгарски вина, избата, от която кралица Виктория е “пазарувала” и отново... модно дефиле. Този път сам Майкъл Палин е участник в него и играе ролята на... дявол. Вечеря в ресторант, унгарски цигани свирят музика, Майкъл Палин разговаря с тях за загубените земи на Унгария, загубената мощ и слава, за националната депресия и самоубийствата.
И идва ред на Германия, последната държава от списъка във филма, но първа в историческо значение. Разходка с трабант, преустроен в лимузина, Берлинската стена, разговор с оцелели от Аушвиц, разходка до Балтийско море и изоставения хотелски гигант – мечта на нацистите, превърната в зловещ паметник...
◊ ФОРУМЕН ОТЗВУК
“Къде са онези селца с носии, музика и ръченица? България е така редактирана и окастрена от редакторите. И наместо това какво видяхме – Бялото братство, подобие на което си имаме и тук в Англия, и цигани, надбягващи се с конски талиги на фона на сателитни чинии, които приемат навярно всички телевизионни предавания, но не и Източната Европа на Майкъл Палин. Добре, харесва им конят да живее с тях в апартамента, но циганите са навсякъде, включително в Барселона и в Оксфорд.”*
Бележка от един зрител. Зърнах я във форума на Би Би Си и я запазих.
Къде са наистина?
...Онези селца, музика и носии?
* Where were all the regions and their costumes, folk and rachenitza musik? So much was edited out, Bulgaria got the short end of the Editorial Stick. But alas what did we see? The White Brotherhood doing some thing very close to the maypole dancing as is done in England, and gypsies having a horse race in the street with satellite dishes to pick up the BBC News and probably not Michael Paling’s Eastern Europe. O.K. so they like to have the horse in the apartment with them but they are in every country including Barcelona and Oxford. Two International famous European cities in both Spain and England.
Автор:
Ани Койчева
Публикация:
05.11.2007 г. 17:57
Етикети:
Посетено:
1117
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/32/news/4797-novata-evropa-po-bi-bi-si-2