Май живея в безпризорна държава

 Май живея в безпризорна държава, която от време на време някой я взема под наем. Пустият му наем постоянно расте – с обяснения, с обещания, с оправдания – и става все по-непосилен и по-висок. Тази държава е изоставена на произвола и се лута в някаква своя битност, за която все ни уверяват, че утре ще бъде по-добре.

Днес отново моята държава е в безпомощност и в поредното си състояние на оправяне. Все ми се иска да повярвам на всичко това, което ми предлагат и дават, ама то все не бива и не бива, и затова ставам все по-подозрителен, дори и плашлив.

Тази наша действителност се оказа странно неприемлива, пък уж е демократична и правова. Костеливи останаха малкото люде, които стоически пребиваваме в тази си наша държава. Много се оказаха хрантутниците на държавната софра, много – желаещите да оправят държавните дела, но малко – възможностите им.

Все нещо им пречи, все нещо им спъва работата, та пак същите те да я вършат. Ама то не би по тиква, а по кратуни – все такава я докарахме.

Непризорни ли ще останем в безпомощното си отечество? Това е поредният, но дано не и последният въпрос.

Овъртолихме се в демократичност и се изгубихме в своя път и посока. И така, в безпорядък до припадък, в една безкрайна повтаряемост.

Пак сме на път да оправяме, пак сме уж в правилната посока – и пак отначало. Този край на оправянето явно е нещо продължително, което отново може да се окаже нищо.

Все се очаква да бъдем търпеливи. Аз обаче се оказах нетърпелив. И ми се иска, някак, някъде – в една обичайна нормалност да ми се случат нещата. Но те си останаха в илюзорна реалност.

Халал да им е държавната нарочна пара, но нека поне се потрудят за наше благо и още повече за българската чест!

„Свестните у нас считат за луди…“ (Христо Ботев)

.................

Коментарна рубрика на вестник "Росица" - https://www.rositza.com/.