В търсене на същността

„Човекът, който търси себе си, трябва първо да се осмели да остане насаме със собствената си душа.“ (Халит Ертугрул)

Утрото на деня е все още пронизващо хладно и усещането за идващата пролет остава някъде скрито. Вътрешното ни усещане отново е подлъгано от просветналите ранни часове, които са се уталожили твърде спокойно в поредния ни ден. Часовете на самота са избягали и са останали в детските ни спомени. Делничните ни грижи са затрупали същността ни и са ни оставили сгърчени, опитващи се да стоплим измръзналите си длани.

Подухването на вятъра е примесено с особена влажност, която прилепва към оголеното ни лице и се настанява безмилостно, дори непоканена. Полупразните улици са оголени от все още липсващата зеленина по дърветата, а храстите стърчат неестествено, сякаш готови да се бранят от всичко и всеки.

Уморените мисли се полюшват в ритъма на бавните ни крачки и не бързат да се разсънят. Притаили са същността си и не искат дори да направят опит да споделят своите очаквания, спомени или настъпили терзания. Някаква меланхолия е обзела днешната ни същност и не иска да бъде смутена от настъпващия ден.

Изпитанията, на които подложихме същността си, бяха дълги, мъчителни и твърде болезнени, а днес очакваме тя да бъде свободна и готова за своята поредна битка. Битките се превърнаха в безкрайна поредица от очаквания и бъдещи желания, които остават несбъднати или недокоснати. Споделените очаквания се превърнаха в спомени, съвременните тегоби – в отчайваща реалност, а бъдещето – в неизвестност без очакване.

Днес трябва да убедя своята същност, че не се е загубила окончателно в неизвестното, и да ѝ помогна да се съвземе и да намери сетни сили за своето пробуждане.

„Когато човек започне да обвинява света, той губи себе си, а когато започне да търси причината в себе си – започва да се намира“, казва Халит Ертугрул. Не съм сигурен в правотата му, но си струва да опитаме да открием поне още една, макар и малка, възможност.

„Страхът често е стена, която сами изграждаме между себе си и истинската си същност“ – това отново са думи на Халит Ертугрул. Замисленост е обхванала същността ми – може би е започнала да се страхува и вече ѝ е трудно да открие дори себе си, или просто се крие от себе си, за да не открие нещо, което е неспособна да понесе. Може би пропуснатото време, пропилените възможности или неслучилите се неща.

В това наше начинание има незнание – поредното ни изпитание, което се опитваме да преминем в някаква незабележимост спрямо случващото се и с пълна липса на интерес към възможността всичко това да се промени.

Времето е отминало, годините са се натрупали, но мъдростта не успява да събуди същността ни за поредната или може би последната битка, която предстои. Каква изменчивост, каква несигурност и каква неспособност да овладеем дори хаотичните си мисли, за да могат да ни послужат поне в този ден.

„Човек може да заблуди всички около себе си, но никога не може да избяга от истината в сърцето си.“ (Халит Ертугрул)

Днес това е единствената останала истина, която се опитва да оцелее в света на неистината. Дано успее, защото иначе всичко ще бъде безсмислено.

Халит Ертугрул е педагог и писател. Роден е в Шамбаят, област Бесни, Адъяман. Завършва основното си образование в родното си място, а средното образование и учителската си квалификация придобива в Кършехир.

По-късно завършва Образователния институт в Нигде и Образователния факултет на Университета „Гази“, специалност „Образователни науки“. Придобива магистърска степен от Университета „Джумхуриет“ по „Публична администрация“, със специализация „Управление на семейството и семейни проблеми“, както и докторска степен от Университета „Сакария“ в областта на семейната и младежката комуникация. Научните му интереси са насочени към проблемите на семейството и младежта.

Работил е като начален учител, директор на училище, ръководител в системата на образованието и директор на образователни институции в различни части на страната.

По-късно преминава към централната администрация на Министерството на националното образование, където работи като експерт в съвета и като съветник към министъра.

След завършване на академичното си обучение д-р Халит Ертугрул заема административни и преподавателски длъжности в различни университети. Участва активно в научни и културни дейности както в страната, така и в чужбина.

През своята професионална кариера е публикувал повече от петдесет книги, както и множество статии и научни трудове в областта на образованието и културата. Неговите книги са отличени с редица награди и са преведени на различни езици. Част от тях са препоръчани от Министерството на националното образование и Главната дирекция по сигурността.

Сред по-известните му произведения са „Човекът, който търсеше себе си“, „Мехмет от Дюздже“, „Айсел“ и „Разцъфтявах в огъня“, които се радват на голям читателски интерес и високи продажби. В резултат на това е отличен като „Автор на годината“. Д-р Халит Ертугрул е носител и на множество награди за своята дейност, включително отличието „Учител на годината“.