Песъчинки от детството

Малките и разноцветни кофички са разпилени в обичайния си безпорядък, а пясъкът не сколасва да остане между бордюрчeтата, които му помагат да оцелее. Способността на малките участници в тази непрестанна възможност да поставят мястото за игра в свой хаос е задължително условие. Подреденото състояние на пясъчника би предизвикало неволно притеснение от липсата на участници в тази игра.

Днес почти не забелязваме малчуганите, които упорито повтарят всички наши действия, дори и пясъчната одисея е същата. Подобренията са се оказали не съществени, а по-скоро са създали пластмасовата им същност да изглежда по-объркано сдобила се със странни герои, които само временно присъстват в изрисуването на свободните пространства.

Силните подвиквания на майките, които за миг са отклонили погледите си от поредният подвиг, който сътворява малката банда, са същите, дори тяхната тоналност не е променила звученето си. Накъсаните реплики са с непроменено съдържание, а раните по колената са придобили същия зачервен вид. Кратковременните сълзички, които се стичат с такава искреност, придават пълната безпомощност и нужда от майчина прегръдка и целувката върху мястото на току що преживяваното стълкновение е задължително условие. След това отново се връщаме към подобаващо ни забавление.

Времето е отлетяло, спомените са изличили пространството, а днешното електронно боричкане е запълнило пясъчника с различни усещания. Дори и мислите са променили своето съдържание. Станали са сбор вехтории, които са непотребни в днешното ни съществуване. Дали това е технологична напредналост или умствена изостаналост е трудно да се прецени. Днес мислите са заети със спомоществователството на изкуствен интелект, който от спорадична се оказва в ситуация на неподготвеност. Добре, че и това се случва, за да ни изпрати в определена безпомощност, в която да употребим мисловните си способности. Днес всичко е прекроено в разделителност, която ни изпраща в разточителност на време и пространство. И всичко с някаква неограниченост е ограничено с нашето земно пребиваване. След това ще остане възможността за оставена следа или за липса на такава, което е с по-голяма вероятност.

Дали се опитваме да се замислим за онази смисленост на нашето живеене, което пропускаме с лекотата на собственото си безсмислено поведение.