Диагноза
"Благодаря за което" и други нечистотии в българския език
За липсата на отношение към някои "бисерни" думи и изрази
Да, зная, живеем в смутни времена и, за жалост, други теми са на дневен ред. Но като абсолвентка на СУ „Климент Охридски“ при проф. Любомир Андрейчин (той водеше езиково предаване в Радио София и Институтът за български език носи неговото име), не търпи сърце българско юнашко филологическо!
Освен с русизмите, които отстъпиха място на англицизмите, което естествено се налага в рамките на Световната глобализация, нашият роден български език е залят с какви ли не бисери, обеднява (може би не четем вече книги?) и в него се промъкват едни такива изрази... като този: „БЛАГОДАРЯ ЗА КОЕТО“. Дали това е резултат на българската образователна система или на немарливостта на някои преподаватели, дори на цялото общество, което некритично приема някакъв подхвърлен израз и той бързо влиза в обращение? Колко грешки се намират в принт медиите, а от колегите им от ефира? Да не говорим за Парламента. Наскоро една от водещите се сбогува с „БЛАГОДАРЯ ЗА КОЕТО“... За което аз просто трябваше да пиша на редакцията. Интелектуалци, режисьори, актьори, фризьори – от устата на всички се чува. Когато ми е възможно, им правя този малък подарък лично - като ги коригирам.
НАпредвид и ВЪВпредвид също се набива в очи и уши като се има ПРЕДвид, че още в началното училище трябва да се научи правилната форма.
Да не говорим за пълния или кратък член – ЪТ или – А или – ЯТ или Я (ПреподавателЯТ коригира ученикА. УченикЪТ благодари на библиотекарЯ).
И накрая бих искала да обърна внимание на една „мръсна“ дума, изричана ежедневно, многобройно „УЖАС, УЖАС“! Не го ли викаме с това? Но това е друга тема.
Параскева Николчева-Мау
Берлин - София