Неандерталецо мой!

Откакто в България е имало (и има) комунизъм, и до днес под една или друга форма неговите здрави рецидиви продължават да съществуват и да се проявяват всекидневно.

Един от тях е безпардонността на "героите" на времето - било "принцовете" (от едноименния роман на Дончо Цончев - синчетата на номенклатурата, заради която книга авторът бе строго политически мъмрен), било техните съвременни модификации, които имат много дълбок общ пролетарско-текезесарски генетичен произход по класово-партийна и номенклатурна линия в най-широкия смисъл на думата.

Същевременно арогантността на пътя е често срещано явление и сред "обикновените" хора, основно млади и надъхани с криворазбрани ценности по отношение на личната свобода и свободата изобщо; това, разбира се, важи и за горната "категория", но там се усеща твърде смъртоносно отровният дъх на перверзното самочувствие на новобогаташа, докато при втория вид имаме типичното надуто самочувствие на "героите" от средите на "обикновените" хора, дето не се "дават" на никого. ("Знаеш ли ме ти кой съм язе?!", налитаха те на бой в кръчмата, ако откажеш да изпиеш с тях поне една пета рикия...

Почвам от толкова далече по една проста причина: натам водят корените, генезисът, произходът на явлението, което стои в основата на войната на пътя. Та нали прадедите, дедите и даже татковците на някои от тези герои на войната на пътя са били обикновени каруцари (при цялото ми уважение към тази категория "шофьори") и в кръвта им все още "тихо звънтят на каруцата тънките злове" (Пеньо Пенев)! После имаше дълги години съветска авто- и моторизация с онези неподражаеми соцбракми, на които даже имената им не ми се ще да изброявам. После изведнъж социализЪмът се провали и моментално се появиха западните автомобили, връз които седнахме и ги подкарахме с новото си самочувствие на... европейци.

Да, ама не съвсем! Защото фукнята зае важно място при първоначалното натрупване на капиталистически благинки. И, естествено, най-безцеремонни и арогантни в този процес се оказаха именно новобогаташите (какъвто и да им е произходът, макар че той е общо взето един и същ, т.е. - класово-партиен) - и те, и съответно техните отрочета, за които животът в лукс се оказа единствената позната форма, а надутото самочувствие - придобито от първа ръка.

И тъй като гаменското поведение на пътя е характерно и за едните ("върхушковците"), и за другите ("простосмъртните"), макар че в никакъв случай не поставям знак за равенство помежду им, ще обобщя, че те в 99 на сто от случаите имат общ генезис - неадекватно, надуто (независимо от произхода му, може и да е дрогородено), самохвалско, парвенюшко, псевдосмелчагско и т.н., и . т.н. самочувствие.

Сложих за заглавие на тези мои размисли името на култовия роман на Янко Станоев по две причини, едната от които е да го препрочетете, ако сте го чели отдавна, а другата е "подла" - за да се помъчите да си обясните явлението, което вчера уби и Милен Цветков по чисто класово-партийна линия. 

Каквото и да си говорим, неандерталецът си е наш. Иначе всички добре знаем, че тукашните хулигани, нерваци, гадняри и прочие "шафьоре" карат кротко и съвсем по правилата... по пътищата на Западна Европа.