Диагноза

Без маска и без грим

Двата народа - народът и народо

Без маска и без грим

 

В някои творби на Йордан Радичков т. нар. обикновени хора от любимия ни народ (аз понякога го наричам народо, защото имам предвид нещо) киснат в селската кръчма, както са го правели от време оно (но главно зиме, защото през останалото време - по времето на капитализЪма, то се знае - е трябвало да се работи, да се опъва каиша, да се оре, сее, жъне, прибира реколта и да се живей, докато по времето на цоциализЪма кръчмата беше пълна от сутрин до вечер и от пролет до пролет, докато не опустя поради обезселяване) - та седели селяните в кръчмата и си говорели за едно-друго и си пийвали по стар народен обичай.

Такъв си му е на селянина адетът, де - нали помните в пиесата "Януари" как многократно повтаряха историята за избягалото прасе и викаха: "Мамка му и прасе!"?

Та в Кръчмата селяните си разправяха разни бивалици-небивалици, като най-голям дикиш хващаха небивалиците. Защото обикновените хора сякаш умират от скука и много им се ще разни щурави работи да излизат верни и да се оказват истини: че, например, нейде в едно друго село се било родило теле с две глави или се излюпило пиле с три крака.

Щото на, американците с техните ядрени опити и нападения над мирни хора, дръжави и народе, изобщо тия капиталисте и експлоататоре на народите и на целото прогресивно человечество ей на кво докараха на назе, обикновените ора!

Днес, когато вирусът на китайския народ, управляван от мъдра комунистическа партия и смело ядящ хлебарки, лястовичи гнезда, мишки, жаби и други живи и умрели твари и субстанции, шества по целия свят благодарение на масовата приватизация, пардон - глобализация, та днес стана от ясно по-ясно, че хората не само не са еднакви, но някои са си обикновени говеда.

Това се отнася особено за онези от тях, на които им е било внушено и втълпено през годините от цоциалисти, камунисти и леви либерали, че също биле ора - та именно те си показаха рогата с пълна сила и гордост, която белият човек поради своите предразсъдъци и расови ограничения не успява и никога няма да успее да приеме докрай в близките две хиляди години.

Тези ора из народо не зачитат правила, ограничения и инструкции. Те демонстративно не носят маски, нехаят за заболеваемостта и смъртността, причинени от коронавируса (било пропаганда на Запада; обаче новините за броя на починалите в САЩ, например, ги изпълва с буйна радост и човек не може да разбере как така заразата хем е измислица на западняците, хем смъртността в техните държави е добра вест...)

Очевидно е, че тук действа един и същ механизъм (описан от Йордан Радичков в негови творби) в мисленето на народо и неговите разновидности - било етнически, било политически: както вярва на небивалиците за телета с две глави и кокошки с три крака (което всъщност може да се случи и в най-добрите стопанства, дори в народните!), така сега вярва не на официалните, а на народоетимологичните дезинформации на другариата, които той разнася под път и над път.

И без никаква маска нито на лицето, нито на задника!

В случая може да помогне само едно: да се изключи от употреба онова, с което се злоупотребява масово днес, а именно - с правото на народо да си прави, каквото си ще.

Нужно е да се внедри правилото от друго произведение на Радичков, което звучи така:

- Не знам как е при вас, хората, но при нас, врабчетата, е така: ако някой не разбира от дума, удряш го по главата - и веднага разбира!

 

Автор: Славимир Генчев
15.04.2020 г. 08:50
Посетено: 355
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/32/news/31126-bez-maska-i-bez-grim