Диагноза

Размисли след случилото се в Париж

Да не забравяме, че единично спасение няма

Ислямистите от групировката Боко Харам на 18 август избиха 150 невинни души в Нигерия. Световните медии го съобщиха с половин уста, българските с по два реда, 80% от тях изобщо не разбраха, че това се е случило, във фейсбук нямаше нито един национален флаг на Нигерия, нито едно „je suis...”, за сметка на това, социалните мрежи бяха пълни със снимки от почивки на гръцки острови, кученца и котки. Подобна беше "реакцията" и на 3 април, когато 150 студенти бяха убити при нападението на ислямистката групировка Аш Шабаб в Кения. Това двоен стандарт ли е, или всичко, което се случва извън Европа, не е престъпление, в този смисъл - не ни засяга? Или всичко, което не засяга пряко великите сили, не е престъпление и няма защо да се тръби по медиите за него. То не върши работа, не може да се използва като маша при мерене на силите на големите империи, не става за опорна точка. Нима загубата на 150 нигерийци или кенийци е по-малка загуба от загубата на същия брой европейци? Те по-малко хора ли са?

В Париж се случи нещо ужасно, но защо нашата болка не е реципрочна по отношение на всяка една подобна болка, независимо в коя част на света е? Как решаваме за кого да ни боли, за кого не? Нали когато ни боли показалецът, болката е не по-малка от тази, когато ни боли палеца? Щом сме съпричастни със случващото се в Париж, нека бъдем такива и към случващото се в Сирия, където през 2015 г. са били убити близо 47 000 души, в Ирак - 14 000 жертви, Афганистан - 34 000, Нигерия, Камерун и Чад - 10 000, изброяването може да продължи още дълго. Не, не предстои Трета световна война, защото тя е започнала отдавна. Просто сега почука на вратата на Европа. Изправени сме пред заплаха, неуправлявана от разума, а от нагона. Терористите са камикадзета, които действат автоматично, ако бяха мюсюлмани и познаваха религията си, нямаше да позволят да им промият мозъците и да ги използват като факли; свидетели на случилото се в Париж разказват, че това са много млади хора на не повече от 17-20 г., идеални за зомбиране от други, които имат цел и със сигурност тя не е свързана с мюсюлманството, това са хора, предимно с корпоративни интереси. Ислямска държава има сериозни финансови амбиции да се развива с търговия на гориво, оръжие и заграбени исторически ценности, затова бюджетът им за 2015 г. е над 2 милиарда долара, а дневната печалба от бизнеса с петрол - 3 милиона долара. Религиозното различие с "врага" е само повод да си измият ръцете за стореното, убитите от тях мюсюлмани от държавите в Близкия изток и атентатите в Анкара и Бейрут само потвърждават тезата, че на такива групировки като Ислямска държава, Хизбула и Ал Кайда, едва ли им пука за религията, за да постигнат целите си.

В същото време християнската солидарност става все по-опаковъчна, фиктивна и все по-празна откъм дела, мюсюлманската все по-сплотяваща се и действаща, сигурно за всичко това си има причини. От друга страна - започнем ли да си делим солидарността на християнска и мюсюлманска, вече сме изправени пред проблем и различни ценностни системи. Най-важното е, че терористите нямат религия или етнос - и затова трябва да се търсят способни и смели и християни, и мюсюлмани, и евреи, за да застанат срещу тези ужасяващо грозни явления. Изпращането на нови военни сили в Сирия и постоянното бомбардиране на тази държава няма да реши проблема с терористите. Този миротворчески пиар, който ту Русия, ту САЩ си правят на гърба на трагедията на един народ, е само показател за безсилието на империите да се справят истински с проблема, който сам създадоха. Джихадистите са във вашите държави, уважаеми, и убиват невинни граждани, не е ли редно да пуснете бомби върху вас самите, за да покажете пред света колко големи миротворци сте?

Крайно време е политиката и ламтежът за петрол и пари да отстъпят назад, за сметка на спасяването не само на Париж и Франция, а на целия свят. Тук опорната точка трябва да бъде само една – спасението Ни. Не спусната от Кремъл или Вашингтон, а спусната от нас самите.

Всеки един от нас, независимо от религията си, съм убеден, че може да даде своя принос, от най-дребните ежедневни дела до най-големите. Ще ни се наложи да се размърдаме и да се потрудим, оцеляването този път няма да дойде наготово. Светът вече не е същият, и то не заради атентата в Париж, а защото човешката природа е претърпяла трайни негативни изменения. Да, човешкият род се проваля, и докато всички ние не променим това, ще трябва да си затягаме сигурността и да не забравяме, че единично спасение – няма.

Автор: Владислав Христов
16.11.2015 г. 01:45
Посетено: 910
Етикети: мнения, Париж, тероризъм, атентат
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/32/news/22374-razmisli-sled-sluchiloto-se-v-parizh