Диагноза
За Края на илюзиите
Едно мнение
Недалновидните ЕС и НАТО (и ние в това число като част от тях) повярваха, че с падането на комунистическите диктатури в началото на 90-те г. на миналия век идва краят на въоръжаването, краят на заплахите, въобще идва един рай в Европа, че и в света. Защото Доброто винаги побеждава.
Уви, днес идва Краят на илюзиите, ако цитирам част от едно известно заглавие. Но Европа и САЩ бавно и мъчително, и постфактум се освобождават от тях. Ще са нужни години, за да се вземат в ръце и да си дадат сметка какво се случва около тях. Не в някоя далечна африканска или азиатска държавица, а в собствения им двор и със собствените им съседи. Да не забравяме, че светът, по думите на друг голям ум, се е превърнал в едно голямо Село. И тук - неумението на Европа и САЩ и на останалия цивилизован свят да степенуват опасностите и да мобилизират бързо ресурси и решения. Опасностите трябва да се степенуват по потенциала на отделните диктатури да нанасят поражения - бързо и целенасочено.
Ето защо не мога да приема, че Ислямска държава, или Ебола, или Ал Кайда са потенциално по-рискови за световното равновесие и мир от въоръжената до зъби с атомни, космически, пропагандни и кибер оръжия Путинова Русия.
Защото въпреки моментната конкуренция (а защо не и тясно взаимодействие) между Ислямска държава и Путинова Русия в сриване устоите на европейската цивилизация, потенциалите на двете квазидържавни образувания са различни.
Може би само САЩ осъзнават тази опасност и тази корелация, но са парализирани от нерешителността на Обама не само да погледне грозната истина в очите, но и да предприеме адекватни сдържащи мерки. Не военен конфликт, а адекватни сдържащи мерки.
А дотогава Путинова Русия ще настъпва и ще се подиграва на илюзорните усилия на Меркел и Оланд, на патетичните закани на Камерън и Обама.