Диагноза
Настройки за четене
Стесни
|
Уголеми
Умали
Смени шрифта
|
Увеличи междуредовото разстояние
Намали междуредовото разстояние
|
Нощен режим
Потъмни фона
Изсветли текста
|
Стандартни
Редуцират хуманитарния цикъл в училище?!
Мислещи хора или работници за бизнеса
По европейски проект "За по-качествено образование” се обсъжда не само отпадане на историята в XI и XII клас, но и редуциране на хуманитарния цикъл. Иначе се увеличават часовете по история в VIII и X клас. В гимназията няма да се учи задължително философия, свят и личност, психология... Изобщо, предметите, които създават личността като гражданин – са изместени в графа „пожелание” или ги няма. На изчезване в „горна” степен са и музиката, и изобразителното, и информатиката. Всичко онова, което облагородява човек, не го приспива, не го прави многоцветен и безличен „трол” – минава на заден план.
От Министерството на образованието обясняват, че промените в програмите няма да влязат в сила преди да бъде приет новият Закон за училищното образование, от който ще последват и други промени – промяна на държавните образователни изисквания за общообразователна подготовка, промяна и нови държавни изисквания на учебния план, където ще залегнат часовете и предметите, които ще се изучават. По европейскo изискване законът трябва да се приеме до месеци. За целта обаче няма обсъждане (по въпросния закон) с неправителствения сектор, няма диалог с учителите, синдикатите мълчат, не е ясно и кой пише закона. За да се въведат новите стандарти и програми – трябва база, подготовка и други учебници. Аз не съм видяла нещо да подсказва в училище, че идват „новите стандарти”. Методистите от университетите, с които влязох във връзка и ги попитах дали участват и знаят нещо за „новостите” – вдигат рамене. Министърът на образованието каза, че малка група от хора пишела закона. Коя е тази група? Не знам дали някой се досети да изчисли и социалния риск: колко учители ще останат без работа след орязаните часове? Къде ще работят тези хора? Ако има такъв социален риск – какво е решението?
Затова пък от МОН заявиха, че ще работят с бизнеса по учебните програми и планове. Значи бизнесът знае повече за учебните програми и планове от преките участници в тях – ученици, учители и родители. На Националния форум „Правителство - бизнес” стана ясно, че училището щяло да обучава кадри, необходими за развитието на икономиката на национално и регионално ниво, както и това, че учениците щели да имат необходимите компетенции, които бизнесът изисква за започване на работа. Според МОН чрез тези мерки ще се намали както процентът на отпадналите от образователната система, така и младежката безработица. Някой ще каже ли къде точно ще практикуват придобитите си умения завършващите?
Нещата са като в стария виц: „Човекът взе парите и каза: ще видим”. Парите от Европа по програма „За по-качествено образование” са взети и се усвояват. Добри или лоши – промените трябва да се въведат – независимо как и дали ще функционират.
Изобщо, що за идея е това: да лишиш някого от възможността да изучава миналото? Руснаците въведоха в средното училище изучаването на „Архипелаг Гулаг” на Солженицин (образователният министър Фурсенко взе това решение през 2009). Знаем, че тази книга е публикувана преди повече от четиридесет години в Париж и се разпространява от ръка на ръка под формата на самиздат във Франция. Четенето на „Архипелаг Гулаг” е било сигурен затвор за всеки, който си позволява да провежда „антисъветска пропаганда”, казват, че е една от най-преследваните книги. А днес е в руските учебни програми. До месец ще разберем дали книгата „Задочни репортажи” на Георги Марков ще достигне до нашите гимназисти. И дали инфантилното политиканстване, надделява над изучаването на историята (близка и далечна) – такава, каквато е.
От Министерството на образованието обясняват, че промените в програмите няма да влязат в сила преди да бъде приет новият Закон за училищното образование, от който ще последват и други промени – промяна на държавните образователни изисквания за общообразователна подготовка, промяна и нови държавни изисквания на учебния план, където ще залегнат часовете и предметите, които ще се изучават. По европейскo изискване законът трябва да се приеме до месеци. За целта обаче няма обсъждане (по въпросния закон) с неправителствения сектор, няма диалог с учителите, синдикатите мълчат, не е ясно и кой пише закона. За да се въведат новите стандарти и програми – трябва база, подготовка и други учебници. Аз не съм видяла нещо да подсказва в училище, че идват „новите стандарти”. Методистите от университетите, с които влязох във връзка и ги попитах дали участват и знаят нещо за „новостите” – вдигат рамене. Министърът на образованието каза, че малка група от хора пишела закона. Коя е тази група? Не знам дали някой се досети да изчисли и социалния риск: колко учители ще останат без работа след орязаните часове? Къде ще работят тези хора? Ако има такъв социален риск – какво е решението?
Затова пък от МОН заявиха, че ще работят с бизнеса по учебните програми и планове. Значи бизнесът знае повече за учебните програми и планове от преките участници в тях – ученици, учители и родители. На Националния форум „Правителство - бизнес” стана ясно, че училището щяло да обучава кадри, необходими за развитието на икономиката на национално и регионално ниво, както и това, че учениците щели да имат необходимите компетенции, които бизнесът изисква за започване на работа. Според МОН чрез тези мерки ще се намали както процентът на отпадналите от образователната система, така и младежката безработица. Някой ще каже ли къде точно ще практикуват придобитите си умения завършващите?
Нещата са като в стария виц: „Човекът взе парите и каза: ще видим”. Парите от Европа по програма „За по-качествено образование” са взети и се усвояват. Добри или лоши – промените трябва да се въведат – независимо как и дали ще функционират.
Изобщо, що за идея е това: да лишиш някого от възможността да изучава миналото? Руснаците въведоха в средното училище изучаването на „Архипелаг Гулаг” на Солженицин (образователният министър Фурсенко взе това решение през 2009). Знаем, че тази книга е публикувана преди повече от четиридесет години в Париж и се разпространява от ръка на ръка под формата на самиздат във Франция. Четенето на „Архипелаг Гулаг” е било сигурен затвор за всеки, който си позволява да провежда „антисъветска пропаганда”, казват, че е една от най-преследваните книги. А днес е в руските учебни програми. До месец ще разберем дали книгата „Задочни репортажи” на Георги Марков ще достигне до нашите гимназисти. И дали инфантилното политиканстване, надделява над изучаването на историята (близка и далечна) – такава, каквато е.
Автор:
Дияна Иванова
Публикация:
16.02.2014 г. 18:15
Етикети:
Посетено:
2205
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/32/news/18602-redutsirat-humanitarniya-tsikal-v-uchilishte