Отминалата "конференция" за Людмила Живкова

Не бих искала да се включвам в общото говорене за Людмила Живкова и проваления (очевидно) форум. Живкова изобщо не ме интересува. Обаче се замислих.

Съгласна съм, че всяко дело (спорно или не) може да се изследва, ама чак научен форум да се открие... В случая с Л. Живкова резултатът е с обратен знак. Моите асоциации ме водят в различни посоки. За същността, предмета и смисъла на науката не ми се разсъждава. Изобщо, ако си спомняш нещо, добро или лошо за някого (популярен или не), защо трябва да го изречеш на научна конференция... Къде е "научността" в случая? Виж, споменът е нещо друго - там няма обективност по правило, защото времето, обстоятелствата, а и често отношенията, влияят.

Има логика група приятели, съмишленици, роднини и хора, които си спомнят нещо за някого, да се съберат и да го изкажат, но е пресилено това да е на представително място като СУ. Да се съберат в кафене, зала, у дома, на курорт... Общественото пространство по правило не се употребява за лични нужди. А и няма никаква научност в това да говориш за майка си или баща си, или за своята приятелка – в случая няма доклад, а неофициална част...

Ако се съгласим с проф. Илчев, че подходът към Л. Живкова е исторически - къде са гледните точки тогава. Къде е спорът и "спорността" към едно дело (и време), към което има противоречиво отношение. И това е повече от очевидно. Докладите ми се виждат твърде загладени и "заоблени", за да не кажа повърхностни. Все пак Живкова е привилегирована. Това не бива да се забравя (не видях някой да го изрича директно, а пък ставало дума за история). Тя е дъщеря на човек, който е управлявал и насилствено – още по-очевиден факт. Като гледам формулировките на докладите, все едно нищо не е било. Липсва изследователският проект в случая. Според мен липсва адекватност и коректност, разнобой и четене. И следователно минаваме отново в рамката на съобразяването и идеологемата, която може да се нарече и автоцензуриране. Ама как да говориш за някогашното репресивно време – или поне да го споменеш, заради изследователската коректност, в присъствието на бившия шеф на Шести отдел на Шесто управление на ДС?

Дори самата ситуация е интересна (и нелепа). Всички казват: "Не и в СУ". По Бахтин и не само - това е място за "свещенодействие" (ако приемем, че знанието е дейност от висш порядък)... Усеща се, че се случва нещо нередно. Свободата на мисълта се санкционира. А форумът е санкциониран, още щом е "намерен", защото там е пристрастно - липсва и дистанция (времева или просто професионална). Натегнато е, така става винаги, когато трябва да се съобразиш с чуждите тайни и липси, когато не трябва да засягаш еди-какво си, когато трябва да мълчиш.

Хайде някой историк или друг участник в конференцията да напише доклад за смисъла на грандоманските проекти на Живкова, да ги обвърже със соцархитектурата, с натиска на времето и възможността да бъдеш "първи" чрез своя баща. Или да направи прочит на Людмила "по Фуко". Или да пише за града и Живкова, за градското пространство, което тя неминуемо променя, вероятно и то нея. За архивите и Живкова. Не се навлиза в същността на "занятието" - гледа се от точката на сантимента - и сякаш със страх, защото свидетелите на отделни репресивни практики са сред нас, санкционират пика, темата, ръководят отново чрез нещо много просто - своето присъствие! Историците са безсилни в подобни случаи. Сигурна съм. А от политиците никой не се интересува вече.

На ход са философите.