История за топ

Или за републиката без публика

На Roumen Fats Alexandroff

Веднъж български творци излезли да повикат срещу неправдата.

От една страна, били поетите, прозаиците, есеистите, драматурзите, сценаристите, преводачите, детските автори, редакторите, коректорите и всички останали хора на перото и роби на словото (всъщност били неголяма група, способна да изпълни само малък стадион като „Герена”), като всеки един държал в ръце по една торба с новоиздадените си съчинения.

Недалеч от тях била малко по-многобройната група на музикантите – певци, инструменталисти, композитори, аранжьори, диригенти – хорови и оркестрови, и всякакви други от всички жанрове и жаргони на музиката (без чалгаджиите, които били на записи в същия момент, понеже били печалбари).

На срещуположната страна стояли гордо представителите на Мелпомена и Терпсихора – артисти, режисьори, постановчици, мимове, танцьори, балетисти и балерини, дубльори, суфльори, специалисти по сценичен бой, сценични работници (между тях имало и един поет с голям трикрилен декор на гърба), рецитатори, разпоредителки и всички останали.

Непосредствено до тях, но някак гърбом, се ежели цирковите артисти (заедно с уредите и добичетата си), на които гореспоменатите гледали с леко аристократично-артистично пренебрежение.

Друга немалобройна група представлявали деятелите на изобразителните изкуства – живописци, скулптори, графици, приложници, неприложници, карикатуристи и какви ли още не.

Доста обемиста била и групата на журналистите от различните медии – хартиени и електронни, които били застанали редом с полиграфистите, графичните и простите дизайнери, разпространителите от по-малките фирми и другите от тоя бранш.

(Не ще и дума, че поради синкретичния характер на някои изкуства в отделните групи се срещали представители на различни гилдии – например сценаристи имало при театралите и кинаджиите, както и артисти и певци – сред поетите; също така много поети имало сред артистите, но това били в повечето случаи артисти, които дълго време не намирали роли и поради тази причина се пропивали – пардон, прописвали, но тези неща се подразбират от самосебе си.)

Представители на бойните изкуства не дошли, защото си гледали боя, а и изкарвали добри пари по различни поръчки – частни, общински и държавни. Плюс това и без тях винаги можело да се стигне до бой, макар и несъобразен с изискванията на високото изкуство.

Понеже не мога да изброя всички, спирам дотук и минавам нататък, а всеки сам може да пресметне колко свободен народ (о)ставал за публика.

- Държаво, държаво, ти си мащеха за изкуството и културата! – викала гневно известно време тълпата творци срещу вятъра.

Понеже нямало ответ, множеството подхващало друга песен:

- Народе, ти си прост, слушаш само чалга, зяпаш порно и турски сапунки, вместо да ни четеш, гледаш и слушаш и да ни се възхищаваш!

По някое време оттам минал едър мъж с банджо в ръка, който бързал за репетиция. (В интерес на неговата сигурност ще премълча името му.)

Като видял сборището, той мигом засвирил и запял сърцато:

- Купи ми, мамо, топ, топ ми купи! Купи ми, мамо, два, два ми купи!

Множеството го разбрало посвоему и издигнало кандидатурата му за президент, но банджистът не приел и си тръгнал по пътя, защото неволята му била помагала и друг път.

Какво е станало после, историята мълчи – не казва.

В интерес и на своята сигурност.

Само мимоходом ще спомена, че по същото време по-първите хора на републиката с най-малката публика откривали музея на цоциалистическото изкуство, което събитие най-широчко било отразено от медиЙте.

Автор:

Славимир Генчев

Публикация:

20.09.2011 г. 16:34

Коментирай във Фейсбук

Етикети:

творци изкуство фейлетон Славимир Генчев

държава и изкуство

музей на соца

Посетено:

2160

Линк:

https://kulturni-novini.info/sections/32/news/13180-istoriya-za-top