Диагноза

Край на двуполюсния модел ли? Друг път!

Мастодонтът на съветската армия е много повече комунистически, отколкото антифашистки

Край на двуполюсния модел ли? Друг път!


Лъсна ужасяващата истина за реалните мащаби на професионалното русофилство в България

Наистина ли професионалните русофили обичат Русия?



Към добрите страни, които разкри оцветяването на паметника на съветската армия окупаторка, смело мога да добавя още една: това нережисирано и свободолюбиво деяние послужи безпогрешно и като лакмус за поредното разграничаване между хората на комунисти и други.

Няма защо да се мамим, че комунистите са бивши – няма бивши негри, господа! Стръвнишката им едновременна реакция ведно с техните московски господари и работодатели още веднъж показа истинския образ на чудовището, с което си имаме работа. То отново раззина едрозъбеста квадратна паст и нададе до небесата познатия от близкото минало вой. Как умело бе мимикрирало до някаква приемлива за нормалните човеци степен, бе прибрало хищните си нокти, бе се престорило на полуживо-полуумряло, колкото да заблуди „противника”, че не е старата червена ненаситна ламя; но ето че при първото по-остро убождане с цветен молив ревна гороломно като смъртно ранено в сърцето.
 
И стана безпощадно ясно: те са тук, много са и са абсолютно същите, каквито са били след 9 септември 1944 г., когато същата армия, но в „живо състояние”, окупира България и им даде властта на тепсия, за да извършат безчет престъпления и злини срещу държавата, обществото и българите. 

Тяхната фашизоидна реакция показа и друго: до каква степен тези хора са проводници у нас на руските политически и икономически интереси, до каква степен са зависими от кремълските си господари, до каква степен са готови да им служат спроти интересите на уж собствената си родина.

Кого лъжете, обвинявайки своите опоненти, че са фашисти, та чак призовавате „да се бди”? Този паметник, друзья, е много повече комунистически, отколкото антифашистки. Кого заблуждавате, че той е издигнат в памет на жертвите, дадени от съветската армия във Втората световна война, след като тя не освободи България, а й натрапи (меко казано) сталинския комунизъм, комуто вие станахте охотно първи слуги и маши? България също даде хиляди жертви в т.нар. втора фаза на войната, без да получи статут на съвоюваща страна (благодарение на вашия скъп СССР), нито пък вие им издигнахте такъв гигантски паметник, за да не разсърдите московския си господар. И за какво повтаряте като папагали определението „фашистки”, след като съветската армия воюваше с националсоциалистическата армия? Фашизъм имаше в Италия, в Испания – фалангизъм, в Япония – милитаризъм. Фашизъм, фалангизъм, болшевизъм – тези различни, но близки в същността си тоталитарни режими, бяха осъдени като еднакво престъпни преди няколко години от Европейския парламент със специална резолюция. Какъв ви е тогава проблемът? Искате да се изкарате по-малки фашисти, или по-големи комунисти? От кого?

Защо се криете зад паравана на русофилството, когато вашето русофилство е платено, „професионално”, интересчийско? Нормалните българи просто обичат нормалните руснаци, обичат руската литература и култура, създавани от гениални творци не поради, а въпреки болшевизма. Защото има и друга Русия, освен любимата ви казионна – това е Русия на декабристите, на конституционните демократи, на дисидентите, на демократите, на борците за свобода на словото (които често пъти биват жертва на днешния режим – правоприемник на мимикриралата кагебистка клика), на противниците на панславизма, реакционното славянофилство, руския маниакален месианизъм, православната ос на Третия Рим…
 
Тази Русия обичат нормалните хора у нас и по света! Докато вие (неискрено впрочем, защото сте повече рублофили, отколкото русофили!) обичате Русия, която над 130 години притиска България в мечешката си прегръдка и й нахлузва тежки икономически, политически и енергийни пранги, които целят да я превърнат в дългосрочен безотказен „корпоративен” клиент. И срещу тези предателски услуги вие безсрамно получавате своите хонорари и комисиони, за да се издържате и да издържате безбройните си фондации, комитети, организации и структури!

Защо обаче сте толкова верни? Обяснението е много просто: знаете чудесно, че без щиковете на тази окупаторска армия никога нямаше да заемате това положение (каквото и да е то – според йерархията и заслугите ви към господаря!), което заемахте някога и което заемате сега – в политиката, в икономиката, в държавната власт, в тайните служби. Навсякъде, където и да е. Знаете и какво щяхте да сте: същите козарчета и воловарчета, каквито са били предците ви. Нищо повече. Не че това е лошо, напротив. Но вие взехте властта с помощта на чужда сила, за да не работите. От нищо друго не ви е страх, освен от истинска работа. Затова на ваша страна в „спора” за оцветяването на паметника са и всички ваши креатури – „икономически” (разбирате защо слагам кавички, надявам се), мутрагенски (макар че не са го изразили пряко, ясно е, че и мутрите са... мутри, защото са рожби на комунизма и на спортните ви школи), „културни” и други организации с „идеална” т.нар. цел.
 
Кого лъжете също така, че – това ви е впрочем последната сламка в аргументите – паметникът трябвало да се запази, за да напомнял уж на поколенията за миналото и че, добра или лоша, историята била такава и трябвало да я съхраним. (На примерите с други държави няма да се спирам изобщо, защото са несъстоятелни).

Нагли друзья, комунизмът остави по тялото и в душата на България толкова многобройни и кървави следи за вечни времена, че изобщо няма защо да се страхувате, че нещо ще бъде забравено! Плюс това целта е паметникът не да се разруши, а да се премести, например в Димитровград, където хората го искат и чакат с нетърпение!

Накрая ще ви предложа за прочит стихотворението си „Антидот”, което като песен изпълних на 9 ноември 2010 г. пред същия паметник по време на възпоменателен митинг по случай годишнина от събарянето на Берлинската стена. Защото тя бе съборена, докато „нашият” ваш паметник все още грозно стърчи като щик, забит до дръжката в гърдите на София.


Антидот

Това, че в историята няма "ако",
не значи, че няма значение
дали вместо зъб си извадил око
поради липса на мнение.
Знам, фанатици от всички страни
за дни разоряват живота
и причиняват безчет злини,
докато гонят злото.
Мразя оправдания със среда
и "да се греши е човешко".
Не си зарязвам колата в калта
като дръвника Андрешко.
Пътят към ада все е покрит
със залъгалки за лумпени.
Но туй, че убитият е убит,
не значи, че няма думата.
За идеали не надигайте глас,
че няма кой да ви слуша:
когато цървули дойдат на власт,
те се превръщат в ботуши.

Автор: Славимир Генчев
27.06.2011 г. 15:55
Посетено: 2031
Етикети: Русия, комунизъм, публицистика, мнения, диагноза, общество, Славимир Генчев, СССР, русофилство, фашизъм, съветската армия, паметник комикс
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/32/news/12813-kray-na-dvupolyusniya-model-li-drug-pat