Предпоследните жертви на мирния преход

Пътят до националната беда

Заглавието изглежда апокалиптично, но поне за мен е адекватно. Защото - да не дава Господ, все пак! - подобни инциденти и злополуки едва ли ще са последни. По лесно обясними причини.

Но това, че причините са обясними, не ги прави нито по-разбираеми (това само привидно е нонсенс - хем обясними, хем... неразбираеми), нито по-лесни за преодоляване.

Има много хора, които се тръшкат и се питат: "Ма как може?", "Ма защо става така?", "Ма откъде идва всичко това?"

А то идва от нас. От хората и от... народа, от който често всички се разграничаваме - кой знае защо. Прав ли беше Иван Радоев, като твърдеше чрез устата на един свой герой от пиесата "Биволът", че "народо е убав, ама ората са калпави..."

"Всичко, което се случва с животните, рано или късно се случва и с хората", казвал навремето Седящия бик. Бих перифразирал така тази крилата фраза: "Всичко, което се случва с хората, някой ден се случва на... хората".
Знам, че тази формулировка винаги ще предизвиква множество несъгласия, че изглежда всеобвиняваща и следователно - всеоправдаваща, че в много отношения е и погрешна.

Но нали всичко, което се случва на другите, може да се случи и на нас?

Кой е виновен?

Има ли виновен?

Или са много, но се губят по веригата на зависимостите, по спиралата на причини и следствия, ставащи причини на други следствия.

И така - до превръщането на омагьосания кръг в лабиринт, от който сякаш няма излизане.

Не е възможно дори да се изброят фаталните случаи - и не само на пътя, защото срутването на сгради, стени или скелета, на затрупването със земни маси на работници в изкопи, на потъването на "Илинден" в Охридското езеро, на пожарите във влаковете, - са от една и съща "порода", както и всякакви трудови злополуки, които са следствие на неспазване на правила, на затваряне на очи, на безхаберие, на дебелоочие, на простотия, на липса на пари. А тези неща не ходят по гората, а по хората.

(Няма да тръгвам в търсене на обяснението от френската революция, която извади гилотината и отвори бутилката на девиза "равенство, братство, свобода" (които, естествено, бяха разбрани буквално от световния санкюлотски лумпениат), за да проправи пътя на призрака на комунизма, описан и предписан от Маркс и материализиран от Ленин и Сталин в ужасяваща реалност. Тази връзка е твърде далечна и анализирането й изисква повечко място. Но я има, другари и господа!)

Така или иначе, у нас цели 45 години (плюс 20 години контролирана от бившите комунисти и техните всевъзможни креатури) българският народ се превръщаше в население, над което доминираше работническата класа; следваше трудовото селячество; накрая креташе излюпената от техните среди "народна" интелЕгенция (или антилигенция).

Ще го отрече ли някой? Нямаме нито аристокрация, нито стара буржоазия, всичко е тръгнало от чифт цървули. Лошото е, че някои от цървулите се превърнаха в ботуши - кога за тъпкане, кога за фукане от страна на новата червена "буржоазия", която си изтъка платното и ритна кросното на селото, откъдето произхожда преимуществено всъщност.

Комунизъм - това е обратна селекция, при която чрез БКП, БЗНС, ДКМС и другите казионни организации и структури на тоталитарното общество се издигаха едни "ора" от "народо", от средите на "здравите сили", от отряда на "нашите". Те деморализираха и развратиха с връзкарство, бездарие, нахалство, простотия, бабаитлък останалото население, та се стигна до "народо да е убав, ама ората - калпави". (((

Това да не се зачитат правила, да се минава метър, да се кръшка, кога има спешна работа, да се тарикатства, да се шикалкави, да се скатава (при безвремие да направиш нещо е като да не направиш нищо), да не се изпълняват задължения ("Аре бе, те че ми каат на мене я да спазвам правилник; ми те знаят ли кой съм язе?!"), да се важничи за най-простата работа, сякаш се касае за първите секунди след Големия взрив - всичко това и още куп неща, които не мога да изброя тук - допринесоха за всеобщия дух на нихилизъм, на безхаберие, на махване с ръка, на измъкване от отговорност, на безпардонност и безцеремонност, които се превърнаха в национална беда.

Всички тези малки и големи, ежедневни, ежечасни затваряния на очи ("Баш па сега ли че стане нещо, голема работа!") и махвания с ръка ("Карай да върви, голем праз!") се натрупват, повлияват си взаимно, допълват се, "обогатяват" се, за да се превърнат в коктейла "Молотов" на лъжедемокрацията, който се взривява винаги в някое слабо място.

Ето така - бавно и полека, за 65 години - гордият някога български народ стана население, което изгуби физиономия, гордост, достойнство, национално самочувствие (не говоря за псевдосамочувствието на простака, независимо дали е депутат, или обикновен кундурджия) - и го удари през просото.

Никой никого и нищо не ебава. Защото чувствата са взаимни. Защото сме в общия кюп. Защото най-големите простаци са се оградили с високи огради от малките простаци, които като тях не спазват закони, правила, правилници, наредби, указания. А те не са паднали от Марс. Те идват от Маркс, но също така са и от "народа", от който смятат, че не са.

Защото пък правилата са такива, че ако се спазваха, нямаше и икономика да има. Сега я има, защото е сива.
И това пак е плод на същата простащина, каквато беше комунизмът - майката и бащата на днешната простотия, която просто взе предпоследните си жертви, за които обявяваме национален траур.

Амин!

Автор:

Славимир Генчев

Публикация:

16.06.2011 г. 17:43

Коментирай във Фейсбук

Етикети:

публицистика мнения диагноза общество Славимир Генчев

Посетено:

2514

Линк:

https://kulturni-novini.info/sections/32/news/12743-predposlednite-zhertvi-na-mirniya-prehod