Диагноза
Кривото огледало на епохата
Така нарича жълтата преса биографът на Яворов Михаил Кремен
Годината е 1910-а. Всички чакат Халеевата комета да донесе земетресения, наводнения и кръвопролития. Вестниците са пълни с "научни" обяснения за "отровната опашка" на гостенката, цитират се изследвания на английски учен, според когото едва ли не всички геополитически катаклизми ги носи именно кометата, Яворов я определя като "черната звезда на поробена Македония".
В годината, когато губи Мина и намира Лора и когато изоставя поезията, за да открие драмата, огненият чирпанлия свързва с приближаването на летящата звезда и своята трагична съдба, и съдбините на България, тровена от
В годината, когато губи Мина и намира Лора и когато изоставя поезията, за да открие драмата, огненият чирпанлия свързва с приближаването на летящата звезда и своята трагична съдба, и съдбините на България, тровена от
"пакостната туркофилска политика"
на кабинета "Малинов", свидетелства Михаил Грозев – Кремен, в мащабното литературно-публицистично платно "Романът на Яворов".
В 3 след полунощ на 5 срещу 6 април 1910-а столичани наблюдават зловещия звездопад, сред който се откроява златно-зеленикавата Халеева комета. Народът е залял улиците на града, припомня си десетилетия по-късно Кремен.
Годината на Халеевата комета у нас започва с трагедията на една любов, разказва биографът. В Русе българин, банков чиновник, се влюбва в млада туркиня, дъщеря на мюфтия. 15-годишната Саафет отвръща на любовта на вдовеца Йордан Стефанов, двамата заживяват заедно, ала баща й отнася въпроса до съда. Съдът преценява, че малолетното девойче трябва да се върне у дома. Прибират Саафет в полицейския участък. Отпред се събира тълпа, момичето излиза на балкона на сградата и виква, че обича българина, мъже се покатерват горе и отвличат туркинята. Срещу тълпата е изпратена полиция, загиват 27 души... По площадите на България се развихря
В 3 след полунощ на 5 срещу 6 април 1910-а столичани наблюдават зловещия звездопад, сред който се откроява златно-зеленикавата Халеева комета. Народът е залял улиците на града, припомня си десетилетия по-късно Кремен.
Годината на Халеевата комета у нас започва с трагедията на една любов, разказва биографът. В Русе българин, банков чиновник, се влюбва в млада туркиня, дъщеря на мюфтия. 15-годишната Саафет отвръща на любовта на вдовеца Йордан Стефанов, двамата заживяват заедно, ала баща й отнася въпроса до съда. Съдът преценява, че малолетното девойче трябва да се върне у дома. Прибират Саафет в полицейския участък. Отпред се събира тълпа, момичето излиза на балкона на сградата и виква, че обича българина, мъже се покатерват горе и отвличат туркинята. Срещу тълпата е изпратена полиция, загиват 27 души... По площадите на България се развихря
"кървава демокрация",
вестникарските заглавия гърмят: "Оръжието на българския войник е омърсено", "Развръзката на една предателска политика", "Долу убийците!" Назрява моментът за смяна на властта.
Независимо кой е на върха на държавата обаче, властта винаги е в ръцете на... жълтата преса, разказва биографът на големия поет.
Сериозните вестници и тогава се четат от малцина. В началото на миналото столетие тия достопочтени информационни източници са се разпращали до абонатите си по пощата или са били отнасяни в домовете им от куриери. "Жълтите", сензационните издания пък разчитали на вестникопродавците по улиците.
Юноши, почти деца се тълпят пред вратата на печатницата, за да вземат купчинката си още миришещи на мастило вестници. Никой не тръгва, преди и последното вестникарче да прегърне тежкия си товар. Едва тогава – тръпнещи като коне преди състезание, по думите на Кремен – се втурват по "Дондуков" към центъра момчетата.
Тичат – отначало безмълвно, сетне – крещейки запомнените още в печатницата пресни новини. Жълтите издания минувачите направо разграбват от ръчичките на вестникопродавчетата...
Грамадни заглавия и подзаглавия красят булевардните газети, излизали у нас в първите десетилетия на двайсети век. Сред реклами и карикатури още от първа страница вниманието на читателя грабват: "Новият Батак", "Кръв в тъмнината", "Градът на мъртвите" –
Независимо кой е на върха на държавата обаче, властта винаги е в ръцете на... жълтата преса, разказва биографът на големия поет.
Сериозните вестници и тогава се четат от малцина. В началото на миналото столетие тия достопочтени информационни източници са се разпращали до абонатите си по пощата или са били отнасяни в домовете им от куриери. "Жълтите", сензационните издания пък разчитали на вестникопродавците по улиците.
Юноши, почти деца се тълпят пред вратата на печатницата, за да вземат купчинката си още миришещи на мастило вестници. Никой не тръгва, преди и последното вестникарче да прегърне тежкия си товар. Едва тогава – тръпнещи като коне преди състезание, по думите на Кремен – се втурват по "Дондуков" към центъра момчетата.
Тичат – отначало безмълвно, сетне – крещейки запомнените още в печатницата пресни новини. Жълтите издания минувачите направо разграбват от ръчичките на вестникопродавчетата...
Грамадни заглавия и подзаглавия красят булевардните газети, излизали у нас в първите десетилетия на двайсети век. Сред реклами и карикатури още от първа страница вниманието на читателя грабват: "Новият Батак", "Кръв в тъмнината", "Градът на мъртвите" –
словесни формули, на които и Стивън Кинг би завидял...
"Жълто" е поднесена не само криминалната хроника, "ожълтена" е и политическата информация, намерила място на страниците на тези издания. Местните новини биват "разкрасявани", международните са пълни с противоречащи си сведения, много често – измислени. Опроверженията на следващия ден са обичайна практика, журналистите дори считат, че това е акт на професионално достойнство.
"Словна нищета, кухо празнодумство, маскирана малокултурност" съзира у дописниците на булевардните издания Михаил Кремен. "Бъбривите им пера" се плъзгат по повърхността, ала безпогрешно намират "гъдела на сензацията", поставя диагнозата документалистът. Нелепици като "той стана прочут по трите земни полукълба" минават, защото целта не е информацията да е достоверна, а да е... продаваема. И жълтите "диктатори на общественото мнение", журналистическите генни инженери на "масовите настроения" пилят мозъка на читателя си с плиткоумни заключения, които често остават в народната памет дълго и нанасят огромни поражения.
"Словна нищета, кухо празнодумство, маскирана малокултурност" съзира у дописниците на булевардните издания Михаил Кремен. "Бъбривите им пера" се плъзгат по повърхността, ала безпогрешно намират "гъдела на сензацията", поставя диагнозата документалистът. Нелепици като "той стана прочут по трите земни полукълба" минават, защото целта не е информацията да е достоверна, а да е... продаваема. И жълтите "диктатори на общественото мнение", журналистическите генни инженери на "масовите настроения" пилят мозъка на читателя си с плиткоумни заключения, които често остават в народната памет дълго и нанасят огромни поражения.
"Лора убита",
крещи "Утро" на 1 декември 1913 година (датата на броя е 2 декември – вестникарска хватка, целяща да създаде у провинциалистите усещането, че новините идват светкавично.)
Развихрил се е Панайот Стайчев, журналист от медията, присъствал на огледа на Лориното тяло предишния ден и дал дума да не публикува и ред, преди да е извършена аутопсия.
"Професионализмът" на Стайчев обаче не му дава мира – кой, ако не неговият жълтурник, пръв ще съобщи, че поетът харамия е застрелял съпругата си – дъщеря на бивш министър-председател?!
Дебели подзаглавия като "Минали кризи", "Любовта към поета", "Убийство или самоубийство" следват в хронологичен ред трагичната история на Лора и Яворов, за да се стигне до "Влизаме в моргата". Тук разказът на пишещия е най-автентичен. В патетичния му текст "Лора лежи, като да е заспала" върху "бял плат, пропит с алена кръв", "иронична усмивка е замръзнала на устните й", а на роклята й отпред има "широко раздрано".
Сензационната си публикация Стайчев базира на изпуснатата от д-р Пиперков реплика: "Тая жена е убита!" Още двама лекари – Татарчев и Павлович, се присъединяват към мнението му при огледа на трупа предишния следобед в столичната Александровска болница.
Според медиците раната на гърба е по-малка от онази на гърдите, следователно куршумът е влязъл откъм Лориния гръб. Но на роклята й няма дупка! Въз основа на това противоречие съдебният следовател Иван Божилов се противопоставя на тримата лекари и отлага аутопсията за следващия ден.
Злината обаче вече е сторена. Преди експертите да се произнесат по причината за Лорината смърт,
"Утро" издава присъда над поета,
възпял "две хубави очи".
Едва ли в историята на българската словесност има по-ярък пример за това, как в "кривото огледало" на нечия безпринципност се отразява една лична трагедия.
И добре, че не е имало телевизия в годината, когато ревността на Лора Каравелова взима връх над болезнената й любов към Пейо Крачолов...
Приятно гледане на коледно-новогодишните тв бози...
Развихрил се е Панайот Стайчев, журналист от медията, присъствал на огледа на Лориното тяло предишния ден и дал дума да не публикува и ред, преди да е извършена аутопсия.
"Професионализмът" на Стайчев обаче не му дава мира – кой, ако не неговият жълтурник, пръв ще съобщи, че поетът харамия е застрелял съпругата си – дъщеря на бивш министър-председател?!
Дебели подзаглавия като "Минали кризи", "Любовта към поета", "Убийство или самоубийство" следват в хронологичен ред трагичната история на Лора и Яворов, за да се стигне до "Влизаме в моргата". Тук разказът на пишещия е най-автентичен. В патетичния му текст "Лора лежи, като да е заспала" върху "бял плат, пропит с алена кръв", "иронична усмивка е замръзнала на устните й", а на роклята й отпред има "широко раздрано".
Сензационната си публикация Стайчев базира на изпуснатата от д-р Пиперков реплика: "Тая жена е убита!" Още двама лекари – Татарчев и Павлович, се присъединяват към мнението му при огледа на трупа предишния следобед в столичната Александровска болница.
Според медиците раната на гърба е по-малка от онази на гърдите, следователно куршумът е влязъл откъм Лориния гръб. Но на роклята й няма дупка! Въз основа на това противоречие съдебният следовател Иван Божилов се противопоставя на тримата лекари и отлага аутопсията за следващия ден.
Злината обаче вече е сторена. Преди експертите да се произнесат по причината за Лорината смърт,
"Утро" издава присъда над поета,
възпял "две хубави очи".
Едва ли в историята на българската словесност има по-ярък пример за това, как в "кривото огледало" на нечия безпринципност се отразява една лична трагедия.
И добре, че не е имало телевизия в годината, когато ревността на Лора Каравелова взима връх над болезнената й любов към Пейо Крачолов...
Приятно гледане на коледно-новогодишните тв бози...
Автор:
Светла Иванова
Публикация:
21.12.2010 г. 16:32
Посетено:
2319
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/32/news/11434-krivoto-ogledalo-na-epohata