Диагноза

Средко Средков с малка пица

Една година по-късно

Напоследък премиерът имаше чувството, че не го разбират. Не само опозицията и някои от партньорите, но и обществото. „Путин ме разбира, аз сам се разбирам, а те – не!”, косеше се той. „Мътят им главите. Това президент, това Сергей, това Гаргамел… Критикуват, плюят, повтарят като папагали, че държавата била полицейска, че положението било нетърпимо, че това, че онова! И хората се разколебават…”

- Така повече не може – рече гласно той и извика началника на кабинета. – Били сме живели в медиен комфорт, натискали сме журналистките, полицейските ни операции били оперетни и показни… - изреждаше саркастично той.

Началникът на кабинета само поклащаше глава.

- Хората не разбират добре какво всъщност правим ние – обобщи премиерът. – Нужна е разяснителна работа. Намерете ми незабавно един средностатистически българин, за да се разберем с него.

Доведоха не кого да е, а самия Средко Средков, който отдавна се бе превърнал в еталон на средностастическия българин по ум, разум, трудова реализация, семейно и професионално положение и други средностатистически показатели.

Емнаха го направо от пазара на труда, понеже от три месеца Средко бе съкратен, след като работодателят му първо го държа на половин работен ден, после на половин работен час, после го прати в неплатен отпуск, а накрая му каза да ходи, ако ще, и при Бойко, и при Бойка, без да уточнява.

- Е? – изръмжа предразполагащо премиерът, след като Средко влезе, едва докосвайки килима с крака. – Нима не разбираш какво сме постигнали дотук?

Средко отвори уста, но не издаде звук. Премиерът не го чу, но и без това не слушаше. Натисна някакъв бутон и нареди да му донесат малка пица. Подаде я на Средко. Макар че бе гладен не като среден, а като голям вълк, Средко задъвка без апетит, някак машинално, докато премиерът, свивайки пръст след пръст, започна да изброява:

- Докарахме престъпността до поносими граници. Не вдигнахме данъците. А я виж как се гърчат румънци и гърци! Не намалихме пенсиите и заплатите. Вдигнахме обезщетенията за безработица. Метрото върви. Безработицата намалява. Износът се увеличава. С Путин се разбрах за газа, „Белене” и „Южен поток”. Магистралите напредват. Реколтата е един път. Осигурен е хлябът на народа. Нима не разбираш нищо от това?

Средко с мъка преглътна. Неговият среден, дори посредствен с обикновеността и разпространеността си битов случай му се видя жалка малка правда в сравнение с грандиозните задачи, застанали прави пред правителството, държавата, обществото, народа и човечеството. Но премиерът и без това не го слушаше, а крачеше нервно из кабинета. За момент Средко си го представи с лула, но нашият човек бе доста по-висок.

- …въведохме данък „лукс”. Закопчахме октоподите. Пълно е с туристи по морето и планините. Даже времето е хубаво! – продължаваше да изрежда премиерът и да повишава тон. – Виждаш ли колко много неща направихме?

Внезапно премиерът се закова на място като индиански шаман, излизащ от транс. Погледна Средко, сякаш го виждаше за пръв път, без да може да проумее що чини този опърпан среден на ръст човечец с наядена пица в ръка посред неговия кабинет.

Средко бавно заотстъпва заднишком, за да остане незабелязан. Но премиерът протегна ръка и забоде средния си пръст в изпъкналите му ребра.

- Ето, аз с чиста съвест мога да се отчета за свършената работа. И си пиша петица. Ако се разбера с руснаците, и шестица ще си пиша – кресна той. – А ти?! Ти какво, Средко, направи?!

Средко изгуби ума и дума, а в кабинета мигом се разнесе откровено специфична миризма.

- Изведете го веднага оттук! – нареди премиерът.

А след като Средко излезе, се плесна по челото и си рече: „Ами ако се е била развалила пустата му пица?! Че то нали цяла година мина…”
Автор: Славимир Генчев
14.07.2010 г. 22:17
Посетено: 2002
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/32/news/10455-sredko-sredkov-s-malka-pitsa