Списание "Литературни Балкани" – мост към балканските литератури

Отговори на въпроса: "Имаме ли духовен елит?"

◊ СЪБИТИЕТО

На 11 май от 18,30 ч. в новата книжарница “Пингвините”, която е в подлеза на Софийския университет до спирката на метрото, бе представен брой 18 на списание “Литературни Балкани”.

Присъстваха студенти, писатели, поети, литературни критици, художници, читатели и почитатели на издателството. Писателят Георги Гроздев говори за акцента на броя: ”Имаме ли духовен елит?”.

Талантливият Емил Калев създаде подходяща атмосфера с песните си в съпровод на китара. Доайенът на балканската тема, поетът, преводачът и преподавател по южнославянски литератури, Ганчо Савов (81) изтъкна особената роля на “Литературни Балкани” за младите изследователи и преводачи от балкански езици, които бързо намират своето място в списанието, което е единствено по рода си не само у нас.

◊ ДУМИ НА ГЕОРГИ ГРОЗДЕВ

Всеки един от досегашните броеве на “Балкани” е с обем от по 320 стр., а през последните години са представени литературите на всички балкански страни. Така открихме много литературни и духовни първенци от съседни и по-далечни култури, но не забравихме и за българските имена.

В този брой търсим отговор на въпроса: Имаме ли духовен елит?

Цитатът на броя е стих на Димитър Подвързачов от стихотворението му “Родина”, публикувано в 1912 г.:

И ако ний пък се кълнем,
Че във борба за теб ще паднеме
То знай, че ние не крадем,
Защото няма как да краднеме!

В същия брой припомняме констатациите от 1937 г. на проф. Петър Мутафчиев: водещите имена на една нация следва да са морално здрави, а не лъжци, мошеници, крадци, тарикати, да са проникнати от традициите на своя народ, сиреч да не са продажници, чуждопоклонници, нагаждачи и натегачи на чужд господар. И не на последно място – да са всестранно просветени, да не са невежи, неграмотни, прости или простаци, например да владеят писмено и говоримо книжовния български език, да познават българската литература и култура, да имат професионална квалификация. Констатацията на проф. Мутафчиев по повод тези прости и ясни очаквания е, че у нас няма културна среда, от която такъв елит може да се обновява.

По-нататък в броя попадаме на Инструкция за управлението на окупираните от Съветската армия източноевропейски държави КАА/08 113 Москва от 2 юни 1947 г. Измежду нейните 45 точки, някои от които се изпълняват и досега, има и такава:

Да се организира – всички държавни служители, освен милиционери и миньори, да получават ниски заплати. Това специално да се отнася до здравните служби, съдебноизпълнителските служби, просветата и културата.

(По съвпадение днес Софийският университет протестира заради орязания си бюджет. Пак случайно това става днес, на 11 май, когато православната ни църква отбелязва деня на светите братя Кирил и Методий, благодарение на чиято писменост българското оцелява през вековете. Говорим за българската държава на духа.)

И още от инструкцията: да се проявява постоянна грижа за систематически подбор за висшите институти на хора, които произхождат от ниската категория на населението или незаинтересовани професионално хора, стремящи се само към диплома.

Нашият културен елит не от вчера е разпокъсан, разорен, развратен и подкупен. Той е в подземията, в ъндърграунда, както сме и ние в този подлез, иначе приветлив и с хубава книжарница на “Пингвините”, но над нас търчи друг свят, който отдавна е завзел своето място в своя угода.

България в момента е последна в Евросъюза по свобода на словото. Съвсем наскоро се разбра за първи път от 20 години, че страната ни е била официално управлявана в откровена лична изгода на властимеющите.

Политиката интелектуална дейност ли е и управляващите част от духовния ни елит ли са?

Елитът не е и нещо откъснато от света в някаква кула от слонова кост, а глас на свободни, умни и талантливи хора, чрез които всяко общество проглежда и оставя следи за себе си във времето. Точно тези имена са изтикани, маргинализирани или приласкани селективно около някоя властова софра.

Примитивните кумири заемат царствено своите хранителни ниши. Те са тук, за да пазят статуквото в долината на плячката, чийто мирис на гнило извира отвсякъде.

Това е акцентът на този брой, но в него има още много теми и близо 40 автори. Като поетът Борис Христов, писателите Георги Мишев, Албер Камю, поетите Ана Бландиана, Никос Хаджиниколау, Никола Маджиров, Ристо Василевски, Драго Янчар, сръбските писатели Иван Иванович, Гроздана Олуич, Михайло Пантич, художникът и скулпторът, големият майстор Георги Чапкънов, фоторепортерът Георги Панамски и още немалко авторитетни имена - преводачите Ганчо Савов, Яна Букова, Роман Кисьов, които са и поети, писатели, както редица авторитетни литературни критици.

Връзката между отделните хора, както ми каза наскоро големият български поет Иван Теофилов, който също е сред нас, остава единственото сигурно нещо в несигурните времена.

Дано всеки успее да запали своята свещ в мрака на нахалното и алчно невежество, което все повече ни обгръща.

Още преди хиляда години Боян Магьосника, първият български поет, е избрал безкрайните предели на душата пред мимолетния блясък на властта и суетата на материалното, пред изкушението на златото. Макар да е бил царски син и видимият свят да му е принадлежал по право.

Мисля си, че във ваше лице чрез тази благородна и талантлива публика, която сте вие в момента, духът на онзи митичен поет е тук и сега.

Автор:

Изд. "Балкани"

Публикация:

12.05.2010 г. 13:28

Коментирай във Фейсбук

Етикети:

литератури Литературни Балкани Балкани

Посетено:

1899

Линк:

https://kulturni-novini.info/sections/31/news/9927-spisanie-literaturni-balkani-most-kam-balkanskite-literaturi