Концертът на "D Stars"– експлозивен микс от джаз, блус и суинг

На 29 април вечерта притихналият дипломатически квартал около Докторската градина в София беше „разтърсен” от невероятните гласове на 10 млади джаз-изпълнители, съставящи ядрото на вокално студио “D Stars”.

Наелектризираната публика в салона на Музикалното училище „Л. Пипков” аплодираше непрекъснато елегантните (сякаш току-що „прескочили” от световноизвестни американски подиуми) млади дами Марина Драгомирецкая, Мариана Георгиева, Златина Тодорова, Кристин Илиева, Кремена Шкутова, Веселина Илиева, Даниела Илиева, Константина Любомилова, Катерина Попова, а може би най-много въздушни целувки получи единственият кавалер Симеон Желязков...

Концертът беше открит от Марина с емблематичната самба „Mas que nada” сред залп от светлинни ефекти и танцуващи тела, без никакъв отдих последва „Walking on sunshine” в перфектния вокал на Веселина, а Кристин припомни неостаряващия хит на Лили Иванова „Наше лято” в нов аранжимент... Как звучи „Fever” (чрез български интонационен вариант) ни показа Кремена, а преди на сцената да изскочи Любо (група „Те”), водещата Марина Драгомирецкая изнесе за публиката две кратки опресняващи паметта на меломаните лекции:

„Знаете ли, че думата „джаз“, в смисъл на музикален стил, се използва за първи път на 6 март 1913 година в San Francisco Bulletin в статия, която описва музиката на оркестър с елементи на джаз и рагтайм. В зората на джаза, думата се изписва по няколко различни начина: jaz, jas, jass, jasz или jascz. Понякога е наричана думата на XX век, защото произходът и етимологията ù не са установени”.

Като въведение за „Purple rain”, с атмосферата на тъга, самотна безизходност и невъзвратима любов, публиката си припомни откъде идва най-жадуваният танц на 20-ти век – блусът:

„Фразата "the blues" (блус) идва от израза the blue devils (буквално сините дяволи), който означава духове на тъга и депресия. Употребата за първи път на тази фраза в музиката не се знае със сигурност, но за рождена дата се счита 1912 година, когато песента на Харт Уанд "Далас Блус" става първата блусова композиция със запазени права. В текстове на песни думата блус се използва, за да опише чувство на тъга, меланхолия и депресия.

Блусът възниква в края на 19-ти век и началото на 20-ти век по поречието на река Мисисипи. В началото това е изключително "черна" музика, създавана от негри за негри. Те пеели за любовта, за тежките робски дни и за раздялата с близки хора”...

Не е възможно да бъдат изредени десетките хитови заглавия, които „D Stars” изпълниха тази вечер... Но публиката ставаше на крака и припяваше непрестанно със Симеон („Hit the road Jack”, „Fly me to the moon”), с Мариана („Cry me a river”), с Даниела и Марина („Големите и малките”), с Марина и Катерина („Billie Jean”)... и още, и още.

Своеобразен пик на емоциите беше появата на Наско от БТР, който извиси глас в „Is this love”, партнирайки на чаровната Мариана.

А десетгодишната Даниела показа, че и децата биха могли да придадат на такъв евъргрийн като „New York, New York” лъчезарен привкус – на нещо ново и неопитвано!

И както Наско от БТР каза, „да пожелаем на тези млади изпълнители завладяването на нови сцени, те го заслужават”...

Финал на този фойерверк от джаз, блус и суинг даде груповото изпълнение на „Georgia on my mind” и естествено, цветя от кумира на младите в България – неостаряващият Део.

А ето и още информация за “D Stars” и концерта:
Даниела Станкова – вокален педагог и директор;

Мартин Кърнолски – артистичен директор;

Росен Парлапанов – неуморим на рояла;

Фондация „Америка за България”, „Сцена Академия”, студио „Диджитъл плюс”.