След-и

Неостаряващата енигма Любомир Левчев

75 години от рождението на поета

Неостаряващата енигма Любомир Левчев


В българското поетическо пространство рядко може да бъде видяна ситуация на обграден от почитатели автор, който (подобно царска особа!) трудно си пробива път от десетките протегнати ръце, които желаят да го докоснат, да срещнат погледа, да подадат цветето или личния си подарък в знак на почит към един поет от световна величина. Повече от 15 минути Любомир Левчев не можеше да стигне до сцената, за да започне тържеството по случай неговия 75-ти рожден ден в зала 6 на НДК на 27 април.

Противно на очакванията нямаше строг регламент и сценарий на вечерта. Главното беше да се извади поетичният дух от бутилката „Обожание” и това Поетът го направи по превъзходен начин, като разчупи официалностите с импровизирано четене на най-известните си стихове от последните 50 години. Лиричен тон на вечерта привнесе Стефан Данаилов, изпълнявайки неувяхващия хит „Без сълзи...” по стихове на рожденика и музика на Найден Андреев. Преди да хване микрофона обаче бившият културен министър шеговито вметна: „Много пъти съм я пял тази песен, доста пари съм изкарал с нея, но сега ще си позволя да я изпея на плейбек..., защото ще имате възможността да чуете младежкия ми глас от 83-та”.

От своя страна Вежди Рашидов се включи в непротоколния диалог със закачливи фрагменти от 30-годишното си познанство с Любомир Левчев, разказвайки за безкрайните им бохемски преживявания в Париж и къде ли не още, за шанса творческите натури да превърнат взаимните си симпатии в онази искра, която преплита изкуствата, която кара художникът да пее, а писателят да рисува...

Пред десетки бивши и настоящи министри, депутати, академици, писатели, художници, композитори, представители на медиите Поетът не се умори да изкачва годините си по датите на своите стихове: „Реквием”, „Смъртта препускаше на бледен кон...”, „Аз, който не избягах от Помпей”, „Утрешен хляб”, „Ключ”, „Пепел от светлина” и още, и още... От време на време председателят на СБП Николай Петев му даваше миг почивка, за да оповести пристигащите непрекъснато поздравителни адреси: от президента Георги Първанов, от кметовете на София, Смолян и Варна, от БНР, от Международното съобщество на писателските съюзи, от Съюза на украинските писатели, от Сергей Станишев и др.

Н. Петев, между другото (само в рамките на две минути), успя да направи литературно-критическа оценка на явлението Л. Левчев – онези акценти от левчевската поетика, които го издигат в галерията на световните поети. В края Петев призова: „Напишете Вашите спомени, защото човешката памет е измамна, стореното от Вас като председател на СБП през 80-те години беше забележително, а днес има само бледи отражения”.

С импровизирани изказвания се включиха: Светлозар Желев (директор на изд. „Сиела”), поетесата Елка Няголова, Захари Захариев и пристигналият специално за вечерта руски писател Устинов.


Докато вървеше коктейлът по повод празника, огромна опашка (от около 150 души) очакваше реда си за автограф върху новите издания на тази незабравима поезия.

Автор: Анжела Димчева
28.04.2010 г. 19:33
Посетено: 1504
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/31/news/9835-neostaryavashtata-enigma-lyubomir-levchev