"Тревата ли?" – съмнения, изкушения, невъзвратимост

На 6 април в пиано-бар „Social Club” на Столичната библиотека отекнаха поетичните изстрели от една плътно наситена със стаен драматизъм книга – „Тревата ли?” на Виолета Христова.

Самата авторка с гордост призна, че новото й творческо чедо е съвместно дело с двете й дъщери – Христина Христова (в ролята на художник) и Ани Христова (в ролята на коректор).

В типичния за нея артистичен натюрел редакторката на книгата Елка Няголова маркира в експозето си акцентите-открития, които правят запомнящ се този нов поетичен реприз: „Това е поезия на междудумието, на пластовете по вертикала, до които читателят неизбежно ще стигне... Апломбът в стиховете на В. Христова не е красив каприз, а характер. Поетесата се забавлява, и защо не?! Поетът е един Homo ludens, сякаш имаме чувството, че влизаме в картина на Салвадор Дали и ръката ни рисува част от нея...”

В последвалия рецитал на Виолета Христова (под акомпанимента на китара от Красимир Първанов) десетките гости на вечерта се убедиха, че в пастелните тонове на нейния авторски почерк се преплитат и допълват неекзалтиран драматизъм, скрита диалогичност, релефна кинематографичност... Стиховете й изобилстват от неочакван ракурс – не подобието, а красивата антилогика съгражда тялото на метафората: „небето се превръща в козунак”, „безпътицата е пътен знак”, „а въздухът ми върза възел”, „няма нищо в дълбоките джобове на тъгата”. Едно от емблематичните стихотворения в книгата е „Изговаряне на съмненията”. То ни провокира да слеем илюзиите си в един щит под дървото на живота, дори това да е „мъртвото дърво на чудесата”.

За своите първи впечатления от прочетено и чуто говориха Камелия Кондова, Анибал Радичев, Воймир Асенов и Бойко Ламбовски.