Памет за Григорий Цамблак

◊ СЪБИТИЕТО

Преди 590 години, в зимните месеци на 1420 г. завършва жизнения си път търновецът Григорий Цамблак, велик български и източноевропейски проповедник, писател и първи киевски и литовски православен митрополит.

В програмата на дните за Велико Търново беше включено Мемориално заседание за Григорий Цамблак. Проявата е съвместно дело на Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" и Община Велико Търново с благословението и участието на св. Великотърновска митрополия чрез Негово високопреосвещенство митрополит Григорий.

На 17 март паметната вечер започна с прожекция на кратък документален филм „Търновски озарения” за прочутата Търновска книжовна школа на Патриарх Евтимий, чийто духовен наследник днес е Великотърновският университет. Проф. Димитър Кенанов говори за Григорий Цамблак като православен проповедник и светител, проф. Иван Харалампиев – за витийния художествен език на средновековния писател, а доц. Пламен Павлов – за мястото на Григорий Цамблак в историята на България, Византия, Молдова, Великото княжество Литовско и Московска Русия, за присъствието на Цамблак в информационното пространство на интернет. Изложба от книги показа развитието на изследователския интерес към личността и делото на бележития българин от Александър Яцимирски (1904 г.) до най-новите проучвания на проф. Юрий К. Бегунов и проф. Донка Петканова.


◊ ЗАВЕТЪТ НА ЦАМБЛАК КЪМ ДНЕШНИТЕ БЪЛГАРИ

Великият търновец Григорий Цамблак е принудителен емигрант след поробването на Търново през 1393 г. Следвайки своята участ на скиталец, в „Похвално слово за св. Евтимий, патриарх Търновски” той изрича прочувствени думи за несравнимата по сила болка от раздялата с Родината. Днес, когато стотици хиляди българи избират доброволно да емигрират и да опразват българската земя, горестните признания на Григорий Цамблак могат да ни освестят всички и да накарат разбягалите се чеда на Майка България като пътуват по света да имат за върховен дълг да се завърнат своевременно в Родината си, която без тях не може да съществува.

Само това да научим и приемем днес от заветите на Цамблак  е достатъчно да се върне надеждата, че българите не са загубили инстинкта си за самосъхранение, че те помнят уроците на историята – ако не се съобразяваме с нейните уроци и забравим за тях, тогава историята  може да се превърне в сурова съдница.

С повече от 40 агиографско-реторически и химнографски произведения озареният Григорий Цамблак заема трайно, незаличимо място в развитието на балканската и източнославянската литература и култура.