Среща по повод новия роман на Георги Гроздев "Непотребния"

Безутешен роман-свидетелство за постхуманното ни време

◊ СЪБИТИЕТО

На 26 ноември 2009, четвъртък, в Клуба на читателите на издателство “Балкани” в книжарница “Хеликон”, бул. “Цар Освободител” № 10 се състоя среща по повод новия роман на Георги Гроздев “Непотребния”.

Отказът от традиционна премиера предполага предварително запознаване с книгата и разговор по теми и мотиви от нея. Ето защо още в самото начало актьорът от Народния театър “Иван Вазов” Стоян Алексиев прочете няколко “видения” от романа.

Водещият, проф. Божидар Кунчев, даде думата на всички желаещи и сам изказа своето мнение. Присъстваха известни критици, писатели, преводачи, журналисти, художници, почитатели на автора и на изящната словесност. Георги Гроздев благодари на всички и предпочете “да потъне в Мълчанието”, според метафоричния израз от романа.

◊ КОМЕНТАРИ ОТ СРЕЩАТА В РЕЗЮМЕ

Ст.н.с. д-р Вихрен Чернокожев:
“Непотребния” е документално-метафизичен роман. На междата минало-бъдеще, бъдеще-минало Георги Гроздев търси да осмисли трайното в едно късопаметно за мнозина, още по за мнозина - лакомо потребителско днес. Издателската анотация чете новата Гроздева книга като продължение на “Плячка” – роман, който получи заслужено висока оценка не само у нас, но и в чужбина. Писах преди, че “Плячка” ще се чете като класическа анималистична проза, чиято актуална житейска задача е ако не да преодолее, то поне да направи по-поносима метафизическата безизходица на битието. Съвсем не съм бил прав; в метафизиката няма безизходица.

Сега, в “Непотребния” играта на живот и смърт вече не е игра, а откровение от други светове; там думите са напълно излишни. Непотребния Боян помни: природата се самоотрича, за да живее. Колцина обаче са човеците, които имат сили и смелост да се самоотрекат, да останат в мълчанието или в тези 40 спасителни сънни видения на границата между реалното и метафизичното.

За мен “Непотребния” не е просто литературна задача, а опит за спасяване на човешкото, за приближаване към предизвикателната безкрайност. На другия полюс е невежеството, незнанието, демонстративният отказ от познание. Днес, когато семейната, родовата, личната, индивидуалната истории все повече инатливо се дистанцират от голямата национална история, книги като “Непотребния” оставят важни и същностни следи.

Проф. Симеон Янев:
Всеки средно грамотен читател (и писател), ако си даде труд да попрочита рецензиите за съвременни български книги в престижните вестници и електронни сайтове или пък гледа предаванията за книги по националната телевизия, може да си състави наръчник за „добро литературно писане”.

Има много рецепти, но и има задължителни съставки, чието отсъствие автоматично изхвърля книгата извън борда на успешните книги. Не мога да изредя всички, не защото са много, а защото пропорциите между тях са много, но не могат да бъдат пропуснати поне главните елементи – силно наподобителен на живота сюжет, с наличие на криминална или близка до нея интрига, доза мистицизъм, доза езотерика, някакъв тип анормалност, някакъв тип любов (за препоръчване анормална) и всичко това в стилистичните редове на всекидневната реч, силно, още по-добре вулгарно, оцветена.

Високата част на тая литература трябва да съчетава всичко това със семиотични загадки, цитати, да убеждава в ерудираност, създаваща самочувствие на автора и ласкаеща читателя.

Казвам всичко това, защото не намирам нищо от него от заглавието до финалната точка в новата книга на Георги Гроздев „Непотребния”. Тя е тотално сгрешена в избора на сюжет и герои – говори за непотребния, сиреч ненужния човек в един самоопияняващ се от нужност свят. Не е остро сюжетна, не се поглъща, чете се бавно и четенето й поне за мен бе колкото напред, толкова и назад.

Тази книга не е пластична, въпреки че най-големият успех на Георги Гроздев, поне в чужбина, идва с един определено пластичен роман „Плячка”.

Дотук казвам какво книгата не е, но това, което всъщност искам да кажа в тия редове е, какво тя е. Ще го кажа в няколко парадигми.

Книгата е обърната към вътрешните светове на героите, но не е психологична. За мен като професионален читател, това е най-интересното в нея; вътрешното не се извлича, не се анализира, не се улавя в никакви потоци; то се графира. Фрагменти, сценки в едно реално протичащо сегашно време – похват, който не искам да нарека модерен, но който е напълно съответстващ на съвременното светоусещане на човека. Разказът в сегашното е безмилостен; той не оставя илюзии за миналост, завършеност или незавършеност – той е като фотоснимка – това е. Фотосите се нареждат и това ни превръща от зрители в съучастващи. Книгата може да бъде четена адекватно само със съучастие. Съучастието замества острата интрига - не като съпреживяване, а като съмислене. Именно затова тя трябва да се чете колкото напред, толкова и назад.

Понеже светът на действието е абсурден, мисълта търси опора сама в себе си, за да направи абсурда поносим.

Героите на „Непотребния” са пресирани от абсурда до степен, че загубват плътта си и съществуват като символи. Романът изобщо е поле на символи. Символите са знаци на абсурда – негов продукт и единствено негово противостояние. Те имат своя типология според това дали се вписват или му противостоят.

В тия имагинерни видения лесно можем да познаем днешното българско, съвсем не имагинерно, състояние. Това е и откровената цел на Георги Гроздев.

Ако диагнозата на едно общество е задача на литературата, романът безусловно е изпълнил своята. Но аз искам да отида и по-нататък. Много книги на български език запълват всекидневно българския пазар. Почти напълно обаче между тях липсват българските книги. Неистовият стремеж за продаваемост неизбежно изисква заличаване на марката. Романът на Георги Гроздев върви в обратната посока - той настоява на марката. Искам да виждам в това симптом, защото ценността на различието е реална само и единствено чрез образа на различното.

Юлиан Жилиев:
Четенето на романа "Непотребния" не поражда усещане за уют, към какъвто предразполага приятният повод за едно светско събиране. Писан в самота и четен в самота, с въпросите и размислите си изважда читателя от привидния комфорт на ежедневието, а и авторът не е артистът, който изкусно би прелъстявал публиката.

"Непотребния" е безутешен роман-свидетелство за постхуманното ни време, призоваващ към потребата от преосмисляне на "човешката природа" и посвоему е авторски отказ от участие в спектакъла на употребените.

Проф. Божидар Кунчев:
Обобщенията и внушенията на романа се отнасят до голяма степен и до съвременния свят въобще, в който все по-малко се говори за смисъл, цел и предназначение на човешкия живот. В който, както и в страната ни, все по-малко са онези, непотребните, устремени към Храма на истината и доброто, а не към борсата и банката, към шоуто, към това, което означава “криза на човешкото”. “Защо именно Човекът е непотребен? Защо думите изтляват и губят смисъл?” (с. 11). Ето го въпросът, който най-точно и лаконично ни подсказва за същностното в замисъла на този роман.

Автор:

Публикация:

28.11.2009 г. 22:40

Коментирай във Фейсбук

Етикети:

Георги Гроздев роман

Посетено:

1492

Линк:

https://kulturni-novini.info/sections/31/news/8965-sreshta-po-povod-noviya-roman-na-georgi-grozdev-nepotrebniya