След-и
Поети празнуват Ден на свободното слово
Само творчеството не робува на днешната несвобода
Лияна Фероли
◊ СЪБИТИЕТО
За втора поредна година поети от Димитровград, Хасково и Кърджали отпразнуваха създадения от тях Ден на свободното слово. Този път като предислов към 10 ноември.
Инициативата започна с творческа вечер на поетесата Лияна Фероли от Кърджали в къщата музей на Пеньо Пенев. Избрахме да представим нейното творчество, защото то възпява възможно най-единното и свободно поле и съзнание – Божественото. И защото силата на човешката душа се определя от това в каква степен тя изпълнява волята на Бога, казаха организаторите от къщата музей и от димитровградското читалище “Култура”. И както човекът запалва свещ, допълни Лияна, за да поднесе своя живот в жертва на Бога, така и поетът дарява чрез поезията Вечното у себе си. И той не може да не го прави, защото, като повтаря и възвестява ставащото във вечността, се превръща във вестител, призван да свали небето в земни звуци и така да върне обратно светлия му дар.
◊ ОЩЕ ОТ ПРАЗНИКА
След това присъстващите на литературната вечер поети продължиха да принасят своите плодове на духа, своите стихове в малката, но уютна виличка на Хасковската строителна организация, недалеч от димитровградското селце Злато поле. Сгушеното сред тополите на острова-ръкав (меандър) в някогашното корито на река Марица поетично гнездо, оградено от водни площи, приюти сред горящата позлата на камината и на златополския залез своите скъпи гости.
Домакините на поетичния пленер – кметът на Злато поле Иван Иванов, поетът Демир Демирев и философът Кирил Василев приветстваха поетите със свои размишления за свободата и предложиха прочутите със “златните” си качества почти мистериални вина, които, подобно на златото, отразяват сакралната връзка между небето и земята. Според тях, голяма заслуга за тази връзка имат реките, отразяващи и разливащи небесната светлина, които предвещават по време на гроздобер прибирането на бъдещите духовни плодове. Не случайно и реката Марица, напоявала местните лозя, носи името на Дева Мария, която приема Христовия дух в себе си, за да стане връзка между Бога и хората. И тази връзка никога не е прекъсвала, само човешкото съзнание се е самозатворило за нея. Затова най-голямата мечта на хората на словото е да отхвърлят бариерите и завесите, помрачили човешкия взор за светлината – тази, която идва и ще разсее мрака.
С подобни идеи и поетични внушения, както и с много песни и изпълнения на китара, поетите си обещаха подобни срещи да стават все по-чести и да се изнасят навън сред уникалния храм на българската природа и така да полагат своите знаци върху свещената книга на земята българска.
◊ СЪБИТИЕТО
За втора поредна година поети от Димитровград, Хасково и Кърджали отпразнуваха създадения от тях Ден на свободното слово. Този път като предислов към 10 ноември.
Инициативата започна с творческа вечер на поетесата Лияна Фероли от Кърджали в къщата музей на Пеньо Пенев. Избрахме да представим нейното творчество, защото то възпява възможно най-единното и свободно поле и съзнание – Божественото. И защото силата на човешката душа се определя от това в каква степен тя изпълнява волята на Бога, казаха организаторите от къщата музей и от димитровградското читалище “Култура”. И както човекът запалва свещ, допълни Лияна, за да поднесе своя живот в жертва на Бога, така и поетът дарява чрез поезията Вечното у себе си. И той не може да не го прави, защото, като повтаря и възвестява ставащото във вечността, се превръща във вестител, призван да свали небето в земни звуци и така да върне обратно светлия му дар.
◊ ОЩЕ ОТ ПРАЗНИКА
След това присъстващите на литературната вечер поети продължиха да принасят своите плодове на духа, своите стихове в малката, но уютна виличка на Хасковската строителна организация, недалеч от димитровградското селце Злато поле. Сгушеното сред тополите на острова-ръкав (меандър) в някогашното корито на река Марица поетично гнездо, оградено от водни площи, приюти сред горящата позлата на камината и на златополския залез своите скъпи гости.
Домакините на поетичния пленер – кметът на Злато поле Иван Иванов, поетът Демир Демирев и философът Кирил Василев приветстваха поетите със свои размишления за свободата и предложиха прочутите със “златните” си качества почти мистериални вина, които, подобно на златото, отразяват сакралната връзка между небето и земята. Според тях, голяма заслуга за тази връзка имат реките, отразяващи и разливащи небесната светлина, които предвещават по време на гроздобер прибирането на бъдещите духовни плодове. Не случайно и реката Марица, напоявала местните лозя, носи името на Дева Мария, която приема Христовия дух в себе си, за да стане връзка между Бога и хората. И тази връзка никога не е прекъсвала, само човешкото съзнание се е самозатворило за нея. Затова най-голямата мечта на хората на словото е да отхвърлят бариерите и завесите, помрачили човешкия взор за светлината – тази, която идва и ще разсее мрака.
С подобни идеи и поетични внушения, както и с много песни и изпълнения на китара, поетите си обещаха подобни срещи да стават все по-чести и да се изнасят навън сред уникалния храм на българската природа и така да полагат своите знаци върху свещената книга на земята българска.
Автор:
Лили Деликирова
Публикация:
09.11.2009 г. 12:12
Етикети:
Посетено:
1318
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/31/news/8837-poeti-praznuvat-den-na-svobodnoto-slovo