След-и
Кръгла маса "80 години специализиран философски печат в България"
По случай годишнината от излизането на първия брой на списание “Философски преглед” на Д. Михалчев
◊ СЪБИТИЕТО
Кръгла маса на тема “80 години специализиран философски печат в България. Как се прави философско списание у нас?”, посветена на годишнината от излизането на първия брой на списание “Философски преглед”, издавано от Д. Михалчев, се състоя на 15 май т.г. в СУ “Св. Кл. Охридски”.
Организаторите на форума – списание “Философски алтернативи” и специалност “Философия” на СУ “Св. Кл.Охридски” бяха поканили за участие главни редактори и членове на редколегии както на утвърдени, с многолетна традиция философски списания, така и на новопоявили се и сега “прохождащи” издания; на издания с национален, международен и локален (ведомствен) обхват; излизащи в книжен и в електронен формат; специализирани философски издания и издания с по-широка хуманитарна насоченост. Започнала като мисия и резултат на едно-единствено специализирано философско списание, чието дело бе представено от Нина Димитрова (зам.-главен редактор на сп. ”Философски алтернативи”), в последните 20 години от честваната 80-годишна история се появиха повече от 25 негови следовници, макар и с различен – по-кратък или по-дълъг период на съществуване.
След встъпителните поздравления на Анета Карагеоргиева (ръководител на катедра “Философия”) и Нонка Богомилова (главен редактор на списание “Философски алтернативи”), в дискусията по темата на “кръглата маса” взеха участие главните редактори: Анна Кръстева (”Journal of Southeastern Europe”), Веселин Петров ("Balkan Journal of Philosophy"), Евлоги Данков (”Любомъдрие”), Иван Върбанов (”Диалог”), Иван Стефанов (”Философска мисъл”), Кирил Шопов (”Философски форум”), Лазар Копринаров (”Nota Bene”), Миглена Николчина (“Алтера Академика”), Нонка Богомилова (”Философски алтернативи”), членове и сътрудници на редколегии.
Идеи и насоки за основните дискусионни полета на форума бяха предложени в експозето на модератора на дискусията Добрин Тодоров, наложил се с изследванията и публикациите си върху историята и настоящето на българската философска общност в разнообразните й прояви и измерения; член на редколегията на списание “Философски алтернативи”. Те станаха и опорни точки на близо тричасовата дискусия: за собственото място и роля на отделните печатни органи сред останалите специализирани списания и в националната философска култура като цяло; за преимуществата и проблемите на широкопрофилните и специализираните философски издания като форуми за среща на автори от различни области на социалното и хуманитарното знание; за идейните платформи на тези издания, споделящи днес ценностите на многообразието – липса на обвързаност с конкретна теоретична, религиозна, политическа доктрина, но и липса на издания, списвани от съмишленици, изхождащи от определена философска парадигма, школа, традиция; за тяхната отвореност към актуалните социокултурни процеси и явления, или придържането им към специализирана академична тематика; за либерален режим на достъп на автори от различни области на хуманитаристиката или за строго философски “филтър”; за мисията на тези издания – образователна, оценъчна, академична, критична.
Както в експозето на Д. Тодоров, така и в последвалата дискусия не бяха спестени и слабостите и проблемите, пред които е изправен днес философският печат, разбран в тесен и в широк смисъл: трудности при достигането на международните норми в тази сфера – независимо рецензиране, строга периодичност, уникално оформление, стабилен тираж; намаляване броя на четящата публика; финансови проблеми и зависимост. От споделените между главните редактори “добри практики” и “горчив опит” стана ясно, че електронните издания успяват да се справят по-успешно с някои от тези проблеми – по-лесен и масов читателски достъп, по-евтино издаване и пр. Същевременно присъствието в организираната импровизирана изложба на философски издания на уникални броеве от списание “Философски преглед”, издадени през 30-те години на миналия век, като че ли подкрепи сантимента на някои от изказалите се към книжните издания от гледна точка на солидност и дълготрайност на съществуването им. Силен аргумент в този смисъл прибави и авторитетното присъствие на изложбата на изданията на “Алтера” – списания и книги, оформени с библиофилска компетентност и вкус.
Но като че ли компромисният и реалистичен извод от тази част на дискусията бе в добрия шанс на смесените форми – и книжен, и електронен вариант.
Макар и неизказано като извод или акцент, сред участниците във форума интуитивно споделимо беше усещането, че трудното дело по издаването на философско списание днес у нас ще устои и продължи солидната 80-годишна традиция, защото трябва да устои и продължи философията в България – любовта към мъдростта.
Кръгла маса на тема “80 години специализиран философски печат в България. Как се прави философско списание у нас?”, посветена на годишнината от излизането на първия брой на списание “Философски преглед”, издавано от Д. Михалчев, се състоя на 15 май т.г. в СУ “Св. Кл. Охридски”.
Организаторите на форума – списание “Философски алтернативи” и специалност “Философия” на СУ “Св. Кл.Охридски” бяха поканили за участие главни редактори и членове на редколегии както на утвърдени, с многолетна традиция философски списания, така и на новопоявили се и сега “прохождащи” издания; на издания с национален, международен и локален (ведомствен) обхват; излизащи в книжен и в електронен формат; специализирани философски издания и издания с по-широка хуманитарна насоченост. Започнала като мисия и резултат на едно-единствено специализирано философско списание, чието дело бе представено от Нина Димитрова (зам.-главен редактор на сп. ”Философски алтернативи”), в последните 20 години от честваната 80-годишна история се появиха повече от 25 негови следовници, макар и с различен – по-кратък или по-дълъг период на съществуване.
След встъпителните поздравления на Анета Карагеоргиева (ръководител на катедра “Философия”) и Нонка Богомилова (главен редактор на списание “Философски алтернативи”), в дискусията по темата на “кръглата маса” взеха участие главните редактори: Анна Кръстева (”Journal of Southeastern Europe”), Веселин Петров ("Balkan Journal of Philosophy"), Евлоги Данков (”Любомъдрие”), Иван Върбанов (”Диалог”), Иван Стефанов (”Философска мисъл”), Кирил Шопов (”Философски форум”), Лазар Копринаров (”Nota Bene”), Миглена Николчина (“Алтера Академика”), Нонка Богомилова (”Философски алтернативи”), членове и сътрудници на редколегии.
Идеи и насоки за основните дискусионни полета на форума бяха предложени в експозето на модератора на дискусията Добрин Тодоров, наложил се с изследванията и публикациите си върху историята и настоящето на българската философска общност в разнообразните й прояви и измерения; член на редколегията на списание “Философски алтернативи”. Те станаха и опорни точки на близо тричасовата дискусия: за собственото място и роля на отделните печатни органи сред останалите специализирани списания и в националната философска култура като цяло; за преимуществата и проблемите на широкопрофилните и специализираните философски издания като форуми за среща на автори от различни области на социалното и хуманитарното знание; за идейните платформи на тези издания, споделящи днес ценностите на многообразието – липса на обвързаност с конкретна теоретична, религиозна, политическа доктрина, но и липса на издания, списвани от съмишленици, изхождащи от определена философска парадигма, школа, традиция; за тяхната отвореност към актуалните социокултурни процеси и явления, или придържането им към специализирана академична тематика; за либерален режим на достъп на автори от различни области на хуманитаристиката или за строго философски “филтър”; за мисията на тези издания – образователна, оценъчна, академична, критична.
Както в експозето на Д. Тодоров, така и в последвалата дискусия не бяха спестени и слабостите и проблемите, пред които е изправен днес философският печат, разбран в тесен и в широк смисъл: трудности при достигането на международните норми в тази сфера – независимо рецензиране, строга периодичност, уникално оформление, стабилен тираж; намаляване броя на четящата публика; финансови проблеми и зависимост. От споделените между главните редактори “добри практики” и “горчив опит” стана ясно, че електронните издания успяват да се справят по-успешно с някои от тези проблеми – по-лесен и масов читателски достъп, по-евтино издаване и пр. Същевременно присъствието в организираната импровизирана изложба на философски издания на уникални броеве от списание “Философски преглед”, издадени през 30-те години на миналия век, като че ли подкрепи сантимента на някои от изказалите се към книжните издания от гледна точка на солидност и дълготрайност на съществуването им. Силен аргумент в този смисъл прибави и авторитетното присъствие на изложбата на изданията на “Алтера” – списания и книги, оформени с библиофилска компетентност и вкус.
Но като че ли компромисният и реалистичен извод от тази част на дискусията бе в добрия шанс на смесените форми – и книжен, и електронен вариант.
Макар и неизказано като извод или акцент, сред участниците във форума интуитивно споделимо беше усещането, че трудното дело по издаването на философско списание днес у нас ще устои и продължи солидната 80-годишна традиция, защото трябва да устои и продължи философията в България – любовта към мъдростта.
Автор:
Нонка Богомилова
Публикация:
20.05.2009 г. 21:41
Етикети:
Посетено:
1113
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/31/news/7937-kragla-masa-80-godini-spetsializiran-filosofski-pechat-v-balgariya