След-и
Среща на ловешкия клуб "Висоцки" с актьора Ленко Гурков
Към светлината с "Икар"
◊ СЪБИТИЕТО
На 24 април 2009 г. поредният очакван гост в клуб "Висоцки’’ бе актьорът Ленко Гурков, носител на наградата "Икар’’ за 2009 г. на Съюза на артистите в България за главна мъжка роля. По пътеката се задава среден на ръст, приятно изглеждащ мъж. Брадичката и мустаците не го правят страховит, нито му придават вид на "тежкар’’, а просто му приличат. Особено в съчетание с непринудената усмивка. Никога не сме се срещали, а се поздравяваме и започваме да си говорим като познати. Изненадва се, че клубът се намира в къща и обстановката е толкова уютна. Край трапезата на духа отново сядаме 12 души. Гостът – актьор, Снежи и Милен Тотеви – музиканти, Алина, Катя и Добрина – поетеси, Неви, Дил, Катя и Тошко – художници, Цеца – педагог, Теодор – историк... Всички, изкушени - освен от собствените си пристрастия - и от театъра.
◊ ПОВЕЧЕ ЗА СРЕЩАТА
Пропускайки официалностите по представянето на госта, Милен Тотев, в качеството си на директор на Международен бардфест - Ловеч, му връчва Грамота за принос към бардовското движение в България. Разказва, че докато е бил директор на театъра, Ленко Гурков винаги му е съдействал за осъществяване на изявите на Бардфеста. Аз отново го поздравявам от името на всички ни с "Добре дошъл!’’ и с получаването на престижното отличие, най-високото за българските актьори, връчвано от гилдията. Моля го да ни разкаже за себе си. И той започва да ни говори като на приятели, с които е седнал на чашка кафе – естествено и искрено. Тръгваме с младия Ленко от едно село край Плевен, отиваме в техникума "Керамика и стъкло’’ в София, срещаме се със студентите, които запалват интереса му към театъра, а после и с пенсионираните актьори и младите хора като него, които са в много силната трупа на Профсъюзния дом. Попадаме в театрите на Добрич и Варна, където е стажант-актьор и най-после – в Ловешкия театър. Ленко Гурков вече е завършил задочно ВИТИЗ.
Актьорът. Сега, след близо 30 години на ловешка сцена и над 100 изиграни роли, той споделя, че е щастлив от шанса си да попадне в ловешката трупа, защото според него в Ловеч и Смолян театърът наистина е динамичен, живее, развива се. Хората работят талантливо, в спойка – по-опитни и по-млади актьори, режисьори, сценографи, художници, композитори. Разказва множество интересни случки от актьорския живот, за моментите, когато се получават бели полета в паметта, за актьори и режисьори, с които е работил, за сътрудничеството със сегашните си талантливи колеги, за силната млада група актьори, играещи в момента на ловешка сцена. И винаги подчертава, че без партниране, без съпричастност на всички актьори от дадена постановка и без единодействие между тях и режисьора, магията на театъра не би се получила. Такова единение е имало в спектакъла "Радост за моето сърце’’ от Керил Чърчил с режисьор Младен Алексиев. Резултатът - "Икар’’ за Ленко Гурков и номинация за същото отличие за режисурата на Младен Алексиев и за сценографията на Деница Аргиропулос.
Пътят му като актьор към тази награда е бил като изкачване към връх. В екип, но със собствена воля, със собствени сили. "И без шерпи, които да ти носят тежкия товар” – подсказва Дил. "Да, шерпи нямаше” – потвърждава Ленко. Актьорът отново се връща назад във времето и разказва за съприкосновението си с големия Калоянчев, за партньорството между тях, за таланта на Калата в импровизацията и умението му дори от гаф да сътвори на сцената невероятен етюд – като за учебник. И добавя: "От него само добро съм видял!” Връща се и към младежките си години в Добрич, където му попада чудесен текст на Дамян Дамянов и идеята му за моноспектакъл по него, който така и не осъществява. Чете ни откъс, който ни кара да се развълнуваме. Ето края му: "Всичко на тая земя и под това небе е такова, каквото ние го създаваме. Нека го създаваме мъдро и щастливо, добро и справедливо!” "Страхотен е!” – казва Ленко и отново всички мълчаливо кимаме. Разказът му често е прекъсван от въпроси.
Театърът. Когато ролята, която играел, позволявала, привнасял в нея нещо от живота, за да направи героя си по-достоверен и колоритен. Казва, че особено място в изграждането на образа има костюмът, който също трябва да подчертава характера на героя. В него трябва да има живот. Той трябва не да е изгладен, а да е според това какъв образ играеш. Подбирайки го, актьорът не трябва да забравя, че той е за героя, а не за него самия. И разказва как е играл Радичковия герой Велико Кихавицата и е вързал крачолите си с червени парчета плат и различни по дължина кабели, спомняйки си за полския пазач от своето село.
Разказва и весели случки за взаимоотношенията между режисьор–актьор, когато последният решава внезапно да промени режисьорската концепция по време на представление, или за номера, които актьорите си погаждат по време на представление, за неудържимия смях, който, ако се предизвика на сцената, може и да провали представление. А смехът на малобройната му публика в клуб "Висоцки”, продължителен и от сърце, съпътства колоритния му разказ. Мисли, че добрият човек сигурно дава отпечатък в играта на добрия актьор. Да играеш себе си никак не е лесно. Защото емоцията нахлува в теб, трябва да я контролираш, но и да си естествен. В последната си роля част от съдбата на героя му Брайън, свързана с децата му, се препокрива с неговата лична съдба. И често след представление актьорът усеща стягане в гърдите и носталгия. По тоя повод си спомня етюд от Шекспир, който са подготвяли във ВИТИЗ и цитира:
"На всекиму се случва във живота
по нещо да се радва, че го има,
по нещо да тъгува, че го няма.
Кога получиш туй, което нямаш,
веднага губиш туй, което имаш..."
Животът. После разсъждава: "...Това е животът. Върви, върви на една страна, пък после не знаеш откъде ще те удари нещо. Дай Боже да са повече хубавите неща, ама и без трудности не може. Без преодоляване на трудностите сякаш животът не струва...”
Към края на срещата Ленко прочита откъс от ролята си на доктор Шустер от постановката на Бина Харалампиева "На хубавия син Дунав”, за която през 2005 г. актьорът получава наградата на Общината - "Ловешки меч”. Той също носи подобен въпрос и послание към днешното време: "Ще умра и няма да разбера как изчезна цял един свят, Господи, на добри, почтени и благородни хора. Какво се случи?”
Повече от два часа са минали, но никой не е уморен или отегчен, защото минутите са изпълнени с духовно общение и толерантност към мнението на останалите. Един талантлив актьор ни преведе през сцената на своя живот и ни показа любовта си към своето изкуство и към хората. В знак на благодарност и приятелски чувства му подарявам миниатюрна икона с пожелание Бог да го закриля и да озарява пътя му, а крилете на Икар винаги да го вдигат към тая светлина.
Автор:
Добрина Атанасова
Публикация:
27.04.2009 г. 18:24
Етикети:
Посетено:
1301
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/31/news/7775-sreshta-na-loveshkiya-klub-visotski-s-aktyora-lenko-gurkov