След-и
Изложбата "Нарисувай ми нещо от Амазония"
Мила - българската мисионерка в джунглата
Мила Банкова (в средата) с децата от джунглата
◊ СЪБИТИЕТО
Благодарение на съвместна инициатива на Арт движение „Кръг”, сп. „Кръг” и на „българската мисионерка в джунглата Мила” за първи път в България 40 авторски творби на деца от Перу и снимки от уникалното ежедневие в джунглата бяха показани на изложба в Арт-галерията в Кърджали.
Визуалните материали, които бяха показани на изложбата „Нарисувай ми нещо от Амазония”, са част от готовия за печат ръкопис на Мила Банкова „Писмо от Амазония”, който съвсем скоро ще стигне до своите читатели.
Книгата беше завършена в Арт-къщата за междукултурно сътрудничество в село Дъждовница, недалече от Кърджали. Тя ще бъде един щедър подарък към духовно търсещите хора. Дар на самата природа към нейните деца, независимо какъв цвят на кожата имат.
◊ ИСТОРИЯТА
Едно 26-годишно момиче, доста приличащо на индианка, търси и реализира мечтата си за автентика, естественост и свещена простота далече от цивилизацията при наследниците на първите заселници на Америка (Перу). Тя е доказателство, че всеки може да си спомни за съдържащия се в него свещен център на Мирозданието, в който всички сме едно. Именно с тези думи сиуксите (лакота) свършват церемониите си: ”Mitakuyi oyasin!” (”Ние всички сме едно!”). А сиукският Черен Лос казва: ”Всяко нещо около нас е център на света. Всички неща са свещени!” Така търсещото и непримиряващо се с алчните апетити на цивилизацията момиче намира своя център в далечната земя, когато открива родството си с всеки и всичко. Това момиче е Мила Банкова, или както я наричат медиите простичко Мила от джунглата.
Отиваш там сред Майката-Природа и се потапяш в съня на автентиката. Можеш да влизаш и буден в него, да пътуваш в дълбината на духовните измерения. Там срещаш духовете на твоите по-малки братя – животни, растения, минерали – те са като пътепоказатели, загрижени за сигурността на твоето пътуване. Ласкавата прегръдка на Всеединството, Всеобщността те дарява с лъченията на всичките си градивни частици и в нея няма как да не се почувстваш като една от тези градивни “тухлички”, всяка дошла в своето време със своя цел. И да дадеш със смирение и уважение към другите форми на живот своя дял, своето участие в могъщата цялост на Мирозданието.
Именно в това осъзнаване се състои истинската интелигентност, казва Мила. Да успееш да проникнеш и да се съсредоточиш в дълбинната същност на нещата. Тогава постигаш своя баланс и вече не цениш нещо повече от другото, не си зависим от материалното, нямаш много други желания, апетити, амбиции. Стига ти да си разтворен в Целостта, да се рееш в нея като истинско дете на природата и да пребиваваш винаги в смях и веселие. Както правят индианците, нищо, че живеят много бедно и с много лишения. Както се научава да прави и Мила. Джунглата я дарява с най-щедрия си дар – изкуството на вътрешната свобода. С тази най-градивна енергия тя успява да завърши Университета на Природата. Възможно най-висшето училище. Стига да имаш очи, уши, сетива да следваш в него. Завършеният от нея преди това Държавен университет в Милано (”Междукултурни отношения”) може и да й е помогнал, но е възможно и обратното.
Мила постъпва в това школо на духовните практики с голямо доверие и с желание да открие своето Аз като причина или следствие спрямо всички останали неща. И, разбира се, стига до най-ценното за нея познание – че между Аз-а и Свръх-Аза (вместилището на основната енергия), между микро- и макрокосмоса, между индивида и Вселената има само изкуствено деление. Тя разбира, че в това осъзнаване се състои и единственото предназначение на човека. Индианците го носят като усещане, завещано от мъдрите им прадеди. Те са уверени, че могат да се трансформират във всяко друго нещо от света и чрез “магията” на съня да управляват тези процеси. Знаят, че всичко останало е преходно и се превръща в прах. Затова така стоически понасят трудния си, но изключително удовлетворяващ ги, бит. Затова не се боят от смъртта, която за тях е просто врата към магическата реалност, т.е., истинската, в която често пребивават чрез съня и черпят от нея много енергия и сила. Нещо като преминаване в света на сенките.
За двугодишното си мисионерство в Перу Мила научава много повече за себе си, отколкото децата на природата там знаят за своята същност. Но въпреки това тя организира курсове по амазонска култура в самия квартал Лас Ломас в Пуерто Малдонадо в Амазония, където се заселва. В местните училища се учи история на колонизацията, фактология от Първата и Втората световна война, но не и феномените, породени от културното многообразие от етноси в Амазония – 65 етноса само в Перу. Българското момиче се противопоставя на изчезването и разпиляването на местната култура и обучава 70 от най-бедните перуански деца да изследват фолклора и митологията, да представят уникалността на своята цивилизация със средствата на изкуството, да се обърнат към света със своите послания за спасяване на природата, дъжда и климата на земята. А Перу играе голяма роля в глобалния климат. Метеорологични екипи от Европа в момента търсят отговори на странната климатична загадка: защо климатът тук става по-студен, докато целият останал свят се затопля.
Мила стимулира местните индианчета да пишат, да рисуват местни истории, да ги възпроизвеждат в театрални постановки. Децата, с които работи, са наследници на инките и на амазонските племена. През своята дълга история в джунглата са се научили да познават всичките й богатства и опасности, животни и духове, извивките на реките, всеки звук от гората и от музиката на дъжда. Малчуганите владеят перфектно и кечуа – езикът на инките. По време на работата на групата мисионери с тях е събудено вдъхновението им да подготвят своите рисунки и разкази, насочени към другите деца по света, за мистериите и невидимото очарование на джунглата. С насърчено откривателско любопитство и отключени дарби те започват да пресъздават магията на Амазония и творчеството им е доказателство за това.
Предметите и хората в рисунките и текстовете, които Мила представи неотдавна в България (Кърджали), свободно се превръщат в птици, духове и животни, а искреността, с която го правят, е послание към света за съхранение на красотата на живата природа.
◊ СЪБИТИЕТО
Благодарение на съвместна инициатива на Арт движение „Кръг”, сп. „Кръг” и на „българската мисионерка в джунглата Мила” за първи път в България 40 авторски творби на деца от Перу и снимки от уникалното ежедневие в джунглата бяха показани на изложба в Арт-галерията в Кърджали.
Визуалните материали, които бяха показани на изложбата „Нарисувай ми нещо от Амазония”, са част от готовия за печат ръкопис на Мила Банкова „Писмо от Амазония”, който съвсем скоро ще стигне до своите читатели.
Книгата беше завършена в Арт-къщата за междукултурно сътрудничество в село Дъждовница, недалече от Кърджали. Тя ще бъде един щедър подарък към духовно търсещите хора. Дар на самата природа към нейните деца, независимо какъв цвят на кожата имат.
◊ ИСТОРИЯТА
Едно 26-годишно момиче, доста приличащо на индианка, търси и реализира мечтата си за автентика, естественост и свещена простота далече от цивилизацията при наследниците на първите заселници на Америка (Перу). Тя е доказателство, че всеки може да си спомни за съдържащия се в него свещен център на Мирозданието, в който всички сме едно. Именно с тези думи сиуксите (лакота) свършват церемониите си: ”Mitakuyi oyasin!” (”Ние всички сме едно!”). А сиукският Черен Лос казва: ”Всяко нещо около нас е център на света. Всички неща са свещени!” Така търсещото и непримиряващо се с алчните апетити на цивилизацията момиче намира своя център в далечната земя, когато открива родството си с всеки и всичко. Това момиче е Мила Банкова, или както я наричат медиите простичко Мила от джунглата.
Отиваш там сред Майката-Природа и се потапяш в съня на автентиката. Можеш да влизаш и буден в него, да пътуваш в дълбината на духовните измерения. Там срещаш духовете на твоите по-малки братя – животни, растения, минерали – те са като пътепоказатели, загрижени за сигурността на твоето пътуване. Ласкавата прегръдка на Всеединството, Всеобщността те дарява с лъченията на всичките си градивни частици и в нея няма как да не се почувстваш като една от тези градивни “тухлички”, всяка дошла в своето време със своя цел. И да дадеш със смирение и уважение към другите форми на живот своя дял, своето участие в могъщата цялост на Мирозданието.
Именно в това осъзнаване се състои истинската интелигентност, казва Мила. Да успееш да проникнеш и да се съсредоточиш в дълбинната същност на нещата. Тогава постигаш своя баланс и вече не цениш нещо повече от другото, не си зависим от материалното, нямаш много други желания, апетити, амбиции. Стига ти да си разтворен в Целостта, да се рееш в нея като истинско дете на природата и да пребиваваш винаги в смях и веселие. Както правят индианците, нищо, че живеят много бедно и с много лишения. Както се научава да прави и Мила. Джунглата я дарява с най-щедрия си дар – изкуството на вътрешната свобода. С тази най-градивна енергия тя успява да завърши Университета на Природата. Възможно най-висшето училище. Стига да имаш очи, уши, сетива да следваш в него. Завършеният от нея преди това Държавен университет в Милано (”Междукултурни отношения”) може и да й е помогнал, но е възможно и обратното.
Мила постъпва в това школо на духовните практики с голямо доверие и с желание да открие своето Аз като причина или следствие спрямо всички останали неща. И, разбира се, стига до най-ценното за нея познание – че между Аз-а и Свръх-Аза (вместилището на основната енергия), между микро- и макрокосмоса, между индивида и Вселената има само изкуствено деление. Тя разбира, че в това осъзнаване се състои и единственото предназначение на човека. Индианците го носят като усещане, завещано от мъдрите им прадеди. Те са уверени, че могат да се трансформират във всяко друго нещо от света и чрез “магията” на съня да управляват тези процеси. Знаят, че всичко останало е преходно и се превръща в прах. Затова така стоически понасят трудния си, но изключително удовлетворяващ ги, бит. Затова не се боят от смъртта, която за тях е просто врата към магическата реалност, т.е., истинската, в която често пребивават чрез съня и черпят от нея много енергия и сила. Нещо като преминаване в света на сенките.
За двугодишното си мисионерство в Перу Мила научава много повече за себе си, отколкото децата на природата там знаят за своята същност. Но въпреки това тя организира курсове по амазонска култура в самия квартал Лас Ломас в Пуерто Малдонадо в Амазония, където се заселва. В местните училища се учи история на колонизацията, фактология от Първата и Втората световна война, но не и феномените, породени от културното многообразие от етноси в Амазония – 65 етноса само в Перу. Българското момиче се противопоставя на изчезването и разпиляването на местната култура и обучава 70 от най-бедните перуански деца да изследват фолклора и митологията, да представят уникалността на своята цивилизация със средствата на изкуството, да се обърнат към света със своите послания за спасяване на природата, дъжда и климата на земята. А Перу играе голяма роля в глобалния климат. Метеорологични екипи от Европа в момента търсят отговори на странната климатична загадка: защо климатът тук става по-студен, докато целият останал свят се затопля.
Мила стимулира местните индианчета да пишат, да рисуват местни истории, да ги възпроизвеждат в театрални постановки. Децата, с които работи, са наследници на инките и на амазонските племена. През своята дълга история в джунглата са се научили да познават всичките й богатства и опасности, животни и духове, извивките на реките, всеки звук от гората и от музиката на дъжда. Малчуганите владеят перфектно и кечуа – езикът на инките. По време на работата на групата мисионери с тях е събудено вдъхновението им да подготвят своите рисунки и разкази, насочени към другите деца по света, за мистериите и невидимото очарование на джунглата. С насърчено откривателско любопитство и отключени дарби те започват да пресъздават магията на Амазония и творчеството им е доказателство за това.
Предметите и хората в рисунките и текстовете, които Мила представи неотдавна в България (Кърджали), свободно се превръщат в птици, духове и животни, а искреността, с която го правят, е послание към света за съхранение на красотата на живата природа.
Автор:
Лияна Фероли
Публикация:
22.01.2009 г. 13:03
Посетено:
875
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/31/news/7179-izlozhbata-narisuvay-mi-neshto-ot-amazoniya