След-и

Гриша Трифонов победи Ясен Атанасов в поетичен дуел в Арт-център "Алтера"

Трубадурски двубой на клуб "Бялата ръкавица"

◊ СЪБИТИЕТО

На 17 декември 2008 г. от 19 ч. в арт-център “Алтера” се състоя, по думите на
водещия Петър Чухов: “Първият от новите трубадурски двубои, но всъщност - десети, юбилеен. И двамата поети са много интересни – продължи Чухов – и аз ви призовавам да гласувате наистина по съвест, а не за човека, който ви е поканил или ви е роднина, приятел и т.н.”.

Един срещу друг застанаха поетите Гриша Трифонов и Ясен Атанасов, а техни секунданти бяха съответно Бойко Ламбовски и Ангел Игов.


Реплики преди дуела:

Гриша: “Страхувам се, че ние с Ясен сме в твърде различни спортове. И на различни, доста отдалечени стадиони. Но със сигурност сме в един отбор.”

Ясен: “Това, което ми се иска, е да победи поезия, а не поет. И тъй като съдя само своята поезия, знам кой ще бъде победителят. Тази сутрин го обръснах.”


◊ ДВУБОЯТ

Двубоят протече в четири тура:

. I тур – всеки от двамата поети се представи в рамките на 12 минути с най-доброто от поезията си.

Гриша Трифонов:
Тя има срамежливи устни.
Тя има
срамежливи устни,
а не срамни.
Понеже няма
нищо срамно
в идеята на Бог за нея
и малкото
останал свят наоколо.
Но няма как
да сме в един живот.
Аз мога
два пъти да я целуна
по усмивката,
а тя - веднъж да ме погали
по смъртта.
И толкоз.
И няма време.
И го няма времето.


Ясен Атанасов:
Човекът
е само една стълба,
по която Бог
слиза
всяка вечер
на своята земя,
за да сънува.


. II тур – поетите имаха по 5 минути, за да дискредитират опонента си, представяйки на публиката негови слаби, по своя преценка, творби. Вместо това, шпагите описаха други траектории:

Ясен Атанасов: ”За поезията му мога да говоря не като опонент, а като един истински дългогодишен редактор, като човек, който по някакъв начин е създал някакви неща, които отдавна са литературна история. През мен са минали текстове на някои от най-големите български автори, някои от тях даже вече са покойници... Мога само да кажа един редакторски съвет към тебе, Гриша: много думи, човече – излишни... Прекалено много приказваш... Това, което мога да ти пожелая, е да си намериш добър редактор...”

Гриша Трифонов: “Аз нямам кой знае колко избори, още повече, че трудно бих намерил най-слабото стихотворение в тази книга – тя ми идва малко равна. И кой знае защо усещам, че това, което той говореше за мен, се отнася и за него. Прекалено много думи, човече! Може би ти трябва един добър редактор... Аз съм редактор от много години, директор съм на издателство – заповядай, ще ти помогна!... Аз си бях приготвил едно стихотворение – само и само заради тура, но не знаех, че Ясен ще подходи толкова революционно и нямам избор, освен да го последвам. Още повече че неговите стихове не са за оплюване – те може да носят съвети, може да не съм съгласен с някои неща, но в тази книга има поезия. След като има поезия, лошите думи ще ги забравим и ще ги оставим за ония, в чиито книги няма поезия.”

След втория тур всеки от публиката имаше възможност да предложи дума или фраза като тема за импровизация на двамата поети. Предложенията, записани на листчета, бяха събрани в шапка, от която водещият изтегли едно. Темата, по която съперниците писаха в продължение на 20 минути, беше “без-делници”.

През това време се проведе III тур, в който секундантите разполагаха всеки с по 10 минути, за да защитават своя автор и да нападат съперника.

Ангел Игов: “Аз за Гриша Трифонов съм чувал, че е добър музикант. Но въпросът тук е за поезията... Какъв е контекстът, в който започва да пише Ясен Атанасов, човекът, когото имам честта да защитавам? Какво заварват поетите на 90-те? Заварват среда, в която техните учители, и по-рано стоели в сянка, замлъкват един след друг, а партийните секретари пренареждат старите речи на нов глас. Масата, наследена от късния соц, поезия е малко като естрадната музика – тя е издържана главно в класически стих, изобилства от леснопредсказуеми рими, занимава се преди всичко с провинциалните трепети на душата и е предназначена ласкаво да докосва сетивата на домакинята с полъха на нещо мечтателно-лирично и мимолетно, много по-възвишено от бурканите с камби, ех!... И в контекста на тази душевна поезия, лъхаща на топли летни следобеди и пържен сафрид, изведнъж нахлува скандалът! Новите поети рушат табутата, опитват неизследвани пътища, отварят границите. Понякога поставят под въпрос българския поетически канон, играят си с него – къде по-шеговито, къде по-сериозно, понякога – яростно. А понякога, както обикновено прави Ясен, тръгват в съвсем нови посоки... Втурват се да наваксат пропуснатото през десетилетията на изолация. Те знаят, че през вековете поезия се е пишела и извън България, колкото и това да се вижда чудно на опонентите им, а опоненти имат много. Защото ведомствените писачи, свикнали на уютен живот под стряхата на партията-майка, не се дават лесно. Срещу списанието “Ах, Мария” шурват потоци староконгресен гняв: хаймани, продажници, безродници, бездарници, храненици на Сорос и маши на световния заговор срещу милата ни родина! Писането на Ясен Атанасов е емблематично за поезията на 90-те...”

Бойко Ламбовски: “Ясен е кадърен автор. Особено го бива в организирането на събития, има качества... Но действително е доста бъбрив в стиховете си. И нещо друго – в стремежа си да провокира той изпада в греха на всеки прохождащ на това поприще автор. Нямам предвид употребата на лексика с по-нецензурни измерения, това е допустимо. Не е допустимо, когато, искайки да провокираш и да шашкаш, пресоляваш манджата... Мен не ме шашка този фалос, който твърде често се размахва в книгата – една латвийска поетеса ми каза навремето, че в поезията трябва да има фалос и той да е еректирал. Но това е метафорично речено. Тоест, честата поява на фалоса говори за желанието на автора да улови ярък образ, с който да шашне, така да се каже, еснафското блато и да ни убеди колко то е изостанало и колко той е модерен... Не упреквам Ясен за това, че е наблъскал книгата си с такава образност, пази Боже! Упреквам го в греха на монотонността. На мен това ми е много монотонно, когато го чета на всяка страница. Все едно гледаш порно-филм - много евтина продукция. Въпреки това мога да кажа, че Ясен е кадърен човек. И аз също бих могъл да му стана редактор...”

. IV тур – Всеки поет имаше по 5 минути за прочитане на написаното току-що стихотворение по темата “Без-делници”.

Гриша Трифонов

Без-делници
Без-полов е
без-делникът.
Понеже няма празници.
Ни мъжки,
ни пък женски празник
без-делникът си има.
Какъв ти пол без празници,
без-делнико!


Ясен Атанасов

Без-делници
Аз съм делникът.
Врабчето криво
с щръкнала перушина,
умиращо
от глад
по другите врабчета..
.

Победител в двубоя със 149 на 118 точки стана Гриша Трифонов със секундант Бойко Ламбовски.

Честито!

Автор: Мая Дългъчева
21.12.2008 г. 14:22
Посетено: 1545
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/31/news/7089-grisha-trifonov-pobedi-yasen-atanasov-v-poetichen-duel-v-art-tsentar-altera