След-и
Перкусионен концерт в ТРАНСАРТ 2008
Писмо до Василена Серафимова
Мила Василена,
Благодаря ти за възможността, която ми даде да се наслаждавам на твоето изкуство. Защото музиката, която изпълни, не е моята музика, но ти успя така да я оживиш, раздвижиш, обагриш, че нито в един момент не ми беше скучно. В учебниците пише, че ударните инструменти служат, за да подчертават ритъма. В твоя концерт нямаше такива инструменти – обратно – чух огромно богатство от тембри, чух как от инструменти, за които знаем, че са с неопределена височина, ти изваждаш мелодии, чух „гласа” на една съвременна личност, която е избрала да изрази чувствата си посредством всички възможности на тези ударни инструменти!
Опитвам се да оценя изпълненията ти като съдия по художествена гимнастика: какво беше техническото и художествено майсторство. Ти притежаваш техника, за която няма да кажа, че е виртуозна, феноменална... според мен ти просто имаш техника, която ти позволява да изсвириш всичко, което пожелаеш. И като знам, че тя ще се развива занапред, смятам, че ти ще показваш на композиторите какво е възможно да се направи при перкусионното унифициране и те ще се възползват, за да създадат още по-интересни творби.
Артистичното ти поведение и отношение също са твои неповторими: ти музицираш с лекота, непринуденост и естественост. Отстрани се чувства, че ти обичаш точно този стил музика, че си наясно със същността и характера на изгражданите от теб образи и настроения, концентрацията ти е на много високо ново. И всичко това е обгърнато от твоята мила детска душевност и чистота. Винаги съм ненавиждала тези, които надменно се гордеят с постиженията си, студено и безразлично свирят някакви звуци пред публиката, без да я поглеждат – в Музикалното в Плевен имахме доста такива „звезди”, които биваха така възпитавани и от учителите си. Твоят най-голям шанс в живота са родителите ти: Симеон Серафимов - изключителен педагог, преди всичко Човек, който обича децата и работата си. Августина Серафимова - музикант с аналитична мисъл, остро чувство за точност и прецизност, неуморен работохолик, много отговорна и амбициозна. Ти си наследила всички техни най-хубави качества, към които се прибавят и твоите неповторими лични особености и постижения и резултатът е прекрасен!
След концерта си припомних, че съм видяла твоите първи стъпки - малкото момиченце, което свири пиески от началните школи, и на което публиката се радва. Снощи установих, че ти вече си много, много напред. За разлика от доста изпълнители, които почти завинаги остават в 18. и 19. век, защото свирят само такава музика, ти вървиш успоредно с времето! Дори, както вече казах, показваш какво може да се случи в бъдеще. Ти си приела като своя съвременната музика и не се отнасяш към съвременните творби като към някаква добавка към „класическата” програма, за да види публиката, че „можеш и това”, а показваш сериозни, дълбоки познания в нейните особености и същност: партитурите, с които работиш, са съвършено различно графично писмо от познатото ни нотно, което трудно се овладява, но ти си го постигнала; музицирането на няколко инструмента едновременно е впечатляващо - имаше моменти, в които ти като че ли не просто свириш, а дирижираш огромен оркестър, като посочваш кой да започне да свири. Чудна гледка! Едно красиво и нежно момиче с мъжка смелост и решителност подчинява един свят на силни, понякога като че ли недружелюбни и първични гласове!
В България не се свири много съвременна музика, дори такъв концерт - само на един перкусионист - не знам да се е случвал. Затова твоята проява на 18 декември е нещо уникално и ти си номер 1! Но в Западна Европа нещата са доста по-различни и ти навярно съвсем реално си даваш сметка на какво ниво си и къде би искала да стигнеш. Аз ти пожелавам само здраве, както и да съумееш да запазиш детското, доброто, чистото в себе си колкото може по-дълго! Всичко останало ти си имаш и щом се намираш в среда, която позволява талантът ти да се обогатява, ще се сбъднат и най-невероятните ти мечти!
София,
19.12.2008
Автор:
Донка Райчева
Публикация:
19.12.2008 г. 16:44