След-и

За Нобеловия лауреат Ж.-М. Г. льо Клезио - един планетарен самотник

Представяне на романа "Революции" в 148 аудитория на СУ

На 17.11.2008 г. в 148 аудитория на СУ “Св. Климент Охридски” се проведе представяне-дискусия на романа “Революции”, чийто автор Жан-Мари Гюстав льо Клезио е обявен за тазгодишен носител на Нобеловата награда за литература.

Както в началото се пошегува доц. Огнян Ковачев, главен организатор на мероприятието, наградата се оказва щастливо съвпадение не само за издателството, пуснало романа в превод на български език още миналата година, но и за намерението авторът да бъде популяризиран у нас.

Въпреки че в списъка на организаторите фигурираше и Френският културен институт, негов представител не уважи събитието. Отсъствието на г-н Кабасо обаче не попречи на останалите участници да привлекат вниманието на аудиторията от студенти, преподаватели и гости върху въпросите, които повдига романът, и върху опознаването отблизо на неговия художествен свят.

Първа взе думата доц. Рени Йотова от Факултета по класически и нови филологии към СУ. Тя направи кратка обща характеристика на досегашното творчество на автора, определян като “писател на разрива” (от Академията, обявила го за Нобелов лауреат) и “писател без родина”. Основен акцент на нейния доклад беше талантът на “един планетарен бездомник”, наречен така от френската критика, да създава романи за корените. За него са важни индивидуалните качества на хората, способността им да живеят в хармония с природата и в здрава връзка с наследството на миналото, докато снимките, спомените и образите са по-скоро смътни като самата памет. Доц. Йотова припоми интересни факти от биографията на френския писател, които са дали силно отражение върху творчеството му - неговото тройно гражданство - френско, британско и маврицианско, годините, прекарани в Мексико, срещата с първата му съпруга, прототип на героинята Мириам от “Революции”, а също и скорошното изказване на льо Клезио, че “хората трябва да продължават да четат романа, защото писателят продължава да си задава въпроси за света.”

Самият роман, удостоен с Нобелова награда, беше представен от водещия на дискусията - доц. Огнян Ковачев от Факултета по славянски филологии към СУ. Той определи автора като “гражданин на света, преминаващ през различни континенти, който с неистова страст иска да опознае не само културата и социологията, а и мистиката на тези континенти.” Романът беше представен през призмата на особеното естетическо и политическо начало, даващо основание да се заговори за “брак между литературата и историята”. Доц. Ковачев обърна внимание на романовата структура - “личният план на интерпретирането представя сложността на човешкия живот”. Не беше пропусната и интертекстуалната връзка с литературната традиция - дискутираха се препратките към творчеството на Албер Камю и Марсел Пруст, от чиито творби търпи влияние и льо Клезио. При последния обаче има и нещо различно, изграждащо собствен облик - това е началото, което чезне назад във времето чак до 1488 г., когато Бретан е завладян завинаги от Франция.

По въпроса за историческата същност на революцията говори ст.н.с. Николай Поптодоров, който нарече романа “историческа сага с нов поглед към историята” и изрази мнение, че творбата е създадена със силен психологизъм, преплетен с исторически факти. Той откри отлика от типичните за този стил романи във вниманието, насочено към света на индивида, на отделната личност, а не на патриотичното единство, характерно за представянето на бунта.

Ако преводачката на текста Павлина Рибарова бе дошла, дискусията относно превода (и в частност значението на заглавието “Революции”) би се реализирала по-пълноценно, но издателят на романа, г-н Румен Дечев, беше единственият представител на екипа, реализирал излизането на романа на нашия пазар. В духа на приповдигнатото настроение, той се пошегува, че Академията е взела предвид и българския превод при определянето на тазгодишния носител на престижната награда за литература.

Дискусията завърши с пожелание за трайно бъдещо сътрудничество между двата филологически факултета - ФКНФ и ФСлФ - с Историческия факултет на СУ в полза на развитието на художественото слово.
Автор:
Камелия Цанова
Публикация:
19.11.2008 г. 00:02
Посетено:
742
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/31/news/6860-za-nobeloviya-laureat-zh-m-g-lyo-klezio-edin-planetaren-samotnik