След-и
Настройки за четене
Стесни
|
Уголеми
Умали
Смени шрифта
|
Увеличи междуредовото разстояние
Намали междуредовото разстояние
|
Нощен режим
Потъмни фона
Изсветли текста
|
Стандартни
Литературно четене в Злато поле
За нов изгрев подкваса
◊ СЪБИТИЕТО
Поети от Хасково, Димитровград и Кърджали превърнаха деня на демокрацията 10 ноември в Ден на свободното слово. Културното събитие се случило за пръв път миналата година по идея на поетите Стоян Ралчев и Петко Каневски в с. Добрич, Димитровградско. А тази година то се повтори, само че в друго село, отстоящо на 5-6 километра от Димитровград, а именно с. Злато поле. Домакини на гостите от трите града бяха кметът на селото Иван Иванов и златополчаните Демир Демирев (поет) и Кирил Василев (философ).
◊ ПОВЕЧЕ ЗА СРЕЩАТА
Литературното четене, посветено на свободното слово, се състоя в малката, но уютна виличка на Хасковската строителна организация недалеч от селото. Сгушена сред тополите на острова-ръкав (меандър) в някогашното корито на река Марица и оградена от водни площи, тя приюти сред горящата позлата на камината и на златополския залез носителите на изящната словесност.
Кирил Василев, бивш шеф на културата и директор на театъра в Димитровград, а понастоящем преподавател по философия и социална и политическа психология в Старозагорския филиал на Великотърновския университет, разказа историята на селото-домакин и някои интересни легенди за неговото създаване. Първите данни за съществуването на Злато поле датират от 17. век, когато се е казвало Чалтакли, защото в него се е отглеждал ориз. Тогава р. Марица е била плавателна и до селото е имало голямо пристанище. По-късно коритото на реката се измества и след 1878 г. селото се преименува на Златица. В него се създава първото за района читалище и първата кооперация, което е от особено значение за духовното разкрепостяване на местните хора. Сега в селото има около 200 къщи и около 650 жители. Но всички се надяват заради уникалната природа и чрез участието им в национални проекти селото отново да възвърне старата си слава и да се превърне в особено привлекателно място за отдих с воден спорт и риболов. Мястото и сега привлича рибарите, които идват тук всяка събота и неделя да ловят щука, шаран, каракуда и по-рядко сом. Специфичните условия тук са приютили да гнездят и някои редки птици, затова Злато поле е природен резерват, включен в “Натура-2000”.
Кметът на селото Иван Иванов поздрави участниците в поетичния пленер и им обща, че ще бъдат винаги негови желани гости. А поетът от Димитровград Кръстьо Кръстев обяви, че тази покана е прозвучала като едно от най-хубавите стихотворения в Деня на свободното слово.
Кърджалийската творческа група (Станислава Ташева, Лияна Фероли, Петър Хаджинаков, Георги Илиев) също взе участие в поетичната среща, обвеяна от уюта на Златна Тракия, в която и сухо дръвче да засадиш, ще даде плод. Всички участници в нея си обещаха отново да споделят своите плодове на духа, които винаги са се радвали на истинската свобода, дори и в най-мрачното време от българската история. И именно затова мракът не е успявал да обхване изцяло земята ни. Защото най-златните и светли духовни искри, греещи в словото, винаги са носили обещание за нови изгреви и нови срещи с тях. Като истинска подкваса за светлината и свободата, по думите на поета Велчо Милев.
Поети от Хасково, Димитровград и Кърджали превърнаха деня на демокрацията 10 ноември в Ден на свободното слово. Културното събитие се случило за пръв път миналата година по идея на поетите Стоян Ралчев и Петко Каневски в с. Добрич, Димитровградско. А тази година то се повтори, само че в друго село, отстоящо на 5-6 километра от Димитровград, а именно с. Злато поле. Домакини на гостите от трите града бяха кметът на селото Иван Иванов и златополчаните Демир Демирев (поет) и Кирил Василев (философ).
◊ ПОВЕЧЕ ЗА СРЕЩАТА
Литературното четене, посветено на свободното слово, се състоя в малката, но уютна виличка на Хасковската строителна организация недалеч от селото. Сгушена сред тополите на острова-ръкав (меандър) в някогашното корито на река Марица и оградена от водни площи, тя приюти сред горящата позлата на камината и на златополския залез носителите на изящната словесност.
Кирил Василев, бивш шеф на културата и директор на театъра в Димитровград, а понастоящем преподавател по философия и социална и политическа психология в Старозагорския филиал на Великотърновския университет, разказа историята на селото-домакин и някои интересни легенди за неговото създаване. Първите данни за съществуването на Злато поле датират от 17. век, когато се е казвало Чалтакли, защото в него се е отглеждал ориз. Тогава р. Марица е била плавателна и до селото е имало голямо пристанище. По-късно коритото на реката се измества и след 1878 г. селото се преименува на Златица. В него се създава първото за района читалище и първата кооперация, което е от особено значение за духовното разкрепостяване на местните хора. Сега в селото има около 200 къщи и около 650 жители. Но всички се надяват заради уникалната природа и чрез участието им в национални проекти селото отново да възвърне старата си слава и да се превърне в особено привлекателно място за отдих с воден спорт и риболов. Мястото и сега привлича рибарите, които идват тук всяка събота и неделя да ловят щука, шаран, каракуда и по-рядко сом. Специфичните условия тук са приютили да гнездят и някои редки птици, затова Злато поле е природен резерват, включен в “Натура-2000”.
Кметът на селото Иван Иванов поздрави участниците в поетичния пленер и им обща, че ще бъдат винаги негови желани гости. А поетът от Димитровград Кръстьо Кръстев обяви, че тази покана е прозвучала като едно от най-хубавите стихотворения в Деня на свободното слово.
Кърджалийската творческа група (Станислава Ташева, Лияна Фероли, Петър Хаджинаков, Георги Илиев) също взе участие в поетичната среща, обвеяна от уюта на Златна Тракия, в която и сухо дръвче да засадиш, ще даде плод. Всички участници в нея си обещаха отново да споделят своите плодове на духа, които винаги са се радвали на истинската свобода, дори и в най-мрачното време от българската история. И именно затова мракът не е успявал да обхване изцяло земята ни. Защото най-златните и светли духовни искри, греещи в словото, винаги са носили обещание за нови изгреви и нови срещи с тях. Като истинска подкваса за светлината и свободата, по думите на поета Велчо Милев.
Автор:
Лияна Фероли
Публикация:
15.11.2008 г. 11:23
Етикети:
Посетено:
1283
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/31/news/6839-literaturno-chetene-v-zlato-pole