Най-хубаво си е човек да вижда!

◊ СЪБИТИЕТО

Във връзка с Международния ден на слепите, посветен на Валентин Аюи, Съюзът на българските журналисти, Българската секция на AIEP (Международната асоциация на писателите криминалисти) и издателство “Антос” организираха премиера на книгата на Тодор Андонов „Етюд с морени”.


◊ ПОВЕЧЕ ЗА ПРЕМИЕРАТА

Представянето се състоя на 13 ноември 2008 г. в СБЖ. Събитието бяха уважили Севи Севев - кмет на Смядово, където живе и работи в момента Тодор Андонов, известни български писатели като д-р Светослав Славчев и Донка Петрунова, музиковедът Генчо Гайтанджиев, Боряна Илиева и Бечо Якимов от Федерацията за приятелство с народите на Русия и ОНД (те връчиха на Тодор Андонов почетна грамота от името на федерацията), представители на организации на хора с увреждания, приятели на автора, журналисти, гости.

Водещ на проявата бе Димитър Христов. Книгата бе представена от Николай Аретов – старши научен сътрудник в Института за литература към БАН, който определи творбата «като роман, написан в духа на класическата криминална проза». Изказвания и мнения за творбата направиха С. Севев, д-р Св. Славчев («уникален роман без аналог в българската криминална литература»), Д. Петрунова (тя изрази възхищението си от автора за неговата воля да живее, да се бори и да твори въпреки слепотата), Г. Гайтанджиев (той акцентира върху езиковото майсторство на автора и способността му да изобразява характери и личности), Сл. Генчев, Недко Недев и др.


◊ КАКВО ОЩЕ СЕ СЛУЧИ

Според изказалите се романът притежава всички добри качества на криминалния жанр, като същевременно не се ограничава с криминалното начало, а в увличащата фабула умело са вплетени и картини от съвременността чрез множеството персонажи от различни социални и професионални прослойки на обществото.

Тодор Андонов изпълни в съпровод на китара песента «Господи, дай ми шанс!», която е музикалното лого на дарителската кампания, целяща да се съберат средства за възстановяване поне отчасти на неговото зрение, изгубено окончателно през 1995 г. В отговор на въпроси, които в някакъв смисъл внушават евфемистичния и куртоазен възглед, че слепецът развива като компенсация много силно другите си сетива, включително и вътрешното зрение, Тошко отговори с типичното си чувство за хумор и самоирония: «Най-хубаво си е човек да вижда!»

Срещата продължи много повече от предвиденото и премина в приятелски дух, като стана повод за задълбочен разговор както за самата книга, така и за творчествотото и съдбата на Тодор Андонов, който неотклонно следва своя девиз «Никога не се предавай», а постигнатото от него доказва, че «човек винаги може да се справи и да победи», по думите на Донка Петрунова.


◊ ПОВЕЧЕ ЗА ТОДОР АНДОНОВ

Тодор Андонов е роден на 1 август 1959 г. в Нови пазар. Неговият житейски и творчески императив е: „Никога не се предавай!”. С този девиз той върви през годините на своя живот и преодолява трудностите му преди и след като напълно загубва зрението си през 1995 г.

Завършил е Шуменския университет. Работил е като художник, телевизионен техник, преподавател по класическа китара, началник отдел, а от петнайсет години се занимава с издателска дейност. Бил е автор и водещ на радио и телевизионни предавания.

Член е на Дружество на писателите – Шумен, и AIEP (Международна асоциация на писателите-криминалисти).

Два пъти печели втора награда на литературния конкурс за кратък криминален разказ „Атанас Мандаджиев” - през 2006 г. с разказа „Билярдната топка” и през 2008 г. с „Вариация за китара и труп”.

Автор е на книгите „Баща и учител на слепите” (2002); „Като българи” (в съавторство със Станислав Симеонов–Шушу, 2003; книгата представлява „пътеописание” на сърцатия им велопоход с тандем от Шумен през София до Прага в навечерието на приемането на България в НАТО) и „Осмият ден” (2006).