След-и
Първи франкофонски фестивал в Русе
Едно успешно начало
◊ СЪБИТИЕТО
Първият франкофонски културен фестивал се състоя през тази есен в „най-европейския български град” - Русе, градът, през който през 19. век в поробена България за първи път влязоха езикът и културата от Франция. В столицата на Дунавския вилает, разпрострял се от Констанца до Ниш, за първи път се появяват преводи от френски автор, навлизат френската музика и мода, френските маниери и етикет. По–късно се откриват и френски средни училища, които просъществуват до края на 40-те години. И макар английският вече да притиска първия световен език – езика на Юго и Волтер, франкофонската култура тук е все още на голяма почит.
Доказа го и първото издание на фестивала „Бабел Европа Париж - Русе”, дело на Александър Чобанов. Роденият в Русе режисьор и хореограф е сред малцината успели и признати българи от нашата диаспора в Париж. След успешна кариера у нас, емигрира в Париж, след поредица специализации в Рим, Лондон и Москва. Сега е член на Съвета на синдиката на френските театрални режисьори (единствен чужденец), което говори само по себе си.
◊ ПОВЕЧЕ ЗА ФЕСТИВАЛА
2008-а е обявена за „Година на междукултурния диалог”. Това е в основата на концепцията на фестивала „Бабел” или на български – Вавилон. Центърът е франкофонията в България и Румъния, като в програмата са включени и автори и състави от Молдова, Косово и Македония. Следващото издание ще представи още Гърция, Белгия и Швейцария. Първият фест бе с претенциите на малък „български Аниньон”. Само за 4 дни, на 4 театрални и 2 концертни сцени повече от 35 прояви! Театрални спектакли, камерни и джазови концерти, кинопрожекции на наградени филми от Европа на фестивала в Клермон Феран, театрални прочити на „пиеси на маса”, кръгли маси, дискусии, срещи, пресконференции, изложби. Наистина амбициозна, наситена програма, твърде богата и разнообразна, адресирана към различна публика.
Две от кръглите маси имаха голям резонанс. Заглавията им говорят достатъчно красноречиво: „Културните системи в днешна Европа – трудности и проблеми” и „Културна Европа – петото колело на каруцата...”. Участниците бяха изтъкнати интелектуалци от България и Франция, сред които: Робер Абирашед, Жан Клод Грамбер, Моамед Касими, Александра Бадя, Патрик Вершьорен, Мустафа Ауар, Доминик Долмийо, проф. Васил Стефанов, Христо Бойчев, Димитър Чернев.
Немалък бе и интересът към „театъра на маса” – прочити с участието на актьори и режисьори в присъствието на авторите на пиеси от страните участници. Това бяха пиеси от Христо Бойчев, Яна Добрева, Калин Илиев, Маргарит Минков, Йордан Плевнеш (Македония), Йетон Назираж (Косово), Жан Мари Пием, Моамед Касими и Жан Клод Грамбер (Франция), представени на български и френски. Но, разбира се, най-голям успех имаха театралните спектакли от София, Букурещ и Франция, сред които се откроиха: „Румънският комплекс” от Михаела Михайлов (Националния театър „Йон Лука Караджале”), „Дездемона” по Шекспир (Театър „Глоб”, Париж), „Хотел Прогрес” по Мирбо и Бурже от Руан, „Fuck You Eu.Ro.Pe” на Николета Есиненко от Молдова, „Мариза в полунощ” на Серж Валети – и двата на театри от Франция.
Силни бяха и концертите с джаз, този на артистичния и темпераментен Гюл Дьо Боа, и особено с песенните шедьоври на Дебюси, Енеску и Владигеров, тримата класици от трите основни държави, във вдъхновената и изискана интерпретация на сопраното Виолета Шаханова и блестящия пианист Евгени Желязков. Фестивалът отбеляза с голяма изложба и 60-годишнината на изтъкнатата българска художничка и сценографка Виолета Радкова, свързала трайно живота си с русенският театър.
Добре е, че първото издание беше подкрепено подобаващо от културните министерства на Франция и България, Френския институт в София, посолствата на Франция в София и на България в Париж и от спонсори, сред които основен бе „Алианц България”.
Мисля, че подобни форуми на франкофонска култура имат бъдеще у нас, както и в Европа. Да не забравяме, че векове наред културата на Франция, както и френският език са били цивилизационни за почти цяла Европа. Да прелистим която и да е книга на Толстой или Тургенев, и ще се убедим в това. България също е, както подчертах, сред франкофонските страни. У нас са правени и други подобни фестивали, макар и в по-малки мащаби. Например, Дните на френската музика в Пловдив или фестивалът с конкурс „Албер Русел”. Но събитие от подобен мащаб имаме у нас за първи път. И като факт това е много похвално. Защото американизацията засегна чувствително и България. Малко са стойностните културни факти от тази страна, които стигат до нас, както и до страните от Източна Европа, може би с изключение на съседна Румъния, която е по-франкофонска страна от България. Малко са френските филми, френските изложби, френските пиеси, театрални и балетни спектакли у нас. Хубаво е, че имаме „Програма Витоша”, която представя вече 15 години най-доброто от френската литература чрез наши издателства като „Колибри”, „Фама”, „Леге Артис” и други. Имаме френски читални в големите градове като Пловдив, Русе, Стара Загора, Варна и др. Но франкофонски фестивал от мащаба на „Бабел Европа Русе” досега нямахме. Той вече е факт и гледа към второто си издание през есента на 2009. Тогава неговият създател Александър Чобанов от Париж мисли да представи и интересни състави и гости от Белгия, Гърция и Романска Швейцария. Да му пожелаем успех.
Първият франкофонски културен фестивал се състоя през тази есен в „най-европейския български град” - Русе, градът, през който през 19. век в поробена България за първи път влязоха езикът и културата от Франция. В столицата на Дунавския вилает, разпрострял се от Констанца до Ниш, за първи път се появяват преводи от френски автор, навлизат френската музика и мода, френските маниери и етикет. По–късно се откриват и френски средни училища, които просъществуват до края на 40-те години. И макар английският вече да притиска първия световен език – езика на Юго и Волтер, франкофонската култура тук е все още на голяма почит.
Доказа го и първото издание на фестивала „Бабел Европа Париж - Русе”, дело на Александър Чобанов. Роденият в Русе режисьор и хореограф е сред малцината успели и признати българи от нашата диаспора в Париж. След успешна кариера у нас, емигрира в Париж, след поредица специализации в Рим, Лондон и Москва. Сега е член на Съвета на синдиката на френските театрални режисьори (единствен чужденец), което говори само по себе си.
◊ ПОВЕЧЕ ЗА ФЕСТИВАЛА
2008-а е обявена за „Година на междукултурния диалог”. Това е в основата на концепцията на фестивала „Бабел” или на български – Вавилон. Центърът е франкофонията в България и Румъния, като в програмата са включени и автори и състави от Молдова, Косово и Македония. Следващото издание ще представи още Гърция, Белгия и Швейцария. Първият фест бе с претенциите на малък „български Аниньон”. Само за 4 дни, на 4 театрални и 2 концертни сцени повече от 35 прояви! Театрални спектакли, камерни и джазови концерти, кинопрожекции на наградени филми от Европа на фестивала в Клермон Феран, театрални прочити на „пиеси на маса”, кръгли маси, дискусии, срещи, пресконференции, изложби. Наистина амбициозна, наситена програма, твърде богата и разнообразна, адресирана към различна публика.
Две от кръглите маси имаха голям резонанс. Заглавията им говорят достатъчно красноречиво: „Културните системи в днешна Европа – трудности и проблеми” и „Културна Европа – петото колело на каруцата...”. Участниците бяха изтъкнати интелектуалци от България и Франция, сред които: Робер Абирашед, Жан Клод Грамбер, Моамед Касими, Александра Бадя, Патрик Вершьорен, Мустафа Ауар, Доминик Долмийо, проф. Васил Стефанов, Христо Бойчев, Димитър Чернев.
Немалък бе и интересът към „театъра на маса” – прочити с участието на актьори и режисьори в присъствието на авторите на пиеси от страните участници. Това бяха пиеси от Христо Бойчев, Яна Добрева, Калин Илиев, Маргарит Минков, Йордан Плевнеш (Македония), Йетон Назираж (Косово), Жан Мари Пием, Моамед Касими и Жан Клод Грамбер (Франция), представени на български и френски. Но, разбира се, най-голям успех имаха театралните спектакли от София, Букурещ и Франция, сред които се откроиха: „Румънският комплекс” от Михаела Михайлов (Националния театър „Йон Лука Караджале”), „Дездемона” по Шекспир (Театър „Глоб”, Париж), „Хотел Прогрес” по Мирбо и Бурже от Руан, „Fuck You Eu.Ro.Pe” на Николета Есиненко от Молдова, „Мариза в полунощ” на Серж Валети – и двата на театри от Франция.
Силни бяха и концертите с джаз, този на артистичния и темпераментен Гюл Дьо Боа, и особено с песенните шедьоври на Дебюси, Енеску и Владигеров, тримата класици от трите основни държави, във вдъхновената и изискана интерпретация на сопраното Виолета Шаханова и блестящия пианист Евгени Желязков. Фестивалът отбеляза с голяма изложба и 60-годишнината на изтъкнатата българска художничка и сценографка Виолета Радкова, свързала трайно живота си с русенският театър.
Добре е, че първото издание беше подкрепено подобаващо от културните министерства на Франция и България, Френския институт в София, посолствата на Франция в София и на България в Париж и от спонсори, сред които основен бе „Алианц България”.
Мисля, че подобни форуми на франкофонска култура имат бъдеще у нас, както и в Европа. Да не забравяме, че векове наред културата на Франция, както и френският език са били цивилизационни за почти цяла Европа. Да прелистим която и да е книга на Толстой или Тургенев, и ще се убедим в това. България също е, както подчертах, сред франкофонските страни. У нас са правени и други подобни фестивали, макар и в по-малки мащаби. Например, Дните на френската музика в Пловдив или фестивалът с конкурс „Албер Русел”. Но събитие от подобен мащаб имаме у нас за първи път. И като факт това е много похвално. Защото американизацията засегна чувствително и България. Малко са стойностните културни факти от тази страна, които стигат до нас, както и до страните от Източна Европа, може би с изключение на съседна Румъния, която е по-франкофонска страна от България. Малко са френските филми, френските изложби, френските пиеси, театрални и балетни спектакли у нас. Хубаво е, че имаме „Програма Витоша”, която представя вече 15 години най-доброто от френската литература чрез наши издателства като „Колибри”, „Фама”, „Леге Артис” и други. Имаме френски читални в големите градове като Пловдив, Русе, Стара Загора, Варна и др. Но франкофонски фестивал от мащаба на „Бабел Европа Русе” досега нямахме. Той вече е факт и гледа към второто си издание през есента на 2009. Тогава неговият създател Александър Чобанов от Париж мисли да представи и интересни състави и гости от Белгия, Гърция и Романска Швейцария. Да му пожелаем успех.
Автор:
Огнян Стамболиев
Публикация:
05.10.2008 г. 18:33
Етикети:
Посетено:
1026
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/31/news/6557-parvi-frankofonski-festival-v-ruse