След-и
Методически семинар по религия
Религията като начин на живот
◊ СЪБИТИЕТО
На 4 април 2008 в мултимедийната зала на Пловдивския филиал „Л. Каравелов” в Кърджали се проведе първият по рода си методически семинар по религия.
Студентите по богословие към Кърджалийския богословски факултет се срещнаха с преподаватели по религия от София – град и от регион Пазарджик, за да се запознаят с техния опит, с техните педагогически похвати и методи. С това, което ще се окаже и тяхно утрешно занимание, след като завършат образованието си.
◊ ПОВЕЧЕ ЗА ФОРУМА
Идеята за този семинар е на отец д-р Захари Дечев, преподавател в Богословския факултет в Кърджали. Той води учебната практика на студентите по теология, каза Ваня Станчева, старши експерт по религия в РИ на МОН в София – град. Това му хрумна, след като наскоро в София се проведе подобен семинар за втора поредна година, но с участието само на преподаватели. Той реши, че споделянето на този така ценен опит ще бъде интересно и на бъдещите преподаватели по религия, нищо, че са още студенти, добави тя, тъй като ще ги мотивира още отсега да се замислят как да направят предмета по-интересен и притегателен за учениците.
Семинарът предизвика голям интерес сред студентите-богослови и се надяваме да стане традиционен, тъй като е необходимо теорията и практиката по религия да вървят заедно, ръка за ръка. Сега правим първата стъпка в тази посока, изясняваме някои допускани грешки в педагогическите ни похвати, за да можем да ги поправим в бъдеще. Но най-вече акцентуваме върху нашите търсения по отношение на това, как да направим уроците по религия по-атрактивни и по-интересни за децата. Как не само да привлечем вниманието им, но и да го задържим, и как този интерес да стане постоянен. А това е най-важното за нашия предмет. От споделения опит на различните колеги се вижда, че е много важно да балансираме добре различните елементи от урока, конкретните ситуации. Хем да даваме повече теоретични знания, хем те да не им дотягат, но пък и да не ги разсейваме от същността с прекалено разнообразни дейности.
Основният извод, който се наложи, е, че целта на предмета „Религия” е да работим с любов и сърцато с децата, повече да ги възпитаваме, отколкото да ги натоварваме със сухи неприложими знания. А отправната ни точка в тази работа да бъде строго индивидуалната нужда на всяко едно дете. Само така целта ни ще бъде постигната, отбеляза Ваня Станчева.
◊ ОЩЕ ОТ ТЕМИТЕ НА СЕМИНАРА
Преподавателите по религия от двата региона споделиха с настоящите си и с бъдещите си колеги много интересни идеи и инициативи, които са били плод на дълги търсения и изследвания, в резултат на които се стига до осмисляне на всеки един миг от урочния час. Водещите стремежи на повечето от тях бяха в посока на емоционалното съпреживяване на поднасяните знания, което кореспондира с така нареченото днес активно учене, с участието на ученика в учебния процес чрез различни игрови елементи, кръстословици, направени от децата, с рисуване, пеене, декламиране, драматизации. С познати и близки до същността на детето връзки от живота и от вече наученото. Изобщо с т.нар. интерактивни форми. Една от успешните и често провеждани урочни форми е тази на мултимедийната презентация, която позволява доста атрактивни и занимателни възможности, както и електронния тест, който пък освобождава от напрежението на устното изпитване.
Виолета Рогачева от София спря вниманието на колегите си на езика и терминологията, с които се преподава. И най-добрият богослов може да се провали, ако работи с неразбираеми термини, ако не говори кратко, ясно и емоционално, каза тя.
Бяха споделени и много интересни хрумвания за изследователската работа на някои преподаватели в областта на православното краезнание, за издирване на местни светци. А също и за часа на любимия светец, в който детето има думата да каже защо е избрало тъкмо него.
Най-интересни обаче са часовете сред подходяща за предмета среда – било то храм, или навън сред природата, където чрез преки наблюдение се попада в пълнотата на Божията любов, открива се по колко много начини Господ ни се открива, признаха преподавателите. Когато липсва такава възможност, поне остава кабинетите по религия да се оформят подходящо с икони, свещници, кандила, стенописи, иконостаси, църковни календари, чрез които децата да могат да следят църковните празници. Така се разбира, че религията може да стане начин на живот, а не само теоретичен предмет.
Хубаво е, когато учебната година завърши с православен лагер на открито, какъвто са направили миналото лято екип от софийски учители в родопското село Девин. Подкрепени активно от местния свещеник отец Тодор, те приобщили децата към тайнствата на религията и на природата. Лагерът включвал утринни молитви в храма, песнопения, игри по интереси, разходки, теоретични занимания по предмета. След тридневен пост свещеникът изповядал и причестил децата. Православният летен лагер завършил със заключително тържество с много стихове, песни, драматизация и с награди, разбира се, под формата на книжки, молитвеници.
На 4 април 2008 в мултимедийната зала на Пловдивския филиал „Л. Каравелов” в Кърджали се проведе първият по рода си методически семинар по религия.
Студентите по богословие към Кърджалийския богословски факултет се срещнаха с преподаватели по религия от София – град и от регион Пазарджик, за да се запознаят с техния опит, с техните педагогически похвати и методи. С това, което ще се окаже и тяхно утрешно занимание, след като завършат образованието си.
◊ ПОВЕЧЕ ЗА ФОРУМА
Идеята за този семинар е на отец д-р Захари Дечев, преподавател в Богословския факултет в Кърджали. Той води учебната практика на студентите по теология, каза Ваня Станчева, старши експерт по религия в РИ на МОН в София – град. Това му хрумна, след като наскоро в София се проведе подобен семинар за втора поредна година, но с участието само на преподаватели. Той реши, че споделянето на този така ценен опит ще бъде интересно и на бъдещите преподаватели по религия, нищо, че са още студенти, добави тя, тъй като ще ги мотивира още отсега да се замислят как да направят предмета по-интересен и притегателен за учениците.
Семинарът предизвика голям интерес сред студентите-богослови и се надяваме да стане традиционен, тъй като е необходимо теорията и практиката по религия да вървят заедно, ръка за ръка. Сега правим първата стъпка в тази посока, изясняваме някои допускани грешки в педагогическите ни похвати, за да можем да ги поправим в бъдеще. Но най-вече акцентуваме върху нашите търсения по отношение на това, как да направим уроците по религия по-атрактивни и по-интересни за децата. Как не само да привлечем вниманието им, но и да го задържим, и как този интерес да стане постоянен. А това е най-важното за нашия предмет. От споделения опит на различните колеги се вижда, че е много важно да балансираме добре различните елементи от урока, конкретните ситуации. Хем да даваме повече теоретични знания, хем те да не им дотягат, но пък и да не ги разсейваме от същността с прекалено разнообразни дейности.
Основният извод, който се наложи, е, че целта на предмета „Религия” е да работим с любов и сърцато с децата, повече да ги възпитаваме, отколкото да ги натоварваме със сухи неприложими знания. А отправната ни точка в тази работа да бъде строго индивидуалната нужда на всяко едно дете. Само така целта ни ще бъде постигната, отбеляза Ваня Станчева.
◊ ОЩЕ ОТ ТЕМИТЕ НА СЕМИНАРА
Преподавателите по религия от двата региона споделиха с настоящите си и с бъдещите си колеги много интересни идеи и инициативи, които са били плод на дълги търсения и изследвания, в резултат на които се стига до осмисляне на всеки един миг от урочния час. Водещите стремежи на повечето от тях бяха в посока на емоционалното съпреживяване на поднасяните знания, което кореспондира с така нареченото днес активно учене, с участието на ученика в учебния процес чрез различни игрови елементи, кръстословици, направени от децата, с рисуване, пеене, декламиране, драматизации. С познати и близки до същността на детето връзки от живота и от вече наученото. Изобщо с т.нар. интерактивни форми. Една от успешните и често провеждани урочни форми е тази на мултимедийната презентация, която позволява доста атрактивни и занимателни възможности, както и електронния тест, който пък освобождава от напрежението на устното изпитване.
Виолета Рогачева от София спря вниманието на колегите си на езика и терминологията, с които се преподава. И най-добрият богослов може да се провали, ако работи с неразбираеми термини, ако не говори кратко, ясно и емоционално, каза тя.
Бяха споделени и много интересни хрумвания за изследователската работа на някои преподаватели в областта на православното краезнание, за издирване на местни светци. А също и за часа на любимия светец, в който детето има думата да каже защо е избрало тъкмо него.
Най-интересни обаче са часовете сред подходяща за предмета среда – било то храм, или навън сред природата, където чрез преки наблюдение се попада в пълнотата на Божията любов, открива се по колко много начини Господ ни се открива, признаха преподавателите. Когато липсва такава възможност, поне остава кабинетите по религия да се оформят подходящо с икони, свещници, кандила, стенописи, иконостаси, църковни календари, чрез които децата да могат да следят църковните празници. Така се разбира, че религията може да стане начин на живот, а не само теоретичен предмет.
Хубаво е, когато учебната година завърши с православен лагер на открито, какъвто са направили миналото лято екип от софийски учители в родопското село Девин. Подкрепени активно от местния свещеник отец Тодор, те приобщили децата към тайнствата на религията и на природата. Лагерът включвал утринни молитви в храма, песнопения, игри по интереси, разходки, теоретични занимания по предмета. След тридневен пост свещеникът изповядал и причестил децата. Православният летен лагер завършил със заключително тържество с много стихове, песни, драматизация и с награди, разбира се, под формата на книжки, молитвеници.
Автор:
Лияна Фероли
Публикация:
06.04.2008 г. 13:28