След-и
Настройки за четене
Стесни
|
Уголеми
Умали
Смени шрифта
|
Увеличи междуредовото разстояние
Намали междуредовото разстояние
|
Нощен режим
Потъмни фона
Изсветли текста
|
Стандартни
След "Зима в Старинен Пловдив"
За представянето на "Глоси" и Филип Кабакян
◊ СЪБИТИЕТО
Литературен празник с домакини Литературен салон "Възраждане" и Национален литературен фестивал "Глоси"
Празникът се случи. Не, съпреживяха го 20 автори (Нели Добринова, Камелия Кондова, Димитър Краев, Ина Иванова, Кирил Кирилов, Бистра Дойчинова, Катя Белчева, Лора Скорчева, Иво Георгиев, Филип Кабакян, Чавдар Дюлгеров, Райчо Русев, Георги Милев, Левена Филчева, Божидар Пангелов, Ваня Константинова, Надя Вълканова, Катя Начева, Ваня Стефанова, Валентин Дишев) на 28 книги от 12 населени места в България. Споделиха го с усмивка с гостите - и седналите, и правостоящите - в залата на Литературен салон "Възраждане". Точно така - имаше и правостоящи. Да, на литературен празник. И никой не си тръгна (не само от добро възпитание или пък защото беше трудно да се стигне до входа) до края на тези 90 минути.
Събитията? Представяне на втория брой на Тримесечника за литература "Глоси" ("Зима '07") и премиера на поетичната книга на Филип Кабакян.
В този бой на "ГЛОСИ" със свои текстове - поезия и кратка проза - участват 50 автори. Освен срещналите се с невероятната публика в Пловдив, сред тях са и Методи Джонев, поета от Струмица, Македония, Георги Калайджиев, Николай Милчев, Константин Делов, Красимир Йорданов, Мартин Златев, Александър Белчев, Бояна Петкова, Вера Балева, Яна Монева, Бина Калс, Мария Донева, Мария Тодорова, Екатерина Стратиева...
◊ ПОВЕЧЕ ЗА ГЛОСИ И КАБАКЯН
Още от този втори брой проличава, че "Глоси" ще представлява нещо различно от традиционния печатен орган на поредното литературно сдружение или на формациите от типа на затворените литературни кръгове. Не само поради отворения си характер и присъствието в него на толкова различни стилове и почерци, които правят трудно свеждането им към тесните и еднозначни естетически намерения на една литературна "школа"... А преди всичко, заради ценностите, зад които застава и които правят възможни основите на културното ни съпреживяване и самото му съществуване; заради добронамерено отворената врата за търсенията на съвременната българска литература. Търсения, които са насъщни - и следователно, встрани както от доминиращите "жълти" публицистични тонове на един нов псевдокритически 'реализъм', така и от самоцелния напън на претенциозното графоманско 'новаторство'…
Че задачата се е оказала съвсем посилна, е очевидно.
Съ-общуването на толкова различни в спецификата на поетиките, естетиките и жанровите си предпочитания творци, "съседстването" на текстовете им по страниците на тримесечника, не звучи оксиморонно, а като стойностна полифония, удържаща в себе си сигурния литературен вкус.
Чисто асоциативно, Филип Кабакян е "драматичен" по нагласа поет, като драматичността е толкова силна, че е преляла в структурата на стиховете…
Няма да е пресилено, ако кажем, че те напомнят драми, в театралния смисъл на понятието, с всички елементи на жанра. И все пак, това е поезия. Заради силния лиризъм, заради директно изразената емоция, заради овладяното обилие на тропи – белези, които са присъщи само на поезията.
А поставените въпроси са тежки: за собственото ни половинчато битие, което ни лишава от вродената ни сетивност; за двойствената природа на нещата, за свободата и несвободата, за духовното равновесие, за чудото – и в природата, и в библейския смисъл. Кабакян не дава отговори; просто поставя въпросите и ни оставя сами да достигнем (ако изобщо е възможно) до изводи. Разбира се, липсата на ясен, общовалиден отговор е болезнена, но болката не е натрапчиво афиширана и ние по-често я долавяме в екстериора. Героят на Ф. Кабакян обаче има своите битийни решения – решения, които са споделени, без помен от опит за натрапване. Той е идеалист – но не наивник и няма илюзии за света, който обитава. Идеализмът му е следствие на стремежа към хармония и неповърхностно живеене. Именно тук се крие светлото, в крайна сметка, усещане, което оставя иначе нелеката поезия на Филип Кабакян – чувството за надмогване и преодоляване на скепсиса.
Така че… запомнете и това име.
Литературен празник с домакини Литературен салон "Възраждане" и Национален литературен фестивал "Глоси"
Празникът се случи. Не, съпреживяха го 20 автори (Нели Добринова, Камелия Кондова, Димитър Краев, Ина Иванова, Кирил Кирилов, Бистра Дойчинова, Катя Белчева, Лора Скорчева, Иво Георгиев, Филип Кабакян, Чавдар Дюлгеров, Райчо Русев, Георги Милев, Левена Филчева, Божидар Пангелов, Ваня Константинова, Надя Вълканова, Катя Начева, Ваня Стефанова, Валентин Дишев) на 28 книги от 12 населени места в България. Споделиха го с усмивка с гостите - и седналите, и правостоящите - в залата на Литературен салон "Възраждане". Точно така - имаше и правостоящи. Да, на литературен празник. И никой не си тръгна (не само от добро възпитание или пък защото беше трудно да се стигне до входа) до края на тези 90 минути.
Събитията? Представяне на втория брой на Тримесечника за литература "Глоси" ("Зима '07") и премиера на поетичната книга на Филип Кабакян.
В този бой на "ГЛОСИ" със свои текстове - поезия и кратка проза - участват 50 автори. Освен срещналите се с невероятната публика в Пловдив, сред тях са и Методи Джонев, поета от Струмица, Македония, Георги Калайджиев, Николай Милчев, Константин Делов, Красимир Йорданов, Мартин Златев, Александър Белчев, Бояна Петкова, Вера Балева, Яна Монева, Бина Калс, Мария Донева, Мария Тодорова, Екатерина Стратиева...
◊ ПОВЕЧЕ ЗА ГЛОСИ И КАБАКЯН
Още от този втори брой проличава, че "Глоси" ще представлява нещо различно от традиционния печатен орган на поредното литературно сдружение или на формациите от типа на затворените литературни кръгове. Не само поради отворения си характер и присъствието в него на толкова различни стилове и почерци, които правят трудно свеждането им към тесните и еднозначни естетически намерения на една литературна "школа"... А преди всичко, заради ценностите, зад които застава и които правят възможни основите на културното ни съпреживяване и самото му съществуване; заради добронамерено отворената врата за търсенията на съвременната българска литература. Търсения, които са насъщни - и следователно, встрани както от доминиращите "жълти" публицистични тонове на един нов псевдокритически 'реализъм', така и от самоцелния напън на претенциозното графоманско 'новаторство'…
Че задачата се е оказала съвсем посилна, е очевидно.
Съ-общуването на толкова различни в спецификата на поетиките, естетиките и жанровите си предпочитания творци, "съседстването" на текстовете им по страниците на тримесечника, не звучи оксиморонно, а като стойностна полифония, удържаща в себе си сигурния литературен вкус.
Чисто асоциативно, Филип Кабакян е "драматичен" по нагласа поет, като драматичността е толкова силна, че е преляла в структурата на стиховете…
Няма да е пресилено, ако кажем, че те напомнят драми, в театралния смисъл на понятието, с всички елементи на жанра. И все пак, това е поезия. Заради силния лиризъм, заради директно изразената емоция, заради овладяното обилие на тропи – белези, които са присъщи само на поезията.
А поставените въпроси са тежки: за собственото ни половинчато битие, което ни лишава от вродената ни сетивност; за двойствената природа на нещата, за свободата и несвободата, за духовното равновесие, за чудото – и в природата, и в библейския смисъл. Кабакян не дава отговори; просто поставя въпросите и ни оставя сами да достигнем (ако изобщо е възможно) до изводи. Разбира се, липсата на ясен, общовалиден отговор е болезнена, но болката не е натрапчиво афиширана и ние по-често я долавяме в екстериора. Героят на Ф. Кабакян обаче има своите битийни решения – решения, които са споделени, без помен от опит за натрапване. Той е идеалист – но не наивник и няма илюзии за света, който обитава. Идеализмът му е следствие на стремежа към хармония и неповърхностно живеене. Именно тук се крие светлото, в крайна сметка, усещане, което оставя иначе нелеката поезия на Филип Кабакян – чувството за надмогване и преодоляване на скепсиса.
Така че… запомнете и това име.
Автор:
Валентин Дишев
Публикация:
31.01.2008 г. 15:21
Етикети:
Посетено:
1164
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/31/news/5240-sled-zima-v-starinen-plovdiv