След-и

15-те вечни книги според съвременните български читатели

Кампанията на книжарници “Хеликон” завърши

◊ СЪБИТИЕТО

Кампанията “15 книги, без които не мога”, с която книжарници “Хеликон” ознаменуваха своята 15-годишнина, завърши с тържество в книжарница “Витоша”

На 15 ноември в книжарница “Хеликон – Витоша” в София бяха обявени резултатите от голямата кампания за популяризиране на книгата, проведена за четирите месеца от юни до септември т.г. За това време близо 28 хиляди души са гласували с талони или на сайта на “Хеликон” (http://www.helikon.bg) за своите любими заглавия. Списъкът от любими книги надхвърли 400.


◊ ТЪРЖЕСТВОТО

На тържеството 15 от гласувалите получиха пълни комплекти от 15-те книги, събрали най-много гласове. В присъствието на много издатели, преводачи и журналисти наградите им бяха връчени от водещи български писатели, носители на наградата за съвременна българска художествена проза «Хеликон» или номинирани за нея в тазгодишната надпревара. Сред тях бяха Алек Попов, Бойка Асиова, Стефан Кисьов, Палми Ранчев, Ваня Щерева и Анна Топалджикова.

От името на собствениците на «Хеликон» говори г-жа Гинка Панайотова, която потвърди желанието на книжарниците да бъдат културни средища и благодари за отзивчивостта на всички, участвали в анкетата. Тя подчерта, че един от гласувалите, чието име бе изтеглено пред нотариус, се е оказал студент в САЩ, друг – на конгрес на своята професионална общност, а трети – в командировка в Германия.

Сред наградените бе и второкласничка от Благоевград. Нейните три книги бяха “Приказки” на Каралийчев, “Пипи Дългото чорапче” и “Карлсон, който живее на покрива” на Астрид Линдгрен.

Един от наградените – Снежана Костадинова – спечели и преносим компютър, а името й бе изтеглено от миналогодишния носител на наградата “Хеликон” Елена Алексиева.


◊ КНИГИТЕ

15-те книги, без които не мога:

1.  Властелинът на пръстените на Дж. Р. Р. Толкин
2.  Алхимикът на Паулу Коелю
3.  Хари Потър и философският камък на Джоан Роулинг
4.  На изток от рая на Джон Стайнбек
5.  Малкият принц на Антоан дьо Сент Екзюпери
6.  Шифърът на Леонардо на Дан Браун
7.  Тютюн на Димитър Димов
8.  Железният светилник на Димитър Талев
9.  Майстора и Маргарита на Михаил Булгаков
10. Параграф 22 на Джоузеф Хелър
11. Под игото на Иван Вазов
12. Мечо Пух на Александър Милн
13. Гордост и предразсъдъци на Джейн Остин
14. Пътеводител на галактическия стопаджия на Дъглас Адамс
15. Пипи Дългото чорапче на Астрид Линдгрен

Отвъд останаха:

16. Време разделно на Антон Дончев
17. Портретът на Дориан Грей на Оскар Уайлд
18. Граф дьо Монте Кристо на Александър Дюма
19. Български хроники на Стефан Цанев
20. Птиците умират сами на Колийн Маккълоу
21. Диви разкази на Николай Хайтов
22. Спасителят в ръжта на Джеръм Селинджър
23. Отнесени от вихъра на Маргарет Мичъл
24. Тримата мускетари на Александър Дюма
25. Името на розата на Умберто Еко
26. Кръстникът на Марио Пузо
27. Шогун (т. 1, т. 2) на Джеймс Клавел
28. Мемоарите на една гейша на Артър Голдън
29. Ерагон на Кристофър Поалини
30. 1984 на Джордж Оруел

Къде са българските книги?

7.  Тютюн на Димитър Димов
8.  Железният светилник на Димитър Талев
11. Под игото на Иван Вазов
16. Време разделно на Антон Дончев
19. Български хроники на Стефан Цанев
21. Диви разкази на Николай Хайтов

А сред посочените с повече гласове, но останали извън 30-тицата са още: “Крадецът на праскови” на Емилиян Станев, “Хайка за вълци” на Ивайло Петров, “Записки по българските въстания” на Захари Стоянов, “Естествен роман” на Георги Господинов, “Мравки и богове” на Стефан Цанев...


◊ 15-ТЕ КНИГИ НА ХЕЛИКОН В ОТКЪСИ

1. Властелинът на пръстените на Дж. Р. Р. Толкин

Хобитите са скромен, но много древен народ, далеч по-многоброен в миналото, отколкото днес. Обичат мира, покоя и хубавата орна земя, любимите им места са спретнатите, грижливо обработени уединени краища. При все че изкусно боравят с инструменти, те нито разбират, нито ползват (пък и никога не са ползвали) каквато и да било машина, по-сложна от ковашки мех, воденица или ръчен стан.

2. Алхимикът на Паулу Коелю

– Вие трябва да обърнете по-голямо внимание на керваните – каза момчето на англичанина, след като камиларят се отдалечи. – Те доста често се отклоняват от пътя си, но винаги вървят към крайната цел.
– А ти трябва да четеш повече книги за света – отговори англичанинът. – Книгите са като керваните.

3. Хари Потър и философският камък на Джоан Роулинг

Госпожа и господин Дърсли, живеещи на улица „Привит Драйв”, номер четири, с гордост твърдяха, че – слава Богу! – са напълно нормални. Бяха от хората, от които най-малко ще очаквате да са замесени в нещо странно или загадъчно, защото просто не одобряваха такива глупости.

4. На изток от рая на Джон Стайнбек

Ние сме единственият биологически вид на земята, надарен със способността да твори, и нашето единствено оръдие за творчество е разумът на индивида, душата на всяка отделна личност. Не съществуват изобретения или идеи, родени от двама души.

5. Малкият принц на Антоан дьо Сент Екзюпери

Възрастните никога нищо не разбират сами, а за децата е уморително все да им обясняват и обясняват.

6. Шифърът на Леонардо на Дан Браун

– Тук не пише нищо за брак.
– Au contraire. (Напротив (фр.). – Б. пр.) – Тибинг се усмихна и й посочи първия ред. – Всеки специалист по арамейски ще ви каже, че по онова време думата „спътница” буквално е означавала „съпруга”.
Лангдън кимна в знак на съгласие.
Софи препрочете първия ред. „И спътница на Спасителя беше Мария Магдалина.” Тибинг прелисти книгата и й показа още няколко откъса, които за изненада на Софи ясно предполагаха, че Мария Магдалина и Иисус са били влюбени.

7. Тютюн на Димитър Димов

За филистерите богатството беше достатъчно, но той все още не можеше да се нарече филистер въпреки ограничената и суха пресметливост в духа си. Всъщност той беше измъчен и нещастен човек. Каква ненаситност, каква тревога, каква напрегнатост имаше в тия тъмни ледени очи!... Той беше осъден да загине. Златната треска на тютюна го водеше към гибел. И само Ирина, която го обичаше и познаваше, виждаше тази гибел.

8. Железният светилник на Димитър Талев

– Да – въздъхна Султана, – може... Мислех си, толкова жени пометат. Знаех също, че и много жени затриват живота си. Ако Катерина умре, нека секи ми каже: ти я уби! Направих го, а пък аз й съм майка. Никого нема да боли повеке от мене.
Аз си знам колко ме боли и как се страхувам за живота й. Но и сега да требва да почна – пак ще го направя. – Тя дигна към сина си остър, мрачен поглед:
– Не искам моята щерка да роди копеле. Кой както иска, така да ме съди.

9. Майстора и Маргарита на Михаил Булгаков

– Моля, газирана вода – поръча Берлиоз.
– Няма – отговори жената от павилиончето и, кой знае защо, се докачи.
– Бира има ли? – с дрезгав глас се осведоми Бездомни.
– Бирата я карат по-късно – отговори жената.
– А какво имате? – попита Берлиоз.
– Кайсиев сок, но топъл – каза жената.
– Добре, дайте, дайте, дайте!…

10. Параграф 22 на Джоузеф Хелър

– По дяволите задачата ми – отговори с безразличие Йосарян. – И по дяволите и синдиката, макар че имам дял в него. Не искам никакви осемгодишни девственици,
дори и да са наполовина испанки.
– Не те упреквам. Но тези осемгодишни девственици са всъщност на тридесет и две години. И не са наистина наполовина испанки, а само една трета.
– Не обичам девственици.
– Но те не са и девственици – продължи да го убеждава Майлоу. – Едната, която избрах за тебе, е била женена за кратко време за възрастен учител, който спял с нея само в неделен ден, така че тя не е изхабена почти никак.

11. Под игото на Иван Вазов

– Лъжи, лъжи – турски лъжи, ковани в Цариград! Ти “Клио” намери да четеш.
– И аз не вярвам – каза Хаджи Смион; – вестникарите лъжат като цигани. Аз в Молдовата помня, имаше един вестник, каквото кажеше – все лъжа.
– Уйдурмасиони.
– А бе аз нали ви казвам? Турските известия наопаки трябва да ги разбираш: ако пишат, че са паднали сто херцеговци, наздраво знай, че са сто зелени, ако кажеш хилядо, не ще да сгрешиш.

12. Мечо Пух на Александър Милн

– О, Прасчо – каза Пух възбуден, – отиваме всички на Експедиция с неща за ядене, за да открием нещо!
– Какво да открием? – тревожно попита Прасчо.
– Ами... нещо!
– Да не е нещо свирепо?
– Кристофър Робин не спомена за свирепо. Каза само, че има едно “пе” по средата.

13. Гордост и предразсъдъци на Джейн Остин

– В крайна сметка, съществува ли нещо по-приятно от танците? Аз намирам, че танците са едно от най-висшите достижения на цивилизованото общество.

14. Пътеводител на галактическия стопаджия на Дъглас Адамс

– Добре – каза Дълбока мисъл. – Отговорът на Великия въпрос...
– Да...!
– За Живота, Вселената и Всичко останало... – каза Дълбока мисъл.
– Да...!
– Е... – каза Дълбока мисъл и млъкна.
– Да...!
– Е...
– Да...!!!...?
– Четиридесет и две – заяви Дълбока мисъл тържествено и невъзмутимо.

15. Пипи Дългото чорапче на Астрид Линдгрен

– Слушай, Томи – каза Пипи, – отговори ми на един въпрос: кои хора най-често остават без енфие? Онези, които го употребяват, или тези, които не го употребяват?
– Тези, които не го употребяват, разбира се – отговори Томи.
– Е, тогава какво се опъваш? – заключи Пипи. – Пиши, каквото ти казвам.
И Томи написа: „Помогнете ни, инак ще загинем. Без енфие два дни изнемогваме на този остров.”

Автор: Йордан Ефтимов
16.11.2007 г. 18:40
Посетено: 968
Етикети: читатели, книги
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/31/news/4892-15-te-vechni-knigi-spored-savremennite-balgarski-chitateli